Да говориш с Наталия е като да говориш със себе си...

Известността никога не е била нещо, към което съм се стремяла, тя просто е следствие от нещата, с които съм се занимавала с много сърце. Мисля, че си е и личало. Винаги съм правила това, което ми е доставяло удоволствие; това, в което виждам смисъл. Правила съм го с вдъхновение и с много вдъхновяващи хора около мен. И с много любов, разбира се. Аз просто имах късмета в продължение на десет години да разказвам истинските любовни истории на истински хора.

А те са толкова вълнуващи и разнообразни, колкото е разнообразен и самият живот, защото най-добрият сценарист е, оказва се, точно той. Никой не може да претендира да го надскочи. И, да, имах късмет и с "Море от любов", и с "Предай нататък", което беше едно своеобразно надграждане на "Море от любов". В първия формат събирахме хора и им помагахме да възстановяват своите връзки и отношения, докато във втория имаше един дълбоко социален момент. Помагахме на хора в тежки за тях времена, когато имаха проблеми със здравословното им състояние или преминаваха през материални катаклизми в живота.

Повече от благодарна съм на всички мои герои от Предай нататък, защото това са хора, които ми споделиха най-интимните кътчета от техните преживявания и ме направиха пряк участник в живота им за определен период от време. Накараха ме да видя как човек, когато мине през огромни препятствия в живота си, става по-добър и започва да оценява малките неща.

Умее да вижда живота в неговата цялост, да му се радва и да благодари на Бог във всеки един ден, че има шанса да живее и да бъде себе си. В този смисъл аз и екипът на Предай нататък някак си попихме от белотата на духа на всички наши герои. Няма да лъжа. Четейки всичките писма, които все още пристигат, даже година и половина след като форматът вече не съществува, с целия екип сме ставали свидетели на едни наистина много, много трагични житейски съдби.

Целият разговор с Наталия Симеонова можете да прочетете на SofiaLive.bg.