Георги Гьоков, БСП: Ако не почнем да решаваме задачите в социалната политика, ще се затрием за 50-тина години

Гьоков е роден на 13 декември 1961 година. Завършва специалност "Инженерство" в Техническия университет, Габрово. Бил е общински съветник и директор на Бюрото по труда в Стара Загора.

Г-н Гьоков, ако сте социален министър, какво незабавно бихте променили в сектора?

БСП ще спечели парламентарните избори на 4 април и едва тогава ще говорим за управлението, министрите и т.н. Който и да е социалният министър, едно е сигурно - той трябва да е социално чувствителен и отговорен, почтен и компетентен човек, но в същото време трябва да е решителен, защото го чака много работа и много тежки задачи. Трябва да е наясно, че социалната политика е сложно "занимание" и колкото и много да направиш – все ще е малко, предвид наследството. Задължително трябва да владее инструментариума на европейските фондове. Социалната политика е политика за подобряване на качеството на живот, грижа за хората. Това трябва да определя не само незабавните действия но и всички последващи.

А какво незабавно да се промени в сектора? Ами всичко, след 11 г. управление на ГЕРБ, за които социалната политика е като "доведеното дете в семейството", във всяко едно от направленията са необходими промени с цел социална защита на човешкото достойнство, гражданските права и интересите на трудовите хора, младите, социално слабите и пенсионерите. Необходими са нови демографски и семейни политики, да се започне решаване на въпросите за адекватно подпомагане на младите семейства. Тези политики трябва да дават решения за втората година на майчинството, за услугите за деца в семейството, за детските ясли и градините и за съчетаване на семейния и професионалния живот.

Трябва да се решат и проблемите, възникнали с кризата – заетостта, безработицата и структурата ѝ, загубата на работни места, социални проблеми на уязвимите групи, възникнали в следствие кризата.

Трябват и незабавни мерки и решения за преодоляване на неравенствата и бедността.

Необходимо е да се изгради ползотворно взаимодействие с МОН, защото интересите на бизнеса са различни от интересите на младите хора и прехода между образованието и първата работа е трудна.Трябва да се решават предизвикателствата, които ни носи дигитализацията на труда. Една изключително важна ос, по която считам, че България тотално изостава.

Политиките за хората с увреждания в България са остарели и не отговарят на предизвикателствата на времето и на европейските практики. Законодателството в социалната сфера, въпреки многократните промени е неадекватно, неустойчиво и неприемано нито от тези, които го прилагат на практика, нито от тези, които са преките му ползватели. Трябва ни нова адекватна политика за хората с увреждания, отчитаща индивидуалните потребности на всеки един българин от тази социално уязвима група.

За проблемите в пенсионната система да не говорим – неадекватно ниски пенсии, съчетано със сложно законодателство за изплащането на пенсиите от втори стълб.

Неотложна промяна в политиките, свързани с преодоляване на последствията от демографската криза. Все сложни задачи, но ако не тръгнем да ги решаваме, ще се затрием за 50-тина години.

Огромно число българи са под чертата на бедност – какви мерки са необходими и с какъв хоризонт трябва да са, за да се промени това?

Най-сериозните проблеми на българите в социалната сфера са: ниски доходи, генериращи бедност и неравенства и катастрофално развиваща се демографска криза, а също и отношението към проблемите на хората с увреждания.

Като започне БСП да управлява, българите ще живеят по-добре отсега. Гаранция за това е програмата ни и приоритетите в нея.

Имаме решения, които няма да оправят "от раз" доходите и демографията, но ще поставят начало на разрешаването им в стръмна възходяща линия. Защото досега, освен приказки от управляващите, аз реални действия не съм видял. Нито за 11-те, нито за последните 4 години няма реална стъпка, например за преодоляване на демографската криза. Хвалбата за увеличените доходи по никой начин не кореспондира с повишените цени на всичко, в т. ч. и на основните продукти. Не е важно в абсолютни стойности колко са вдигнати заплатите, не е важно дали ще направиш средна заплата 2000 лева, а минимална 650 – важно е да направиш така, че ако българина до вчера е успявал с тия доходи примерно да купи 100 хляба, утре да можеш да си купиш 120. Другото е демагогия!

