Кметът на Добрич Йордан Йорданов: Борим се да спасим глоба от 4,5 млн. лв.

Г-н Йорданов, как се разви казусът с корекцията за депото на стойност 4,3 млн. лв., може би най-високата сред общините?

Всъщност Добрич никога не е имал такъв тежък финансов проблем в своята история като наложената корекция или глоба за регионалното депо. Но мисля, че съумяваме да постигнем най-благоприятните финансови резултати към момента и да държим, бих казал, доста финансово стабилна общината. Предприели сме мерки – заведено е дело срещу налагането на тази глоба. Още в 2016 г. сме подали жалба до Административен съд - Велико Търново. Там се разпределят тези дела. Вчера мина поредното четвърто или пето заседание. Очакваме да видим какъв ще е резултатът. И аз, и екипът ми се надяваме решенето да е в наша полза, което води след себе си връщане на тези 4,3 млн. лв. в бюджета на общината.

Каква е историята на тази корекция, по чия вина ви е наложена?

Проектът започва през далечната 2009 г., като финансирането е с европейски средства, има съфинансиране от общината и държавата. През 2014 г. депото беше открито. Това е в мандата на предишните управляващи. Оттам-нататък тече период на мониторинг. През лятото на 2015 г., непосредствено преди местните избори, общината е получила писмо за налагане на финансова корекция от ОСЕС (Одит на средствата от Европейския съюз) в порядъка на 25%. Общата стойност на целия проект е малко над 30 млн. лв. с всички съпътстващи дейности - въвеждаща пътна мрежа, станцията, самото депо. Депото е с най-голям ресурс - между 16 и 18 млн. лв. И на 5 ноември, когато аз и моят екип влязохме като нови управляващи, финансовата корекция беше факт. На Вашия въпрос чия е вината, всеки може да съди, че това се е случило по вина на предишните управляващи. Ние обаче не чакаме само някой да поеме отговорност. Веднага направихме това, което зависи от нас - да подадем жалба и да се борим за нейното отпадане.

Какви нередности са открити?

Това, което се цитира в техния доклад, е, че са съкратени сроковете на обществената поръчка. По закон те са 55 календарни дни, а са били съкратени на 43 или 41. Съкращението е голямо и това е поръчката за строителните дейности на депото, което е най-големият финансов ресурс по целия проект.

Вероятно проверяващите са счели, че фирмите не са имали достатъчно време да научат и да подготвят офертите си, тоест пренебрегнат е принципът за осигуряване на конкурентоспособност?

Да, в този ред е докладът. Оттук-нататък за нас остава най-трудното - да докажем, че не е така. Но предстои да видим.

Тоест, обвиняват общината в опорочаване на процедурата в самото й начало, което прави опорочен проектът, така ли?

Да, точно така.

А как се получи санкцията за другия проект - за пешеходната зона на Добрич, нея също обжалвате?

Много интересна корекция е тази по простата причина, че устойчивостта на проекта изтече през 2018-та. Проектът е реализиран през 2010-2011 на стойност около 5 млн. лв. Още тогава моят заместник-кмет е алармирал многократно, и то публично през медии, че това, което се прави, не е правилно и би следвало да се прекрати. Така или иначе предните управляващи къде заради местни избори, къде заради други причини, са преценили, че с тези плочки е най-удачният вариант за центъра. Пет години по-късно ние берем тези, бих казал увехнали плодове, защото думите, казани преди пет години, сега се превръщат в реалност. Опасенията ни бяха, че можем да претърпим големи финансови корекции. Бих искал да отбележа, че благодарение на екипа ми успяхме да сведем до минимум глобата - само 2%, а не повече даже от депото.

Тук явно проблемът не е във възлагането, а в качеството на изпълнение?

Управляващият орган констатира, че има проблеми и в самия проект, и в некачественото му изпълнение.

Много тежки санкции - как удържате финансово при това положение?

През 2015-та година, когато влязохме, общината имаше 23 млн. лв. кредити по най-различни програми и дългосрочни кредити. Ние успяхме да ги стопим още в самото начало до 8-10 млн. лв. Миналогодишният бюджет беше бюджет на реалността и на стабилността. На нас ни трябваше цялата 2016-та и част от 2017-та година, за да балансираме и стабилизираме общината. Отговорно мога да заявя, че сме го направили. Платили сме още 5 млн. по старите кредити. И към момента финансовото състояние на общината е стабилно. Но при всички тези финансови корекции и задължения, които имаме да получаваме от други общини, човек може да си помисли, че има конкретен сценарий да затрудни общината по всякакъв начин,да не изпълним заложените от нас приоритети.

