X
 
 

Може ли новият регламент за личните данни да спре "жълтите медии"?

1851 0
photo of Може ли новият регламент за личните данни да спре "жълтите медии"?
Снимка: iStock/Guliver
Проектът за общия европейски регламент за защита на личните данни бе приет преди повече от 2 г., но бизнесът, институциите и медиите се оказаха неподготвени заради закъснелия старт на дебата. Експертът от Програма "Достъп до информация" адвокат Александър Кашъмов препоръчва нашето законодателно решение да предостави максимална свобода на словото, а жълтите медии и фейк-новините да бъдат санкционирани по общия ред, защото всеки може да си потърси правата, да иска обезщетение. Той е категоричен, че Законът за защита на личните данни няма място там, където се признава свободата на словото и където става дума за журналистически публикации, и особено за разследваща журналистика. Необходимо е да гарантираме, доколкото ни е по силите, прецизно спазване на този тънък баланс, в който са защитени и двете страни – свободата на словото, и защитата на личните данни, заяви Александър Кашъмов в интервю за БГНЕС.

Струва ми се, че първоначалният стрес около прословутия GDPR отшумя, може би заради способността на страната ни да произвежда по 2-3 скандала на ден. Имаше ли основание за цялата тази истерия, защо всички се оказаха неподготвени?

Проектът за новия общ регламент за защита на личните данни беше приет преди повече от 2 години, поради което имаше достатъчно време за подготовка за разяснителна кампания. Трябваше да бъдат информирани т.нар. администратори, фирмите, институциите, организациите. Това не беше направено в необходимата степен, което допринесе и за истерията. Относително късно бе внесен законопроектът за изменения и допълнения на Закона за защита на личните данни. А то е свидетелство и за едно малко закъснение на нашите институции, които трябваше да се погрижат за това.

Но пък защитата на личните данни не идва с този правен документ, напротив, голяма част от тези задължения съществуваха и досега. Регламентът предвижда редица нови или обновени, или по-категорични задължения за администраторите на данни главно за това да съберат адекватна документация, да се подготвят и при проверка да могат да покажат, че действително пазят личните данни, че притежават документи, доказващи грижата, която те полагат предварително при събирането и съхраняването на данни. Задължението за прозрачност, за това те да информират хората за какви данни и цели се събират и използват – това сякаш е по-категорично и ясно описано, но то и досега действаше. Факт е обаче, че наистина има едно успокоение след първоначалния стрес. Важно е да се постигне баланс и в бизнеса, и в медиите, трябва да се разчита на Комисията за защита на личните данни, която е надзорният орган, че няма да се стигне до налагане на свръхсанкции по отношение на дребния бизнес. Комисията има и превантивни функции да разяснява как се прилага регламентът, но от друга страна, тя ще има и репресивни функции след влизането в сила на поправките в закона. Известно е, че заложените санкции за нарушения достигат много сериозни суми в милиони. Ние от Програмата за достъп до информация поставихме проблема за размерите на санкциите по време на обществена дискусия за становище по законопроекта за поправките, защото в момента те са възможно най-високите в нашето законодателство. А те поставят в непосилна позиция и целия дребен бизнес.

Нали по принцип и досега всички лични данни подлежаха на защита. Но пък какво се получава в живия живот – навсякъде се искат ЕГН, номер на лична карта и т.н., в банки, в пощи, различни оператори и доставчици на услуги, и хората ги изричат на глас в присъствието и на други. Нормално ли е това?

Боравенето с лични данни не е престъпление, не е и закононарушение. Напротив, самата идея на защитата на личните данни е те да бъдат защитени при тяхното обработване, приема се за необходимост да се работи с тях, защото това е част от ежедневието. И в същото време това е превенция срещу злоупотреби. Събирането, ползването и предаването на личните данни е правно регламентирана дейност, подчинена на съответните изисквания, насочени към всички. Когато говорим за копирането на личната карта, например, трябва да е ясно, че няма категорична забрана за това. Има логика в банката да се прави това копиране, така се гарантира личната и икономическата сигурност на потребителя или сделката.

