Европари за възстановяване от коронакризата, газ и ток - ще има ли? Говори Владислав Панев

Г-н Панев, в какво състояние е българската икономика и какво я очаква?

Икономиката на България е в много деликатна ситуация, пък и световната – виждаме какво се случва по пазарите в момента: суровините паднаха с десетки проценти в последните седмици, еврото също пада и скоро ще стане по-евтино от долара, което е индикатор за приближаваща световна рецесия, включително за развитите страни и нашите най-големи търговски партньори – Западна Европа. Това означава, че от есента, а може и от това лято, започват трудни времена за нашата икономика, които ще се изразяват не толкова в инфлация, колкото в стагниране на износа, оттам повишаване на безработицата, намаляване на банковото кредитиране и повишаване на лихвите. Това е доста сериозен проблем, с огледа на идващата зима, заедно с характерните за Европа високи цени на електроенергията и газа.

Така че тази зима се очертава доста по-тежка от предишната и ще са ни нужни доста сериозни мениджърски усилия за преодоляването на последствията от нея, за реформиране и на конкурентната среда, и на икономиката, и на съдебната система, и на регулаторите с цел да привличаме повече инвестиции.

В Плана за възстановяване ли е спасението?

Едно на ръка е Планът за възстановяване, за който трябва да приемем закони, за да може да влязат пари и да си изградим нормална инфраструктура – енергийна, железопътна и пр., която да стане основа за привличане на допълнителни частни инвестиции от чужбина и от България. Но смисълът на еврофондовете е на 1 лев от фонд да има 5 – 10 лева допълнителни частни инвестиции, благодарение на подобрение на условията за правене на бизнес. Към това трябва да бъдат насочени усилията на държавата през следващите месеци, което изисква и наличието на Народно събрание, и наличието на смела и реформаторски настроена изпълнителна власт. Това е, от което имаме нужда в момента и като че ли много от политиците и "дисижън-мейкърите" не си дават сметка за глобалната ситуация. Те оценяват тук високите цени на електроенергията и газа, но не могат да погледнат няколко месеца напред, което е проблем.

Ако законите не минат и Планът за възстановяване увисне, какво се случва?

Ми ще закъснеем с няколко месеца, но не е това големият проблем. Въпросът е да усвоим ефективно средствата - да бъдат насочени към инфраструктура, която да привлече след това допълнителни инвестиции. Без допълнителните частни инвестиции, които ще са доста по-ефективни от еврофондовете, просто ще поемем трудностите на кризата по-тежко.

Георги Ангелов: Ако пак влезем в изборна спирала, губим 12 млрд. евро (ВИДЕО)

Ще потече ли скоро газ по дългоочакваната българо-гръцка връзка?

Аз се надявам, че интерконекторът с Гърция ще бъде готов до началото на отоплителния сезон, то това е важното. Също така е важно да започнем да получаваме азерския газ в пълен обем по договора, т.е. 1 млрд. кубически метра на годишна база – това е една трета от нашето потребление и оттам нататък трябва да мислим и знам, че правителството мисли за диверсификация на източниците на газ. Сега ситуацията е такава, че цените на природния газ в САЩ падат, в Европа пораснаха с над 100% за последния месец, така че втечненият газ, ако успеем да го намерим и има такъв, става все по-примамлива алтернатива в момента.

Очертава ли се спиране на износа на ток?

Не. Това, което гласувахме и вече, от 1 юли, е в действие - максимална цена от 250 лева за мегаватчас за бизнеса, се финансира от износа на ток, защото в момента цената е 700 лева на мегаватчас. Ако нашите държавни и не само държавни производители спрат да изнасят електроенергия в чужбина, откъде ще дойдат след това парите за компенсации на частните потребители? Още миналата година, когато се заговори за спиране на износа на тока, казах, че е глупаво, защото именно чрез износа на ток финансираме по-ниските цени за вътрешния пазар и по-добрата конкурентоспособност на българската икономика.

Достатъчни ли ще са приетите мерки за снижаване на натиска на цените на енергията?

И да, и не. Защото не можахме сега да приемем Закона за енергетиката, който беше изтеглен, а той регламентира различните тарифи за домакинствата – за да можеш да имаш евтина електроенергия за първите няколко стотинки киловатчаса месечно, след което тя да ти стане по-скъпа, като идеята е да насърчаваме спестяването на електроенергия, а не излишното харчене.

