Не е забравена: Година след смъртта на Лорина Камбурова представят неиздавани песни на Ross'N Lorina

На 27 май 2021 г. Лорина Камбурова си отиде едва на 29 години. Наскоро бях гледала филма „Блаженият” с нейно участие – толкова красива, талантлива, сякаш чуплива и в същото време, изпълнена с живот. Признавам, че не знаех, че е певица. Разкажи повече за нея и кариерата й като певица. Актриса или певица беше тя?

Актьорството е комплексно изкуство и много от актьорите пеят добре. Лорина пее от дете, дълго време се борихме с оперната й постановка, която беше неподходяща за песните, които пеехме.

И аз и тя сме хора, които правим това, което ни харесва – независимо за какъв аспект на изкуството става дума. Може би и това е част от причините, които ни събраха в тандема Ross’N Lorina.

Нормално е да не знаеш за Ross’N Lorina, където тя се изявяваше като певица. Това е „бутиков“ дует. Да, надявахме се музиката ни да стане популярна, но не сме правили компромиси, правехме това, което ни е интересно и го правехме с удоволствие.

Мисля, че присъствието ни на музикалната сцена беше за нас поредната роля. Оказа се че не е просто поредна роля, роля, от онези знаковите, които те определят в бъдеще.

Как създадохте тандема? 

Срещнахме се на снимачната площадка на един международен сериал. По това време аз правех други музикални проекти, от време на време започнах да я каня да изпява по една-две песни. В един момент просто седнахме и направихме един куп кавъри и започнахме да ги пеем по софийските клубове. По това време популярен дует бяха само Ша Ша, става дума за 2013-та година. Сега почти 10 години по- късно е пренаселено с какви ли не дуети. До голяма степен това е и наша заслуга.

В началото Лорина не можеше да свири на китара, но когато започнах да правя парчета за дуета ни и тя имаше страхотни идеи. Първите й парчета ми ги тананикаше като мелодии и аз оформях хармониите. Постепенно започна да се учи да свири на китара. Първото й самостоятелно парче Old Times така и не го записахме с нея, макар че то фигурираше на почти всеки наш лайв. Сега в новия албум се хванахме с Иван Гатев /популярен като вокала на Контрол/, който има важна роля в създаването на това парче и записахме студийно цялата песен. Наричаме я „Махленски глем джаз“, за Лорина това беше блус парче, направено по блус схема, но всъщност в парчето има всичко, но не и схема, затова аз го наричах ‚Женски блус“, макар че всъщност си е един доста ролингстоунскирокенрол. 

Лорина можеше да прави много неща. Тя беше войник. Най-лошото от живота – смъртта на родителите й я беше научило да се бори сама. Тя говореше свободно английски – и бритишинглиш и американски, с дъщеря ми си говореха на френски - Лорина е завършила френска паралелка, говореше много добре и руски език. Всички фотографи искаха да я снимат – тя беше страхотен модел. Тук е позната от телевизионния екран, но беше снимала и с огромни кинозвезди в холивудски филми снимани в България. Трудно ми е да изброя всичко, което правеше. Идвала е многократно и в моите театрални класове и съм се изумявал на таланта и да пали и зарежда децата, да им казва правилните неща и въобще таланта да преподава. Можеше да стане страхотен преподавател.

Ти лично с какво ще запомниш Лорина? 

Ами, това е доста сложен въпрос. И твърде личен. За да се налага да запомняш нещо или някой, значи, че има опасност да го забравиш, в случая това няма как да се случи.

С какво би искал хората да свързват името й? Какви са били мечтите й?

Това са два различни въпроса. За хората, които я познаваха – това беше най-лъчезарният и забавен човек, можеше да те вбеси, но някак си и да те накара да й простиш всичко. Тя беше способна да направи добро просто ей така, надявам се повече хора да запомнят това нейно качество.

А какви бяха мечтите й? Слушайте парчетата ни и сигурно ще откриете и собствените си мечти в тях. Мечтите на даден човек са нещо лично. За това не мога аз да говоря за нейните мечти.

Единственото, което мога да кажа по-въпроса е, че мисля, че в последните 2-3 години от живота й мечтаеше най-вече да е здрава и да успее да спре болестта си.

Похвално е, че влагаш усилия и време, за да може нейното изкуство да не бъде забравено. Какво те вдъхновява за това?

Това е просто единственото правилно нещо, което трябваше да направя. Не мисля, че може друг да го направи, поне по отношение на музиката.

Лорина е много важна част от живота ми и страха от осъзнаването на липсата й ме кара да продължавам да се занимавам с проекта Ross’N Lorina. Но знам, че този концерт на 27-ми май ще е последната страница от тази история. Просто не вярвам, че ще имам повече емоционална сила за това.

На 27 май ще представиш албум, с неиздаваните песни на Ross'n Lorina, наречен "Лорина". В него ще участва и Камелия Тодорова. Разкажи ни повече за проекта.

