Росина Пенчева за Actualno.com: Ентусиазмът умира, когато работиш с хора, действащи без ентусиазъм

В една от малките улички на столицата се случва нещо хубаво, заслужаващо да се види. Фотоизложба с провокативното име "Работно заглавие" в къщата-музей на българските писатели-класици Константин и Магда Петканови на улица "Герлово №13", превърната в галерия с непо малко закачливото име „Ластици”.

Чували ли сте за Росина Пенчева? Талантлива млада фотографка, на 26 години, от Габрово. Това е дипломната й работа в Нов български университет. Първата й самостоятелна изложба е част от Месец на фотографията, традиционно организиран от Фотоакадемика.

Изложбата е официално открита от Петринел Гочев – нашумял режисьор и художник и продължава още няколко дни. Затова - не губете време.

В работите си Росина запечатва работни моменти от различни сфери  на изкуството – театър, изобразително изкуство, бижутерия, танц и кино. Вече има и продадени фотографии.

С Росина, за Actualno.com, разговаря Биляна Бозинарева.

Защо фотография?

Защото ми харесва предизвикателството да боравиш с дадености от заобикалящите ни визуални образи и обекти, които да подбера и композирам във визьора на фотоапарата, по желан от мен начин. Така правя извадката от ежедневието, към която имам отношение.

Кое те вдъхновява?

Вдъхновението идва тогава, когато си в процес на нещо, в търсене, в стремеж да свържеш дадени точки. В такъв момент може да се вдъхновиш и от нещо напълно обикновено и ежедневно. Иначе най-много се вдъхновявам от величието на природата, културното разнообразние и от хора, развиващи уменията си, от любов към това, което правят.

Кое убива ентусиазма на твореца?

Моят ентусиазъм се убива тогава, когато работя с хора, работещи без ентусиазъм и с безразличие към това, което вършат.

Животът е качествен, когато…?

Се стремиш към повече знание, споделяш го, опознаваш света, използваш потенциала си и приемаш предизвикателствата.

Кога черно-бялото е по-цветно от шареното?

Когато "малко" е "повече". ("Less is more.")

Смяташ ли да напускаш България?

Замислям се. Липсата на качество, липсата на адекватност в която и да е сфера ме смазва и ми създава тесни рамки. Нивото на нормалност е слязло твърде ниско...

Интересуваш ли се от политика?

Да! Неинтересуването не ни прави безучастни, неутрални или по-малко отговорни за случващото се в обществото ни!

Кога една фотография е професионална?

Да вършиш професионално дадено нещо, означава да ти бъде платено за него. Това доколко е качествено или художествено то, е друг въпрос.

Какво ти е отношението към селфи-то?

Неманиакално.

В изложбата си запечатваш процеса на създаване на изкуство. Защо?

Имам интерес към процеса на създаване като цяло. Бих снимала и създаване на обувки, бира, мебели, автомобили и др. В случая избрах различни сфери на изкуството, тъй като в момента въпросът за творчеството ме вълнува силно. Отнасям се с уважение и внимание към този процес, тъй като той е много личен (за въпросните създатели), много чувствителен и крехък. Съпътстван е от крайности - ентусиазъм, неувереност, вълнение, страх, изобретателност, много неуспешни опити, вдъхновение, борбра...

Какви са бъдещите ти творчески планове?

Продължавам в същата посока – следващият ми обект на снимане е Гергана Змийчарова, докато рисува.