Психолог: Хората трудно напускат старото, защото се страхуват от новото

Събка Дякова-Чехович отговори на житейски въпроси, вълнуващи стотици българи. Според нея, психотерапията, както и писането, са творчески процеси. Изискват отдаване, вникване в уникалността на всеки човек, в невидимото и неизказаното, за да бъде то вербализирано. Чехович смята, че всичко, което облекчава човешката психическа уязвимост, може да се счита за психотерапия. Като пример посочва споделянето с приятел, разпускащата разходка, спортът, сексът, дори лудото пазаруване, яденето на шоколади и всяко действие, носещо удовлетворение на тялото и душата. Психоложката казва, че дори четенето на книга „просто ей така - полегнали на плажа, за да минава времето – никога не е просто ей така, а винаги е част от нашето цяложивотно търсене и изразяване на себе си“.

Събка Дякова-Чехович е завършила „Психология“ във Великотърновския университет и практикува професията си в свой кабинет в Пловдив. През 2012 г. издава първата си книга "Фитнес за женската душа". Ето какво разказа пред Actualno.com авторката за своята творческа дейност и за житейските проблеми на българина:

– Завършили сте психология. Практикувате професията си и едновременно с това, сте писател. Бихте ли разкзали малко за себе си и за професията си?

– Да, психолог съм. Имам своя практика в Пловдив. „Любовта на разведената жена“ е втората ми книга. Първата е „Фитнес за женската душа“. Темата в моите книги е жената. Защото аз съм жена. Преживяванията, които всички ние имаме в тежки моменти от живота, са почти идентични, независимо че хората са различни. При такива ситуации всеки може да изпадне в състояние на обърканост, страх от бъдеще, самообвинения, критични моменти. В моите книги са описани тези преживявания. Първата ми книга “Фитнес за женската душа“ е сборник от разкази. Събрани са 21 истории от жени и тежки моменти от техния живот. Разкрива се как са се справили, как са ги преживели. Втората книга, която написах, е „Любовта на разведената жена“. Тя споделя историята на една жена. Разказва за нейния брак и за това, как тя е преживяла развода си. Как е преодоляла този тежък момент и какво е научила от него. Това е книгата, която представих пред Асеновград. Противно на мнението на много хора, виждайки заглавието, произведението не е изпълнено с омраза. Не е мъжемразка книга. Дори напротив. Мъжът в книгата е представен в много позитивна светлина. Самата творба описва тежки моменти и преживявания. Но в крайна сметка идеята ми е, че човек може да се развива. Може да преодолее всичко и да достигне до най-добрата своя визия. Така се случва и с жената в книгата ми.

– Защо много хора взимат поредица от грешни решения и изпадат в ситуации, които им причиняват дискомфорт?

– Ние взимаме решенията си на базата на минал опит и на страховете си – най-често за бъдещето. Това са причините за така наречените „неправилни решения“. Неминуемо е ние да ползваме миналия си опит. Но ако гледаме на бъдещето си със страх, то решенията винаги са грешни. И те остават такива, ако човек не си изведе извода, не си научи урока от случилото се и съответно - не направи нещо, за да промени тази порочна практика. В такъв смисъл – да – то става грешка. Но ако си вземем поуката, то вече е един урок в живота и не би следвало да го повтаряме. Случващите ни се ситуациите почти винаги са различни, така че ако действаме по един и същи начин, за да решим казуса си, то това вече е непечеливша стратегия.

– Как с една дума описвате „психиката“ или „психологията“ на българина?

– Трудно е да се опише с една дума, но аз бих го обобщила, като „оцеляващ“, в което влагам много позитиви. Дори това, че българинът понякога е много консервативен също му помага да бъде оцеляващ. В крайна сметка оцелява адаптивният човек. А българинът е точно такъв – оцеляващ и адаптивен.

– Вие сте психотерапевт. Знаем, че не е редно да се издават случаите на хората, които Ви търсят за помощ. Но все пак бихте ли обобщили кои са най-честите проблеми, с които се сблъскват българите и за които се обръщат към Вас?

Винаги трябва да се търси връзката между психологическото състояние и здравето

Лекуващият лекар винаги трябва да търси връзката между психологическото състояние на пациента и неговият здравословен проблем. Това каз...