Да поговорим за пречките пред работата на журналиста. Преди дни в една чуждестранна компания, за да интервюирам и снимам събеседниците, те трябваше да подпишат декларации за съгласие за това, предоставени от служителка. Има ли в новия регламент подмолни камъни за практиката на медиите, как той ще повлияе на работата им?

Ако една фирма сама организира участие на свои служители в подготовката на медиен продукт, т.е. тя е посредник за това, има известна логика тя да иска съгласието на хората си, тъй като тя самата не извършва журналистическа дейност. Неотдавна разговарях с репортер от телевизия и той ми разказа прецеденти – на самите репортери се подобни декларации за съгласие на интервюирани хора. Така репортерът се сдобива с много повече лични данни на въпросните хора, които не са му необходими за продукта и той не желае да ги събира. Хораций великолепно го е казал – докато глупаците бягат от единия порок, вече тичат към другия. Искам да подчертая, че когато става дума за журналистическите цели, ние говорим за една дерогация, която регламентът изисква, т.е. за изключение от клаузите в регламента. Според мен това беше и причината в законопроекта да се направи опит за описание на тази ситуация, но той не беше достатъчно сполучлив. Защото текстът би могло да бъде тълкуван като форма на цензура, едва ли не журналистът трябва да докаже изпълнението на 10 изисквания. Идеята на регламента е поначало всичко да бъде документирано, това означава, че работата на журналиста би се свела до една бумащина и бюрокрация. А спецификата на журналистиката и на медиите е, че те преценяват какво е в обществения интерес на базата на своите професионални и етични стандарти. Тук ние трябва да сме много внимателни, и до момента съществуваше такъв баланс по силата на чл.4, ал.2 от нашия закон, големи проблеми не са възниквали, макар да има какво да се желае спрямо досегашната регулация. Аз смятам, че журналистиката трябва получи своето уважение и своето изключение при прилагането на самия регламент.

Трябва ли да искаме изричното съгласие на участници, например, в публична проява, да бъдат снимани и записвани?

Безспорно е, че такова задължение за журналистиката няма. Когато хората са на публично място, те спокойно могат да бъдат интервюирани и да дадат съгласието си. Очевидно е, че щом говорят пред микрофона, те са съгласни с това положение и в никакъв случай не бива да се изпада в ненужни формализми. Разбира се, трябва да се правят разграничения с определени ситуации – журналист или някой, който се представя за такъв, а при нас няма формален критерий или изискване за професията журналист, не може просто така някой да снима някого на улицата.

Или на плажа, или като се целува и това да лъсне на страниците на жълтите медии…

Точно така. Трябва да се спазва балансът между правото на обществото да бъде информирано и защитата на личното пространство. Аз съм на мнение, че това не трябва да се търси на плоскостта на защитата на личните данни, а на общия сблъсък между правото на информация и защитата на личната неприкосновеност, което е предвидено в законодателството. А в една демократична система и жълтите медии имат право на съществуване, но когато прекрачат определени граници, те си получават съответната санкция. И тези санкции не следва да бъдат прекомерни, защото медиите играят ролята на обществен страж в демократичното общество, те го захранват с информация и идеи, и самото понятие за демократично общество е немислимо за тях. Поради това те не бива да бъдат подлагани на т.нар. смразяващ ефект – всяко дори теоретично знание за съществуването на една огромна санкция, която може като гилотина да падне върху тях, когато те изнасят неудобна, особено за управляващите, информация.

Да разбираме, че новият регламент е в състояние да повлияе върху жълтите медии и онази лавина от фалшивите новини?

Да, би могло, но моята препоръка е нашето законодателно решение да предостави максимална свобода на словото, а жълтите медии и фейк-новините да бъдат санкционирани по общия ред. Всеки може да си потърси правата, да иска обезщетение.

Прокуратурата поема случай с огромен теч на лични данни

Прокуратурата поема случая с огромния теч в интернет на имена, ЕГН-та, мобилни номера и адресите на повече от 9400 бивши и настоящи уче...

По граждански път, без съответните органи да се самосезират, нали?

Да, без да се минава през Комисията, а съдът е държавният орган, който решава казуса. Има случаи, когато под формата на привидна журналистическа дейност, се върши едно чисто обработване на лични данни. В Европейския съд по правата на човека бе гледан случай на публикуване на данъчни данни на определени хора и за достъпа до тях въпросната медия във Финландия събираше такси. Това не е типичната журналистическа дейност.

