Христо Добротинов: Приказките могат да променят света, стига техните ценности да станат част от нас

Г-н Добротинов, в средата на ноември излиза новият ви роман – „Стряха. Приказката като живот“. Какви са основните теми и проблеми, които намират художествена реализация в него?

Най-напред искам да изразя благодарността си към издателство „Хермес“ за доверието да издаде „Стряха“. Не съм от пишещите, които предварително обмислят какви проблеми да поставят в книгите си и какви рецепти да предложат за тяхното решаване. Аз просто разказвам истории и се старая да увлека. Ако тези две условия са спазени, то читателят сам ще направи своите изводи. Но най-общо: в „Стряха“ е показан животът на едно поколение – моето. На преден план излиза паметта – като философия за значението на миналото и като преобразяваща сила за бъдещето. Възниква и въпросът доколко в разбирането за малката Родина – дом, семейство, дълг – се крие ключът към възприемането на големия свят. Не на последно място „Стряха“ е израз на почит към всичко – призвание, творчество, живот, – което е свързано с най-големия според мен български писател – Ангел Каралийчев.

Още: Откъс от "Стряха. Приказката като живот", Христо Добротинов

Ангел Каралийчев и неговото творчество са неизменна част от сюжета. Каква според вас е ролята на приказките за запазване на родовата памет?

Приказките не само запазват народната памет, но възпитават, носят духа на доброто. Те могат да променят света, стига техните ценности да станат част от нас и да определят нашите постъпки. Това съм се опитал да покажа с образа на главния герой в „Стряха“ – Х., чието детство е вплетено в магията на приказките на Ангел Каралийчев, а писателят го орисва още със самото му раждане. Не съм дал име на героя, защото вярвам, че на негово място може да бъде всеки един от нас. Пресичането на „Приказния свят“ на Ангел Каралийчев със съдбата на главния герой в повествованието не е случайно. Вярвам, че това ще бъде очаквана и задължителна среща и за бъдещите поколения. Поетът Фурнаджиев смята, че Ангел Каралийчев ще бъде четен, докато има българска земя и български език.

Изграждате плътни и запомнящи се образи. Как се променят те в контекста на обществено-политическия живот в България, който в романовото време обхваща периода от Първата световна война до наши дни?

Главният герой Х. е адвокат и се изправя пред дилемата за разликата между справедливостта, морала и закона. Този избор предполага и по-ярък образ. А иначе: съществува повторяемост в човешкото поведение, особено в гранични периоди, само амплитудите са по-големи – по-усърдно е нагаждането (виждаме го и сега), по-жестоки са предателствата, по-тъжно е съжалението за пропуснатата любов, това ни показва историята. Всеки определя живота си така, както го разбира, и в този извод няма упрек.

Още: "Стряха. Приказката като живот" - разказ за поколението, преживяло два исторически разлома

Част от действието в книгата, подобно на предишния ви роман – „Светулките ще ти покажат пътя“, се развива във Велико Търново. Кое ви привлича толкова много в старопрестолната столица?

В „Стряха“ Търново присъства дотолкова, доколкото част от историята се развива около отливането на короната на емблематичния за града паметник на Майка България. Вече споменах, че „Стряха“ е повествование за моето поколение, а и не може да бъде иначе: хоризонтът на един пишещ е най-достоверен, когато покрива собствения му живот и разказите на неговите родители – тогава историята е жизнена и звучи достоверно, а цветовете са ярки и запомнящи се.

Предишният ви роман – „Светулките ще ти покажат пътя“, спечели Национална литературна награда „Христо Г. Данов“ за 2022 година. Това голямо признание явно е подействало като стимул, но е и отговорност. Кое надделя при писането на новата книга?

Националната награда „Христо Г. Данов“ е голяма чест за всеки пишещ, но далеч по-важно от наградите е читателското внимание. Благодарен съм за положителните отзиви за „Светулките…“. Надявам се „Стряха“ също така да получи добър отклик и да се чете от широка аудитория. Писах я, както всички книги досега, с увлечение.

Писателката Здравка Евтимова: Писането ми е породено от трудностите в живота