И друго - успяхме да гласуваме облекчаването на процедурите за ВЕИ за собствено ползване, но не направихме следващите крачки. Сега имаме внесен закон от мен и други народни представители за изцяло уведомителен режим за соларни инсталации по покривите на къщите до 10.8 киловата мощност, което за собствено потребление изцяло стига, може и малко да продаваш отгоре. Това не можа да мине през комисия тази седмица, защото опозицията бойкотираше заседанията. През две комисии не можа да мине, но се надявам да имаме достатъчно време и да успеем да го приемем.

ВЕИ-тата в момента са евтини - себестойността на тока от фотоволтаици е сигурно 100 лева на мегаватчас и по-надолу, а пазарната стойност е 700 лева за мегаватчас. Едно, че може да произвеждаме много по-евтин ток, отделно - в банките има финансов ресурс, който с оглед на идващата криза, може да се употреби доста разумно. Определено банките имат интерес към кредитиране за фотоволтаици, освен това има и проекти за 20 000 мегавата, които чакат на опашка.

Тук вече Планът за възстановяване е важен, защото през него трябва да се инвестират пари в инфраструктурата за изграждането на т.нар. умни мрежи, които да могат да понесат по-голям товар от възобновяема енергия, която знаем, че е непостоянна, но "умните мрежи" могат да я поемат, така че в пиковите моменти, цената да пада много повече, отколкото сега. Въпросът е, че сега трябва да се мобилизираме за инвестиране на максимум пари в смислени неща – в инфраструктура, защото това значи работни места, значи хората да харчат повече и да понесем по-леко кризата, която се очертава.

Още нямаме дефиниция за енергийна бедност, как ще стане държавното подпомагане?

Първо, цените на тока не са високи в България, а са най-ниските в Европа и идеята за енергийно бедните е за тях цените да продължават да бъдат ниски. Само че, в зависимост от дефиницията, сигурно 40% от българите ще се окажат енергийно бедни, така че не знам тази мярка колко би работила, но естествено добре е да се работи по нея.

Впрочем, това е и смисълът на двете тарифи за електроенергия – евтина и скъпа, в зависимост от потреблението – за да може тези, които спестяват достатъчно да ползват евтин ток, а ако вкъщи си решил да копаеш биткойни – да плащаш скъпо.

В момента какво се получава – държавата стимулира и финансира копаенето на биткойни, и го субсидира за сметка на данъкоплатеца, което не мисля, че е много разумно. Отпадна мораториумът, но цените за бита са доста по-ниски от цените за индустрията и пазарните, което е ОК да ги използваш за биткойни, да си отопляваш водата на басейна и за всякакви луксозни неща, но не е това идеята на субсидираните цени.

Очаквате ли недоволство от бизнеса за размера на компенсациите?

Не мисля, че някой недоволства, след като с бюджета приехме 250 лева на мегаватчас максимална цена на тока за бизнеса до края на годината. Това според мен е достатъчно и според бизнеса, доколкото знам, е приемливо. Не мисля, че някой в момента е особено драматично настроен спрямо тази мярка.

Но прогнозите са, че цените ще продължат да растат, изяждайки компенсациите...

Това вече зависи от международните пазари. Напълно е възможно така да се случи, но предимството на България е, че природният газ е много малка част от енергийния микс – под 10%, което ни позволява при ръст на енергийните цени, нашата себестойност да си стои сравнително ниска. Тя зависи основно цената на квотите за въглеродните емисии, които растат в последно време, но не се очаква да нараснат двойно и тройно, защото не зависят от това дали Русия ще ни спре кранчето на въглеродните емисии или не.

Доколко Българя има шансове повече да спечели, отколкото да загуби от зеления преход?

Всичко зависи от това колко ефективно се вложат парите по зелената сделка от Плана за възстановяване и другите такива планове. Аз отдавна застъпвам тезата, че европейските пари са възможно най-неефективните, защото безплатното гледаш да го усвояваш в максимална степен като количество, но не и като качество. Ако вложим ефективно каквато и да било част от тези пари, може не максималната, тогава ще има голям смисъл. Пак казвам – парите, които се влагат в енергийна инфраструктура, трябва да се инвестират така, че на един вложен лев след това частният сектор да инвестира 10 лева в нови производства, в зелени инвестиции. Това са смислени неща и от това ще спечелим. А не както досега - то не бяха къщи за гости, не бяха школи за балети по селата, не бяха някакви програми за конкурентоспособност и кохезионни програми, дето едни предприятия взимаха, друг не взимаха и по този начин печелеха пазарен дял – това са неща, които не би трябвало да се случват и се надявам да не се случват занапред. Наистина работа на държавата, пък и на европейските фондове, е да осигурят условя за последващи частни инвестиции, а не толкова да подпомагат директно крайни компании.