Как се стигна до спора ви с община Балчик за това задължение от 1,3 млн. лв.?

Община Балчик е асоцииран партньор в сдружението за регионални отпадъци, създадено още преди изграждането на самото депо. И забележете, допреди година и половина, близо две всичко е било наред. Община Балчик си е плащала извозването на отпадъка към регионалното депо, тъй като Добрич е водеща страна в това сдружение и ние поемаме цялата тежест, а те трябва да извозват техните отпадъци към депото в Стожер. Оттам-нататък ние плащаме на фирмите, които поддържат депото ,и отчисленията към РИОСВ. Не искам да твърдя дали умишлено или не, но когато човек погледне отстрани може да си направи извод, че допреди две години всичко е било наред. Оттам-насетне община Балчик почва да забавя своите плащания докато се стигне до днес, когато ни дължи повече от 1,3 млн. лева. Както аз обичам да казвам, че модерното оръжие на демокрацията е дипломацията. С много голяма дипломация през последната година и половина се опитваме да убедим община Балчик как трябва да си плаща тези задължения, но резултат няма. Докато в един момент се стигна до изваждането на изпълнителен лист миналата седмица. Аз съм дал тези задължения в съда. И вече започна процесът по налагане на запор, за да си вземем задълженията. Не ми е приятно, че стигаме дотук, но не може моите съграждани да плащат нечии други сметки. Достатъчно много плащат по финансовите корекции за депото и центъра, а и за други неща.

Какъв е техният аргумент, за да не плащат?

Оправданията са, че другите две общини, които трябва да плащат на Балчик - Каварна и Шабла, не са си плащали задълженията. Имахме общо събрание на сдружението и другите две общини ясно казаха какви са им задълженията към община Балчик. Но дори с техните задължения, чистият дълг на община Балчик е близо милион. А община Балчик твърди, че са най-много 400 000 лв.

Обикновено всички общини, които ползват регионално депо, плащат на общината, на чиято територия е то. Защо при вас схемата е такава, че две общини плащат на Балчик, а Балчик прехвърля плащанията на Добрич?

Защото община Балчик има претоварна станция. Навремето може би и министерството, и самото сдружение така е решило да бъде. Добрич е водеща за регионалното депо, което се ползва общо от 8 общини. Но две от тях - Тервел и Балчик, имат претоварни станции. Съответно Тервел поема от Никола Козлево отпадъка и го вози към нас. Там проблем няма. А Каварна и Шабла возят към претоварна станция на община Балчик и оттам - в депото на Стожер. Останалите общини си возят директно на депото и си плащат директно на нас. И с тях нямаме проблеми. Не би следвало и с Балчик да имаме проблеми, защото наскоро кметът на Балчик каза, че общината му е една от най-богатите в региона и имат развит туризъм. Но проблем има.

Вие наскоро направихте отчет пред своите съграждани, как мина и защо често казвате, че активността на гражданите не е достатъчна?

Това беше успешен отчет за двугодишното управление първо, защото досега не е правен. Второ, ние удържахме на нашата дума, че ще бъдем абсолютно прозрачни пред нашите съграждани за решаването на ежедневните и дългосрочни проблеми. Имаше над 200 човека, залата беше препълнена. Имаше много въпроси. Винаги съм казвал, че трябва да бъдем много по-активни като граждани.

Какво визирате?

Визирам общности по самите места или групи хора – всички могат да дойдат в общината или да поискат срещи в техните квартали. Те да поемат инициативи и заедно да работим, за да постигнем по-високи цели, да си сътрудничим.

Как си обяснявате апатията, с навика ли?

Може би с навика. Според мои съграждани предишното ръководство не е било толкова открито. А ние имаме толкова много публични канали. На никого не е отказана информация или помощ. Но хората някак си се страхуват от тази прозрачност все още и не могат да осъзнаят какво право им се дава. И може би трябва да извървим кратък път, в който хората ще разберат, че нещата зависят и от тях, и от нас - взети заедно.