Какво ще направим? Пенсии – преизчисляване, което ще доведе до 30% увеличение на всички пенсии! С последващо ежегодно индексиране, спрямо нарастването на средния осигурителен доход и инфлацията. Няма да допуснем вандалщина в пенсионната система – на всеки според приноса към осигурителната система.

Помощите – справедливост, не на калпак, а там където има нужда, в размери, които да преодоляват проблема и съхраняват достойнството на подпомагания. Сега цари тотална несправедливост – средствата не достигат до тези, които най-много се нуждаят от тях.

Заплати – основният елемент от доходите, готови сме с адекватен автоматичен механизъм за определяне на МРЗ, който е обективен и удовлетворяващ всички страни в социалния диалог. Само ще подчертая, че ако по този механизъм сега изчислим МРЗ, тя трябва да е 720 лв. Заплащане на всички, обвързано с резултати. Увеличаване на средствата за активна политика на пазара на труда – това са средства за квалификация и преквалификация и за разкриване на работни места за уязвимите групи на пазара на труда. Финансиране за създаване на държавни социални предприятия за хора с увреждания. Стимулиране на малки и средни предприятия, които разкриват работни места.

Много и все спешни мерки са необходими, за да се промени фактът, че огромно число българи са под чертата на бедност.

Компенсирането на пенсиите спрямо инфлацията е сред критикуваните от Вас действия на правителството. Какво и как трябва да се промени в тази политика? Неведнъж посочвате, че пенсиите трябва да се преизчисляват всяка година. Възможно ли е това и как трябва да се случи?

Една немалка част от българските граждани са с доходи на границата на физическото оцеляване. В най-голяма степен това се отнася за пенсионерите и хората над 65 години. Ако не се вземат адекватни мерки, на практика все повече ще нараства броят на възрастните хора, все повече ще намалява броят на осигурените, все повече пенсионери, които разчитат на пенсионната система за своята издръжка ще живеят под прага на бедността.

Основната функция на пенсионната система е да осигурява защита на доходите на възрастните хора след оттеглянето им от пазара на труда, т.е. да ги защитава от изпадане в бедност и да им гарантира приемливо ниво на заместване на дохода след пенсиониране. Изпълнява ли тази основна функция Българската пенсионна система? Определено НЕ! Ако кажем, че българските пенсионери са най-онеправданите хора в България и живеят ден за ден ще сме прави за поне 90 на сто от тях. Ако кажем, че са съвсем забравени от управляващите - ще сме прави на 100%. Какво имам предвид като казвам забравени? Пенсиите за осигурителен стаж и възраст в нашата страна са неадекватно и неоправдано ниски, а в пенсионноосигурителната система са натрупани проблеми и деформации, които дори не дискутираме, да не говорим за решаване. Българската пенсионна система бе реформирана през 2000 г., като част от ангажиментите на България към Световната банка и Международния валутен фонд и това не донесе нищо добро на българските пенсионери, защото днес, повече от двадесет години след реформата може да заявим, че нито една от целите ѝ не бе постигната. С особена сила това се отнася до поставеното като цел повишаване на общото равнище на пенсионната защита, което да осигури по-добро материално състояние на сегашните и бъдещите пенсионери, а също и за постигане на по-голяма социална справедливост в пенсионното осигуряване. Т.е. адекватни размери на пенсиите, които да позволят на пенсионерите да живеят нормално. Очевидно е, че днес след 11 години управление на ГЕРБ и нищо неправене, освен неадекватни действия, като механично увеличаване само и единствено на минималната пенсия, се нуждаем от широк публичен дебат за бъдещето на българската пенсионна система в т.ч. и на размерите на пенсиите. Може ли да бъдат осигурени на по-голямата част от българите адекватни пенсии, които да им позволяват да живеят нормално. А за останалата по малка част, да се мисли за подпомагане чрез социалната система. Трябва да се анализират всички решения и действия след 2000 г., а също и пропуснатите възможни конкретни действия, които доведоха българската пенсионна система до днешното ѝ състояние - липса на обществено доверие, ниски пенсии, финансова нестабилност и неспособност да бъдат посрещнати дългосрочните демографски, икономически и социални предизвикателства.