Прочети повече

– Аз вече имам 10 години своя лична практика, като психолог. За този период от време и досега мога да кажа, че почти нямам свободни часове. А това показва две неща. Първо, позитивното - хората вече започват да се отварят към това, да искат подкрепа и помощ за състоянията, в които изпадат. От друга страна, у все повече и по-млади хора възникват психологически проблеми. Сред най-често срещаните са панически атаки, невъзможност за преодоляване на тежки житейски ситуации от различно естество, проблеми в общуването, различни видове страхови неврози, хипохондрия и други. Много често страховите неврози се лекуват и медикаментозно, както и депресията. Но ако човек се остави само на медикаментите той заема едно пасивно решение и отношение към себе си и към живота си. Не промени ли нещата, като начин на мислене и поведение, той може да остане цял живот на медикаментозно лечение.

– На какво, според Вас, се дължат тези състояния, в които хората изпадат?

– Човешката психика изначално си е полюсна. Тревожността е наше състояние. Тя идва от усещането за „мен“ и сблъсъкът с външния свят. Но от там нататък, в динамиката на живота, ако противоречи на това, което човек желае, вече кризите се задълбочават. Обяснено по-простичко: Аз желая нещо, много го искам, но сама съм се поставила в такава ситуация, че да съм недоволна от постигнатото и точно вследствие на тази незадоволеност се появяват тези страхове.

– Вие казвате, че със своите книги помагате на читателите да открият правилната посока. Каква е тайната и как да открием правилната посока, в която да тръгнем по своя житейски път?

– Моите книги са разкази за това, как хората са преодолели тежки моменти в живота си. Целя полезност със своите произведения. Когато читателят прочете, в разказите той ще открие себе си, в една или друга ситуация. И тогава се надявам да вземе различна гледна точка към случващото се, за да постигне промяната. Защото когато ние сме в криза следва да променим нещо в светогледа и живота си, но ни е трудно. В такива случаи е важно да имаме нещо, което да ни мотивира. Било то близък човек, прочетен разказ, приятел да ни подаде ръка или друго. Важна е мотивацията.

Среща с нарцисист: за какво да му благодарим

Никой не е застрахован от среща с нарцисист. Това може бъде вашият началник, колега или роднина. Когато успеем да приемем сблъсъка си с...

Прочети повече

– Зависи ли темпераментът, характерът или дори положителната нагласа към живота на човек при излизането от житейска криза?

– Да, разбира се. Но тук ще кажа, че не винаги можем да гледаме позитивно на живота. Нека си признаем, че той не е много позитивен, нито сигурен, нито стабилен. Отсрещният човек също. И така да си налагаме задължително едно позитивно мислене много често е като да си затваряме очите за проблематиката в живота. Има проблеми, с които човек трябва да се сблъска и да си ги изстрада, като един развод например. Защото тогава може да осмисли и да вземе наистина решение и съзнателно да премине през този период. В противен случай, той остава в него. Ние живеем в една ккултура която лично според мен, съвсем изкуствено ни налага като норма определен вид щастие и позитивно мислене. Това е по-скоро депресиращо. Едва ли не, културата ни отнема правото да страдаме. И аз съм имала примери в своята практика за жени, които се чувстват виновни от това, че не мислят позитиво и те сами са си причина за проблемите.

– Как да накараме вътрешното си „Аз“ и да си наложим самоконтрол върху действията и мислите, да тренираме волята си, за да се променим?

– Първо, ако някой ми каже, че няма воля, аз бих го попитала защо мисли по този начин. Тя не е константа. Човек има воля за много неща. Тя е равносилна на мотивацията. Така че бих работила в посока увеличаване на мотивацията. Обичайно човек не е мотивиран, вероятно когато се страхува от това, което прави или получава натискт от външни страни. За да не правим нещо, означава че то не пасва на нашия вътрешен свят. И пак стигаме до промяната, която е Закона на живота: „Всичко тече, всичко се променя!“. Но ние живеем в един парадокс – хем знаем, че всичко се променя, но хем си искаме старото. Трудно го напускаме, защото ни е страх от новото. И още - понякога прекаленият самоконтрол не е добър вариант. Полезно е човек да дава поле за изява на емоциите си. Всичко, във всеки един момент от живота ни е част от нашата промяна, която понякога ни връхлита внезапно или завладява неусетно. Друг път ние съзнателно я търсим, нетърпеливо я очакваме или пък сляпо я отричаме. Защото промяната е законът на живота: „Panta Ray“ - „Всичко тече, всичко се променя“.

Освен работата си като психолог в Пловдив, Събка Дякова-Чехович помага благотворително на жени, заболели от рак на гърдата и провеждащи лечение. Срещите са напълно безплатни и се провеждат по Програма „Виктория“ в село Баня, община Карлово.