Шистовият газ - енергийна алтернатива или природна катастрофа?

Шистовият газ отдавна е щекотлива тема в България. Според мнозина специалисти той може да е решение на енергийната зависимост на България от Русия, според мнозина природозащитници обаче методите за добива му може да доведат до непоправими екологични катастрофи. Становище по въпроса даде и Българската академия на науките (БАН), която посочи шест риска при използването на т.нар. хидравлично разбиване (фракинг) при проучване или добив на шистов газ. В резултат в България действа мораториум върху проучването и добива на шистов газ, който и сегашната власт не възнамерява да преразглежда. Каква е истината за шистовия газ - в поредица от три интервюта Actualno.com търси различните гледни точки на експерти и природозащитници. Днес говорим с Мариана Христова - лицето на протестите срещу проучването чрез фракинг и добива чрез фракинг на шистов газ в България и по-специално в Добруджа.

Госпожо Христова, какво се промени след забраната за проучване и добив на шистов газ?

Реално у нас, за съжаление, почти нищо не се промени. Нито едно от разрешенията, които бяха издадени преди това (освен това на Chevron), не беше прекратено. Дори Chevron си нае офис от над 1000 квадратни метра, доколкото знам, в бизнес сграда в центъра на София и започна да води на екскурзии в САЩ наши представители на властта, журналисти, кметове по места и тн. Така че забраната като цяло единствено промени най-наглия натиск, който беше оказван върху нас. Но нито една от дейностите, които предхождат неконвенционалния добив, нито е прекратена, нито има проверки, нито има някаква въведена регулация, която да гарантира какво тези хора точно правят, как го правят, спазват ли технологичните норми и тн. Няма такова нещо.

Говорейки за представители на властта имахте предвид министри от ГЕРБ, служебното правителство...

Имах предвид, че дори бяхме поканени ние. Обадиха ни се от американското посолство, казаха: „Можете да дойдете, НО ние поемаме разноските в Съединените щати, вие трябва да си платите самолетните билети дотам и обратно”. Нещо, което както се сещате хората от улицата не можем да си позволим.

Бяха дали точно един точно определен маршрут, който те си бяха избрали. Аз попитах: „Мога ли да сменя маршрута?”. Те ми отговориха: „Не, не може”. Това за мен означаваше, че за мен няма смисъл да се разхождам до САЩ, защото много ясно, че когато някой иска да покаже нещо чудесно, красиво и чисто ще те заведе на място, което е достатъчно добре докарано в този вид.

Доколко новото правителство проявява интерес към проблема с шистовия газ?

Засега това, което излиза официално, поне от министъра на околната среда и водите (Искра Михайлова), беше, че падането на мораториума за проучване и добив на шистов газ не седи на дневен ред.

Това, което тя заяви като позиция, беше в положителна посока. В смисъл – министърът е била на тази разходка в САЩ, видяла е, направили са й показно – един сондаж, намиращ се под студентски кампус. Но самият министър каза: „Това не означава, че нещо, което е на другия край на света, можем просто да го хванем, да го преместим тук и то даде същите резултати”. Нещо, за което самите ние имаме доказателства в Европа, които непрекъснато растат. 

Това е поредният балон, след балона с недвижимите имоти. Вече на всички е ясно, че самата технология не може да бъде направена безопасно, с никакви подобрения. Просто защото единственият начин да се вади този неконвенционален газ е с някаква друга технология, която да бъде създадена по някакъв начин.

Каквито и подобрения да се направят обаче, на този етап, на тази технология (бел. ред. - хидрофракинг) - това е невъзможно. Невъзможен е нейният контрол под земята, невъзможно е и овладяването на инцидент, които се случва там. Невъзможно е почистването след това, ако такъв инцидент се случи. Фирмите само регистрират инцидента. Нищо друго не могат да направят.

Факт е, че един куп отрови остават под земята завинаги. Защото не излизат никога повече отгоре. Те остават долу при една температура от порядъка на 200 градуса и налягане от порядъка на 400 бара.

Естественият път на всяка течност при наличие на нови отворени пукнатини е нагоре към повърхността. Самите химикали, които се използват, никой не знае на какво се разпадат, с какво реагират, защото под земята те срещат вече други елементи, които са там.

Самата технология работи на принципа „проба-грешка”. Всякакви легенди за това, че може да бъде овладяна, контролирана, обезопасена, просто са несериозни. Опитът, който има в Полша, на трите най-големи фирми от САЩ - Exxon Mobil, Talisman Energy и Marathon Oil, е категорично отрицателен. Тези фирми си тръгнаха с гръм и трясък от страната, оставиха им 42 необезопасени кладенеца. Те са една екологична бомба, която тепърва очакваме да гръмне, защото въпросът е не дали отровите ще стигнат на повърхността, а кога. Опитът в САЩ също е категоричен – там проблемите идват или още на първата половин – една, максимум до две години, когато фирмата е все още на терен или се появят след 5-10 години. Просто няма кладенец, който да не даде дефекти в един период от време.

Затова при тях в момента има бум на всякакви инциденти, протести и др., които нашите медии не отчитат.

При тях имате предвид в Америка?