Управляващите след изборите трябва да признаят, че днес пенсионната система не може да осигури адекватни пенсии, и че ако не се вземат мерки и в бъдеще българските пенсионери ще бъдат изложени на висок риск от изпадане в бедност. Коефициентът на заместване на миналите трудови доходи ще намалява, а пенсиите от частните пенсионни фондове едва ли ще могат и частично да компенсират спада в адекватността на пенсиите и може би дори ще го увеличават. Изключително много са предизвикателствата и неизвестните пред ролята не само универсалните, но и професионалните пенсионни фондове за осигуряване на достойни условия на живот на възрастните хора в бъдеще. И допълнителното задължително пенсионно осигуряване очевидно не може да отговори на завишените очаквания към него.

Правилото за индексация с 50% от ръста на инфлацията и 50% от ръста на средния осигурителен доход, е може би справедлив начин за осъвременяване на пенсиите, но когато първоначалното им ниво е неадекватно ниско, явно не помага. А управляващите за 11 години не направиха нищо различно от това да прилагат това правило. Дори за известен период (2009-2013 г.) в нарушение на българското законодателство и него не прилагаха. С това направиха положението нетърпимо и сега се налагат неотложни мерки, които да не нарушат основни принципи на осигуряването и да не демотивират младите българи въобще да се осигуряват. Като например увеличението само на минималната пенсия.

Като задължителна мярка за защита на човешкото достойнство, гражданските права и интересите на възрастните хора и за възстановяване на справедливостта между поколенията, в нашата програма сме предвидили преизчисляване на всички пенсии, спрямо средния осигурителен доход от година, близка до 2020.Това преизчисляване, наред с увеличаване на тежестта на всяка година осигурителен стаж, е еквивалент на възможните механизми за увеличаване на пенсиите. Преизчисляване на всички пенсии, което да доведе до 30% увеличение и последващо ежегодно индексиране, спрямо нарастването на средния осигурителен доход и инфлацията. И ако е необходимо - ново преизчисляване на по- късен етап.

Основен принцип в осигуряването е равнопоставеността и солидарността на осигурените лица- размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст зависи от средно месечния доход на страната за последните 12 месеца преди пенсионирането, съотношението между осигурителния доход на лицето и средния осигурителен доход на страната за определения период, и от осигурителния стаж на лицето. При спазване на този принцип на равнопоставеността, осигурените лица, имащи еднакъв осигурителен принос (една и съща продължителност на осигурителен стаж и еднакво съотношение между осигурителния доход на лицето и средния осигурителен доход на страната за определения период) би трябвало да получават близки по размер пенсии за осигурителен стаж и възраст. Поради това, че средния осигурителен доход на страната през годините е различен, дори и при еднакъв осигурителен принос на лицата, размерът на пенсията често чувствително се различава.

За да се намалят тези различия може да се прилага периодично преизчисляване на размера на старите пенсии за осигурителен стаж и възраст с актуален среден осигурителен доход за страната.

Последното преизчисляване беше извършено през 2008 година със средния осигурителен доход за 2007 година (398.17 лв.). Всички знаят от кого бе предложено и реализирано това предложение – от БСП. За декември 2020 година средния осигурителен доход е вече 1171,17 лв.

Преизчисляването на пенсиите трябва да е периодично и съобразено с изоставането на по-старо отпуснатите пенсии спрямо новите.

Твърдите, че системата около формирането на втора пенсия, заложена още през 2002 г., е сгрешена. Какво е сгрешеното и защо е така според Вас?

Никой от управляващите не обясни защо има забавяне от 20 години в уреждане на изплащането на т.нар. "втора пенсия". Докато при предните правителства, това отлагане е отчасти оправдано, за последното правителство е недопустимо, най-малко заради това, че хората, които законово бяха задължени още през 2002 година да се осигуряват във втория стълб, в универсалните пенсионни фондове, бяха в неведение, как ще се осигури достъп до собствените им пари натрупани в тези фондове и един, може би най-важен за тях въпрос, с колко ще бъде намалена основната им пенсия, която трябва да получават от НОИ. Дали две пенсии ще са по-големи от една и още хиляди въпроси. Тези въпроси нямат точни отговори и до днес, въпреки приетите промени в КСО и уредената законово "фаза на изплащане", а още по-неясно е в каква степен отговорите са справедливи.