Заложените в регламента свръхвисоки глоби могат ли да попречат на разследващите журналисти? Много често се публикуват фирмени документи и други доказателства в подкрепа на изложените факти в материала?

Да, могат. Защото точно в това е проблемът – ако се приеме, че са прекрачили някакви граници, винаги тези граници може да са крачка напред или назад. Но в никакъв случай санкциите не следва да бъдат със смразяващ ефект. Преди години имаше случаи на наложени от Комисията за защита на личните данни санкции и то преди новия GDPR. Сумите бяха от порядъка на 10-15 000 лева и то, например, за публикуван нотариален акт като доказателство за далавера. Тогава засегнатият подава жалба в Комисията и тя налага санкция от над 10 000 лева, което за един регионален вестник е смазващо. Тези лоши прецеденти от миналото трябва да бъдат преодолени, това не трябва да се случва.

Ще трябва да се иска изрично съгласие за предоставяне на лични данни на колекторски фирми

Това, че не си съгласен да ти се обработват личните данни, вече няма да може да бъде използвано от дадена компания като причина да бъде...

Искам да изразя и задоволство от практиката, която виждам напоследък от страна на Комисията – през последните седмици, когато започна този дебат, тя наложи глоба, но слезе много до минималния размер. Това показва, че членовете ѝ се стремят да гарантират свободата на словото. Все пак на мен ми се струва, че законодателят и законът за защита на личните данни нямат място там, където се признава свободата на словото и където става дума за журналистически публикации, и особено за разследваща журналистика. Много често разследващият журналист носи риск дори за живота си, когато той иска да извади на бял свят информация, със спазването на всички етични и професионални стандарти, разбира се, или не е успял да провери докрай, или пък ползва защитени източници, но коректно отбелязва това. Не може засегнатият да каже, че тук понеже няма достатъчно източници, са му нарушени личните данни и да иска налагане на глоба на медията или на журналиста. Това абсолютно би довело до цензура и до липса на демократични стандарти.

Т.е. ние, журналистите, можем да бъдем спокойни, че GDPR няма да бъде репресия спрямо нас?

Аз се надявам това да бъде така. Ние от Програмата за достъп до информация ще се борим за това, изразили сме ясно становището си, Съюзът на издателите се присъедини към него. Ще продължим да наблюдаваме и да участваме в процеса на изработването на законовите правила. Така, че да гарантираме, доколкото ни е по силите, прецизно спазване на този тънък баланс, в който са защитени и двете страни – свободата на словото, и защитата на личните данни.

Александър Кашъмов е експерт в областта на достъпа до информация и прозрачността на управлението, защита на класифицираната информация, защита на личните данни, свободата на изразяване, правата на човека, защита от дискриминация, противодействие на корупцията, предотвратяването на конфликт на интереси, административна реформа, правосъдие и обществен ред. През последните 20 години работи като експерт към Програма Достъп до информация (ПДИ), Съвета на Европа, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, Американската агенция за международно развитие, Правна инициатива „Отворено общество”, фондация „Конрад Аденауер”, фондация „Фридрих Ерберт”, AccessInfo Europe, GTZ & Planet, фондация Nicolaas Witsen и др. Консултирал е българското правителство, Комисията по досиетата, Държавна агенция „Архиви”, правителството на Черна гора, Народното събрание и др. През октомври 2012 по покана на Global Integrity участва като международен експерт в консултиране на представители на над 10 европейски правителства на международната среща проведена в Хърватска, Дубровник, в рамките на OGP Networking Mechanism session on Access, Second OGP European Outreach and Support Meeting. Член е на Надзорния съвет (Advisory Council) на световния рейтинг на законите за достъп до информация.

Actualno.com

Етикети:

0 Коментара

Кафене
Съгласявам се с общите условия за ползване на сайта

Екипът на actualno.com ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки, или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

missing image
Любовен хороскоп за месец АВГУСТ

Най-горещият месец от годината ни е подготвил най-горещите любовни страсти. За едни зодии месецът ще е изпълнен с нови вълнуващи изнена...