Ще има ли скоро условия за такива последващи инвестиции?

Условието е да има благоприятни бизнес климат, политическа и икономическа среда. Точно затова казах, че много от политиците не си дават сметка за реалността, в която живеем. Говоря за глобалната реалност. Не говоря въобще за войната в Украйна. Европа се озова в изключително неизгодна позиция поради дългогодишната политика на поддържане на изключително ниски нива на лихвите, които сега ни се връщат като висока инфлация. Това е сериозен проблем за континента. Ние губим конкурентоспособност спрямо Азия, спрямо Америка, спрямо всички. Ако така продължаваме, европейското население като цяло ще обеднява.

Преодолими ли са заплахите за конкурентоспособността на българската продукция?

Все още българският износ бележи рекорди, включително заради политиката на правителството да поддържа сравнително ниски цените на електроенергията и това, че сме много слабозависими от вноса на природен газ, така че още не бих казал, че губим конкурентоспособност. Но трябва да положим изключителни усилия, за да надграждаме и да запазим това, което имаме. Доста държави ще загубят повече. Ние, специално нашият регион на Балканите, имаме шансове да излезем по-силни.

А влиянието на цените на петрола?

Според мен цените на петрола ще падат в следващите месеци точно заради очакванията на евентуалната глобална рецесия, т.е. търсенето на петрол ще намалее. Е, ако Русия реши да ограничи износа на петрол, тогава може да има и катаклизми и трябва да сме готови и за този сценарий, но при равни други условия, мисля че по-скоро цените на бензиностанциите може да се укротят и да тръгнат надолу.

Повече за нас или за "Лукойл" работи отсрочката, която получихме за петролното ембарго на ЕС върху руския нефт?

Аз смятам, че е хубаво, че сме получили тази отсрочка, тъй като държавата по принцип трябва да лобира за всички производители в България. Друг е въпросът, че наистина "Лукойл" се възползва от това, че внася руски петрол, който е примерно с 35 долара средно по-евтин от сорт "Брент" и разликата остава като печалба в самата компания. Моята идея е за нещо, което в Унгария и Словакия вече е въведено - да се въведе облагане на вноса на руски петрол, така че тази разлика от 35 долара вместо в компанията, да отиде в държавния бюджет и оттам нататък вече да се мисли дали ще компенсираме крайните цени на горивата или ще компенсираме обществения транспорт или нещо друго. За мен това е смислена мярка и върху нея може да се работи и в това Народно събрание.

Редица европейски страни сложиха тавани на цените на горивата, дали не е подходяща такава мярка и тук?

Ние пък наложихме таван на цените на електроенергията за индустрията, което е доста важно. За крайните цени на горивата – сигурно може, но трябва да се дискутира, не бих искал като популист да кажа: "Да, може да го въведем от утре". Не е толкова просто.

Прокарвате промени за стимулиране на икономическата активност, дали в отиващия си парламент ще мине и на второ четене вдигането на прага за регистрация по ДДС?

Мисля, че ще успеем и на второ четене за ДДС да вдигнем прага за регистрация от 50 000 на 100 000 лв. от 1 януари 2023 година. Това е важно от гледна точка на конкурентоспособността на малките български производители, включително земеделските. Защото ако, примерно, правиш оборот от 90 000 лева, вече няма да се регистрираш по ДДС, което означава, че си с 20% по-конкурентоспособен от производителя на вносните домати, патладжани и картофи. 20% конкурентоспособност е доста добро предимство. Имайте предвид, че ако бяхме въвели предложението на опозицията за ниско ДДС за плодове и зеленчуци, цялото това конкурентно предимство щеше да изчезне на мига, защото вече нямаше да е 20, а примерно 9% или нула на нашите спрямо вносните. Това за мен е пример за класически популизъм, защото това означаваше да ядем повече вносни домати, повече вносни картофи и т.н. Това не го допуснахме, сега нашата продукция има предимство, което се надявам да доведе до ръст на производството и на консумацията на български плодове и зеленчуци, примерно.

Вашата лична прогноза за развоя на въртележката с мандатите?

Не мога да дам прогноза. Слушах изявлението на парламентарната група на „Продължаваме промяната“, че отиваме на избори. Ако те са реши така, третият мандат би бил доста сложен, но нека си дадем малко време и да видим дали ще можем да постигнем нещо. Има смисъл от правителство с трети мандат, ако то наистина има ясна икономическа програма, която да позволи на България да излезе по-силна от кризата.

Интервю на Ива Иванова

ОЩЕ: Владислав Панев: Алтернативи на руския газ ще има