Проблемът беше заложен още със създаването на тристълбовия модел – вместо осигуряването във втория пенсионен стълб да започне с началото на трудовия (осигурителен) стаж на осигуряваното лице, то бе приложено и за хора от средата на осигурителния им стаж (родените след 31.12.1959 г.). Това бе грешка, защото на всички беше ясно, че индивидуалните партиди на осигуряваните ще достигнат до пълния си капацитет, когато завърши целия нормален по продължителност, период за пенсионно осигуряване, който е от порядъка на 35 - 40 години. Сега са минали едва 18-20 години, което е наполовина, т.е. натрупаните средства са наполовина от възможните. Тази грешка усложни изключително много справедливостта при изплащането на допълнителните пенсии от втория стълб и с колко да бъде намалена пенсията от първия стълб на тези хора. И е учудващо, че въобще, универсалните пенсионни фондове са готови и искат да започнат изплащане на пенсии при тази ситуация.

Пенсията от първия стълб, е обект на множество политически решения, като правилата в течение на времето и смяна на политиките в пенсионната система се променят и пенсията може да стане съвсем различна. Пример за едно такова решение е същата тази пенсионна реформа от 2000 година, която обрече пенсионерите придобили вече право на пенсия преди това на мизерни пенсии и мизерно съществуване. Да уточним и, че вторият стълб функционира на ĸaпитaлo-нaтpyпвaщ принцип и изцяло липсва солидарният елемент. И въпреки, че наричаме изплащаните от втория стълб пари "втора пенсия", парите, получавани от първия стълб, всъщност не са пенсия, а добавка към пенсията.

Да не забравяме и, че хората работили преди 2000 година са се осигурявали за пенсия само и единствено в НОИ и то с други размери на осигурителните вноски. Например реформата през 2000 година завари размер на осигурителните вноски за работници и служители, работещи при условията на III-та категория труд - 35,7% от получено брутно възнаграждение, но не повече от 10 МРЗ, разпределено както следва - 28.7% за осигурителя (работодателя) и 7% за осигурения. За да стигнем до днешните 19,8%, от които 5% за ЧПФ. Да не забравяме че първоначалната внocĸa, определена от законодателя е 2% при 5% в момента.

Не можем да пренебрегнем и факта, че първият стълб, държавната пенсия от НОИ, се дoфинaнcиpa всяка година от бюджета с около половината от необходимите средства, които се събират от всички под формата на данъци, такси, акцизи и т.н.

Не пренебрегвам и фактът, че при стартиране на реформата и въвеждане на сегашния пенсионен модел бяха изведени суперлативи за втория стълби бяха давани непремерени обещания, които формираха нереалистични очаквания у осигурените лица. От това, което прие Народното събрание, става ясно, че голяма част от обещанията са били откровено и умишлено подвеждане на осигурените лица, особено това, че моделът ще гарантира едновременно пожизнено изплащане на пенсии и наследяемост. Въпреки, че са положени много усилия това да се коригира поне частично. Вносителите от Министерски съвет ни уверяваха, че е постигнат добър баланс и всички социални партньори са го подкрепили. Това обаче не е така! Наложени бяха коренни промени между първо и второ гласуване, но баланса отново го няма. Не отричам, че направеното е по-добро от първоначалното, заложено в закона, но дали дава справедлив отговор на очакванията на хората е друг въпрос.

Възможността за информиран избор от страна на осигурените лица не е обезпечена в пълна степен. Гаранцията, че изплащаните суми няма да са по-малки от брутния размер на вноските не е достатъчна, трябва да се разшири върху брутния размер на вноските с отчетения размер на инфлацията от внасянето им до определяне на размера на добавката. Да се разпростре и за лицата, които продължават да упражняват трудова дейност, след като им е отпусната добавката при пенсиониране.

С това разбира се не се изчерпват критиките, но при всички случаи е необходим задълбочен анализ и промени в полза на осигурените лица.