Албумът е вече напълно завършен, точното заглавие е “Lorina/unreleased songs/”.

В него са включени доработени и реставрирани записи, акустични версии и просто ремастерирани версии на някои от най-знаковите ни песни. Има и неизпълнявани на живо песни като San Francisco (една от последните, които Лорина написа), в която гласът на Лорина е взет от видео запис на смартфон. Около гласът й изградихме цялото парче. Това беше идея, която хрумна на мен и на нашия общ приятел Реймънд Стийрс, който има страхотно студио близо до Велико Търново и с Иван Гатев направихме едно малко пътешествие до там и заедно с Реймънд записахме парчето.

Има и два, да ги наречем - кавъра. Единият, разбира се е на Камелия Тодорова. Тя беше учителка на Лорина в последните години, ментор, приятел. Идеята да я поканя да изпее нейна версия на „Летя сама“ дойде някак естествено. Когато измислях „Летя сама“ през 2015-та, референцията ми беше именно Камелия Тодорова и нейните ранни песни. Не съм предполагал, че в крайна сметка песента ще бъде изпята и от нея.

Снимка: Петър Вълчев

За другият кавър изпят от Иван Гатев „Old Times” разказах по-горе.

Пишейки кредитите за албума за обложката на CD изданието /което ще бъде достъпно само на концерта на 27-ми май/ си дадох сметка, че всъщност това е албум, в който са включени цяла епоха от звукозаписни студиа като: ANP Music Production, Pacific Studio, Toxity Studio, Gega Studio, Pirotska 92 и музиканти от най-различни знакови за времето формации и групи: Калин Жечев, Добромир Вълков- Додо, Иван Гатев, Смилен Славстенски /Mr. Smi/, Веселин Веселинов – Еко, Тодор Бакърджиев, Димитър Бакърджиев, Влади Михайлов, Галин Динев, Васил Смоков, Боряна Йорданова…

Албумът щеше да е невъзможен без професионализма и труда на Алекс Нушев, който се зае да пресмеси, дозапише, презапише и мастерира целият материал. Изключително съм благодарен и на моя дългогодишен спътник в музикалните ми проекти Калин Жечев, който композира и дирижира струнния квартет за записа на „Летя сама“ и беше безценен съветник във всяка една стъпка в записите на албума. Също така съм много благодарен и на Райна Гатева, която се зае в последния момент да смеси “Old Times”и “San Francisco”.

Разбира се, албумът нямаше да се случи и без финансовата подкрепа на Национален Фонд „Култура“.

На 27-ми май в София Лайв Клуб от 21:00 ч. последователно на сцената ще се качат всички гореизброени музиканти, плюс още за да представим песните от албума. Това ще е и последният концерт, на който ще излезем като Ross’N Lorina Band. Предварителната продажба на билети е в мрежата на eventim, билети ще има и на място, в деня на концерта.

* Лорина Камбурова  завършва актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ през 2014 г. Известна е с ролите си в сериалите "Връзки" и "Скъпи наследници." През 2012 г. участва в 2 от общо 78 серии на българо-турския сериал „Ездачи“, през 2017 г. е в: ролята на Зара в „Нощен свят“, ролята на Адриа в „Кристален ад“, ролята на Бети Хартман в „Тексаско клане: кожено лице“. През 2018 г. играе като Зоуи в „Деня на мъртъвците: кървава линия“ и в „Смъртоносна надпревара – 4: оттатък анархията“ – ролята на жената-нацист. През 2019 г. е в ролята на д-р Санди Петерсон в „Обреченост: анихилация“, а през 2020 г. – в ролята на (не)униформената полицайка Бояна в комедийно-фантастичния руски филм „Любовь и монстры“ („Любов и чудовища“). През 2021 г. е нейният дебют в голямото кино с главна роля във филма „Блаженият“. Неговата премиера е на 25-ото издание на София Филм Фест, а няколко дни по-късно е прожектиран в памет на Лорина.

**Росен Пенчев е актьор, режисьор, музикант, преподавател. Завършил е НАТФИЗ  през 1996 г. Оттогава има множество разнообразни роли в театъра, киното и телевизията. Най-популярният филм, в който участва е „Трансгресия“ на режисьора Вал Тодоров, където си партнира в главната роля с Мария Бакалова. Като режисьор е реализирал над 30 спектакъла. Като преподавател по актьорско майсторство Росен Пенчев е работил 6 години в Югозападния Университет, в последствие преподава в различни театрални и кино школи в София. В момента е ръководител на Независим актьорски клас „БАНДА“. Росен Пенчев има множество роли в дублажа, най-популярната, от които е на Господин Рак в „Спондж Боб“ Композирал е музика за над 15 спектакъла, няколко филмови продукции, бил е вокалист и китарист в различни рок групи като Натюрморт и Natural Born Wizards, Ross&Lorina.