“Отговорите“: С проф. д-р Георги Вълчев, доц. Наталия Киселова и Любомир Кючуков (ВИДЕО)

Промените в Конституцията са приети на трето четене, но отиват в Конституционния съд. Оттук нататък какво? Коментираме с доц. Наталия Киселова, преподавател по конституционно право в СУ“Св. Климент Охридски“.

За света отминаващата 2023-а беше тежка година на две войни – тази в Украйна и тази между Израел и “Хамас“. Международния обзор на годината правим с дипломата и бивш заместник-министър на външните работи Любомир Кючуков, който е директор на Института за икономика и международни отношения.

 СУ “Св.Климент Охридски“ с нов ректор

Бъдещето на СУ“Свети Климент Охридски“ е бъдеще на България. Това каза в “Отговорите“ новият 57-и ректор на университета проф. д-р Георги Вълчев, който спечели доверието на академичната общност след балотаж с физика акад. Николай Витанов.

Кои, според него, са най-неотложните проблеми пред Алма Матер:

“Най-належащото, което се опитахме да осигурим в университета, защото обществото ни едва ли си дава сметка колко сложен организъм е университет от ранга на Софийския – 16 факултета, три департамента, множество научни центрове и институти, които съществуват. Това е една огромна и административна машина, и едно общество, което непрекъснато работи по различни проекти, изследвания. Включително в момента изграждаме университетските европейски алианси...

Още: Проф. Георги Вълчев е новият ректор на Софийския университет (СНИМКИ)

Най-важната задача беше в този преходен период процесите да могат да продължат плавно. Защото и най-малкото закъснение би се отразило отрицателно върху работата на колегите. Мисля, че успяхме. Снощи имахме академичен съвет, вече гласувахме новия зам. ректорски състав и се надявам от Новата година вече да започнем съвсем ритмично да работим по поставените си цели“.

Още - във видеоматериала.

Промените в Конституцията отиват в Конституционния съд

Промените в конституцията са приети на трето четене, но отиват в Конституционния съд (КС). Може ли конституционните съдии да намерят в промените противоречие с основния закон? В “Отговорите“ коментираме с доц. Наталия Киселова:

Още: Историческо: Промените в Конституцията вече са факт!

Два атакуеми пункта

“Според мен два са пунктовете, по които КС може да намери противоречие. Първият – съотношението във Висшия прокурорски съвет (ВПС) по отношение на квотите. Доминира квотата на излъчени от Народното събрание (НС) членове на ВПС, докато по отношение на избраните от прокурорите и следователите е двама прокурори и един следовател. Предложението, което доминираше в обществените обсъждания беше да бъдат наравно – 5 на 5. Т.е. трима прокурори да бъдат избрани, плюс главния – 5, а избраните от НС да бъдат също 5. Само че народните представители предпочетоха да не променят броя избрани от НС, които остават 11 и всъщност като отидат 5 в съвета на съдиите, 6 остават в прокурорския съвет. Така че или трябваше да се запази бройката 11, или да се даде паритет на ВПС и те избраха да останат на полето 11.“

Още: Министър Атанас Славов постави държавния печат върху промените в Конституцията (СНИМКА)

Второто, което би могло да се атакува в КС?

“Създаде се нов чл.91 Б, който предвижда определени принципи, по които да става подготовката, номинацията на органи, които НС изцяло или частично формира...“

Още - във видеоматериала.

Международен обзор на годината 2023-а

Ще има ли развръзка догодина на войните в Украйна и в Израел? В “Отговорите“ разговаряме с Любомир Кючуков:

Още: Може ли "тихата дипломация" да прекрати войната в Украйна?

Сериозно развитие

“Аз по-скоро очаквам и в двата конфликта да има сериозно развитие. Тук проблем е думата “край“. Какво се има предвид под “край“ и доколко то покрива развитието. Това, което може да се очаква според мен за войната в Украйна е по-скоро някаква форма на замразяване на конфликта. Дали това ще бъде фактическо замразяване при продължаване на бойни действия, както беше през цялата тази година между другото. Даже самите украински генерали определиха контраофанзивата като неуспешна. 2023-а показа, че войната не може да се реши по военен път, колкото и парадоксално да изглежда това на пръв поглед. Т.е. оттук нататък има два възможни пътя. Единият е повече оръжие, т.е. повече война. И на фона на преосмисляне вече в рамките на НАТО и на САЩ на това докъде може, как може да свърши и какво означава победа.

Още: Европа я е страх от Русия: 6 страни обвързаха отбраната си със САЩ само за месец

Второто е прехвърлянето на конфликта от военното в политическото русло, което не означава мир, дори не означава примирие. Изчезна от лексиката думата “победа“. Сега за Запада въпросът е Украйна да не загуби.

Още - във видеоматериала.