Какво може бъдещото управление да направи, за да се избегне демографската катастрофа? Какви мерки са необходими, за да се стимулира отглеждането на повече деца – и с какъв хоризонт? Сред приоритетите Ви е промяна в данъчното облагане за работещите млади хора, включително за работещи родители. Какво конкретно предлагате?

БСП се явява с конкретна, ясна, точна и реализируема програма, в която главните цели са: да бъде възстановена демокрацията и доверието в институциите и да бъдат възстановени нормалните икономически отношения и възможности за всеки. Там сме обявили намеренията си да създадем справедлива, прогресивна данъчна система и семейно подоходно облагане. Да създадем реална защита на българското семейство, на майчинството, на децата, за решаване на проблемите, породени от демографската катастрофа, на даване на перспектива пред младите хора за развитие в България - превръщането на този принцип в реална програма за действия, а не на лозунги.

В социалната политика основната цел, която си поставяме е социална защита на човешкото достойнство, гражданските права и интересите на трудовите хора, социално слабите и пенсионерите и не на последно място осигуряване на перспектива за младите хора.

Предвидили сме такива мерки като: предоставяне на еднократна помощ в размер на 6500 лв. за всяко новородено второ и трето дете на осигурени за минимум 24 месеца назад родители (това пряко засяга 9 230 деца на работещите родители); увеличаване размера на майчинството през втората година до размера на минималната работна заплата (с това ще създаваме по-добри условия за отглеждането на деца на 60 000 български майки), увеличаване на еднократната помощ за майки-студентки от 2880 на 6500лв (това са 6 027 майки), еднократна помощ от 250 лв. в началото на учебната година за всички деца от I до IV клас (120 000 деца) и безплатни учебници за всички ученици от 1 до 12 клас (581 300 ученици); безплатни детски градини и ясли за 219 000 деца и безплатни лекарства за всички деца до 14 г. (1 004 845 деца). Все за млади хора, млади семейства и децата им.

И стигаме до Вашия въпрос за данъчните облекчения за работещите млади хора, за работещи родители. За тях ще въведем необлагаем минимум от 500лв. месечно за всяко дете, ненавършило 18 г. Това са 755 946 семейства които ще се възползват от това. Това означава, че във всяко едно работещо семейство ще остават за всяко дете по 50 лева месечно. С това решаваме и дилемата дали всяко българско семейство да получава за детето си помощ или т.нар. „детски“, без подоходен критерий и изпълняваме желанието на българите всяко българско дете да получава тези „детски“. Ще променим и начина на ползване на преференцията, като досега данъчните облекчения за деца бяха незначителни и се ползваха еднократно на годишна база, а сега ще дадем възможност преференцията да се ползва на месечна база. Родител с едно дете ще внася с 50 лв. на месец по-малък данък, този с две деца – 100 лв. с три - 150, и т.н. Така на практика у родители с едно дете ще остават 600 лв. на година, с две деца – 1200 лв., с три – 1800 лв. и т.н. А преференцията ще обхваща както родителите с доходи по трудови взаимоотношения, така тези с доходи от наем, от стопанска дейност и т.н.

И не спираме дотук, защото предвиждаме след навършване на 18 години, данъчната преференция да се прехвърля от родителите към младежите, като навършилите пълнолетие български граждани няма да плащат данък върху доходите от труд до навършване на 26 години. Това 289 697 млади хора. Считайте това като елементи на семейно подоходно облагане, което смятаме за най- справедливо. С това ние обръщаме модела - от стимулиране чрез социални помощи към стимулиране чрез данъчни преференции.

Защо да го правим! Защото всички партии и всички политици говорят за страшната демографска катастрофа, която ни е сполетяла, но никой не предприема действия. Само БСП прави последователни, систематизирани и разумни предложения. Демографската катастрофа е факт от много години, а в най-новата ни история няма действащи политики за преодоляване на тази надвиснала заплаха. Разбира се с това не се изчерпват мерките ни за справяне с проблема.

В ЕС се чуват гласове срещу диференцираните данъчни ставки за хранителните продукти. Вие настоявате, че те биха намалили цените. Какви са аргументите Ви в защита на тезата Ви?

Да, в ЕС не само се чуват такива намерения, но и намалението на ставката на ДДС върху хранителните продукти и лекарствата е нормална европейска практика. От 28-те членки на ЕС, 19 имат въведени диференцирани ставки, а първенец е Малта, която изобщо не начислява ДДС, Ирландия има 5 диференцирани ставки за ДДС, Франция и Италия - по 4. Страните, които нямат диференцирани ставки за ДДС са Естония, Дания и Латвия Австрия, Румъния и Словакия, като на последните три - ДДС е фиксиран на 9-9,5%. И още нещо разликите между ниските ставки на ДДС за храните и лекарствата и стандартната за Европейския съюз ставка, е в съотношение 1 към 4. А в България не стига, че ДДС-ставката е сред най-високите в Европа (20%), мащабът на икономиката е сред най-малките, а населението - най-бедното, ами и управляващите до момента демонстрират пренебрежение към нашите, на БСП, последователни предложения да се диференцира данъкът върху потреблението. С това тези управляващи, вместо да ни сближават до останалите европейски страни, до момента упорито ни отдалечават. Ще променим това.

В нашата програма предвиждаме, всяка промяна в правилата на облагане да бъде предмет на задълбочена обществена дискусия и необходима, предварителна подготовка на администрацията за нейното адекватно прилагане. Като част от данъчната политика, която ще водим, сред основните приоритети слагаме и намаляване ставките на ДДС за храни и лекарства.

Наясно сме, че пандемията която ни споходи доведе до загубата на работни места и доходи в голяма част от населението, а това от своя страна до свиване на потреблението на храни. Ограничителните мерки от своя страна водят до увеличаване на разходите на производителите, което също е фактор за намаляване на потреблението. На фона на ниското търсене, увеличението на себестойността в хранително-вкусовата промишленост допълнително свива търговските обороти. Надвесила ни е обективна реалност да се съкращават производства и да се утежни финансовото състояние на цели сектори, свързани с производството, преработката и търговията с храни. Рискуваме не само да загубим пазари, но и редица традиционно български храни да бъдат изместени с вносни такива, при това на много по-високи цени.

Намалението на данъчната ставка за храните ще направи по-евтини основните хранителни продукти. В същото време ще бъде насърчена българската хранително- вкусова промишленост. Независимо от номиналното увеличение на доходите на населението, което не повишава покупателната му способност, вътрешното потребление не е достатъчно да даде тласък на родното производство в хранителния сектор. По данни на НСИ средното потребление на човек от населението слабо намалява през последните десет години, което означава, че дефектите на пазара на хранителните продукти не само не са преодолени, но и засилени.

Намалението на ставката на ДДС върху храните не само ще забави темпа на нарастване на цените им, но и ще направи хранително-вкусовата и преработвателната индустрия по-атрактивни за инвеститорите. Ще стимулира българските производители да търсят нови технологии и да произвеждат продукти с по-висока добавена стойност, вместо да изнасят суровини. Ще направи продукцията в тези сектори по-конкурентоспособна, което ще създаде предпоставки за разкриване на нови работни места, особено в земеделските, високо планинските и обезлюдени райони. Ще благоприятства за утвърждаване на пазарните механизми и за подкрепа на малките и средни български производители, които се оказват в неравностойно положение спрямо мултинационалните компании и големи стопански субекти.Това намаление ще се отрази благоприятно, особено на хората с ниски доходи, оставяйки им над 1 милиарда лева за потребление.

За лекарствата - цените им в България са на едни от най-високите нива. Намаляването на ставката на ДДС за тях ще даде повече възможности за въздействие в областта на лекарствената политика. Българите плащат твърде много за своя сметка. Това се твърди и в редица доклади на Световната банка: делът на фармацевтичните разходи у нас достига 38% при 25% средно за ЕС. Това, естествено е за сметка на разходите за другите медицински дейности -болничната и особено извън болничната помощ. На практика българите плащат от джоба си около 81% от разходите за лекарства.

Това са достатъчно мотиви за намаляване на ДДС върху хранителните продукти и лекарствата. И може би още един способ във време на криза - диференцирането. Намаляването на ДДС е антициклична мярка, която би имала ефект върху икономическия растеж и ще способства за по-леко преминаване през кризисния период.

Интервю на Евелина Гечева