Да, в Америка. Протестите срещу шистовия газ вървят и в цяла Европа – в Ирландия, Румъния, заедно с протестите срещу златната мина. Полша – там фермерите блокираха Chevron в нивите, за да не може да влезе и да получи разрешение. Това се наложи, тъй като в крайна сметка и поляците разбраха, че въпреки обещанията за енергийна независимост, шистовият газ не е точно това решение, което им е обещано.

Американците на тръгване от Полша казаха следното: „Да, ние намираме нещо, но при вас дълбочината е двойно по-голяма от тази, която е при нас”. В САЩ е около 2,5 километра, а в Полша – между 5 и 7 километра, колкото е и в България. Това означава, че цената на сондажа надолу расте в геометрична прогресия. Не расте на принципа „по 2”, а на квадрат. Цената на сондажа е изключително висока.

Скалите в Полша са изключително твърди, т.е – компаниите се нуждаят от повече мощност, за да ги разбият, освен това се използват повече химикали, за да се разпаднат тези скали. Освен това според американците инфраструктурата в Полша е изключително лоша, което означава, че добивните компании не могат да прокарат всички тези тежки камиони и машини, което допълнително усложнява нещата. Оттук ние дори да извадим това, което намираме долу, цената му няма да е по никакъв начин по-ниска от тази, която плащате на руснаците, казват американските компании.

Донякъде отговорихте на въпроса, но все пак – доколко шистовият газ може да е алтернатива на останалите енергийни източници?

Изобщо не е приемлива алтернатива. Особено предвид изключително големите количества вода, които отиват като разход и фактът, че след това тя повече не може да бъде 100% рециклирана. Това, че водата излиза на повърхността в поне 80% от случаите радиоактивна, обуславя невъзможността тя да се ползва втори път. Понякога компанните полагат усилия за повторно ползване на водата, които в крайна сметка са много често неуспешни, защото самите химикали, с които вадят тези суровини отдолу, са прекалено агресивни и развалят техниката. Заради това рециклирането на вода е трудно приложимо и скъпо.

Най-честите проблеми в САЩ са при стари сондажи, направени през 40-те години на миналия век, които никой не е маркирал. Ситуацията е подобна в Добружда, която е осеяна с подобни сондажи. Много често, когато компаниите правят фракинг, той осъществява връзка с вододайните хоризонти през подобен сондаж, който е обезопасяван по технологията на 40-те години, но освен една циментова тапа отгоре много рядко има някакво сериозно обезопасяване надолу.

Това, което ние (бел. ред - в България) имаме, са 13 хил. и 300 квадратни километра вода под земята. Това е единственият водоизточник на цяла Добруджа, цялото Лудогорие и цялото ни Северно Черноморие. Ние там нямаме реки и други водоизточници, които да носят питейна вода. Абсолютно невъзможно е да контролирате дали една фирма черпи вода от този малък източник, който се изчерпва и дебитът му спада. Съответно цената на водата в тези райони затова е много скъпа – местните ВиК дружества теглят вода от дълбоки сондажи. Качеството на водата се влошава поради замърсяване, химически торове и др.

Друг ключов момент е земетръсната зона Вранча. Леките земетресения, които се предизвикват задължително от  използването на технологията фракинг, както и от нагнетяването на отработени води в другите райони, може да доведе до голямо земетресение в район с висока сеизмологичност – както е нашия случай.

Наскоро мина гласуването в Европейския парламент, което беше точно на тема регулации по отношение на добива на природни богатства. То целеше всеки един сондаж за неконвенционален газ – бил той шистов газ, или подземни въглища, газификация или метан от въглищни пластове, тайд газ …какво ли не, да минава задължително на ОВОС (Оценка за въздействието на околната среда) преди това. За съжаление, в България процедурата е изключително порочна и много манипулирана.

И тежка...

Естествено, че е тежка. Но това, че е тежка не означава, че е ефективна – тя е тежка, но неефективна.

Процедурата е и административно натоварена...

Точно така. Административно натоварена, но резултатите от нея са много слаби. Аз самата присъствах за първи път на общественото обсъждане на ОВОС точно на концесионера на находището край Девенци. Така че знам какви проблеми имаше там. Това, което беше гласувано в документа, е задължителен ОВОС - и на етап проучване, и на етап експлоатация.

Освен проблемът с шистовия газ, ние имаме проблем и с въглищната газификация в същия район. Разполагаме с документи, според които една компания има европейско финансиране за проект за подземна въглищна газификация в абсолютно същия район. Там въглищата, освен че се обработват с фракинг или дори с по-ужасни методи като подземно запалване, са потопени в питейната вода. Т.е  - всички тежки метали, всички отрови... абсолютно всичко ще отива в нея и впоследствие ще бъдат изпивани...

Тези фирми не спазвват елементарни правила. Само за илюстрация – в случая трябваше да има 2D сеизмологични проучвания. Това означава едни датчици, свързани с кабели, които заграждат един район. Вътре в него е разположена една голяма машина, която блъска и предизвиква земетресения от рода на първа-втора степен, които не се усещат. Датчиците отчитат всички сигнали, които постъпват отдолу. Компанията има разрешение само за такова нещо.

Без разрешение обаче фирмата беше направила 3D сеизмологично проучване, което включва плитки сондажи и взривове вътре в тях, за да могат датчиците да измерят показанията. Бяха минали на хората през нивите, без да имат разрешение, кметицата на едно село имаше големи проблеми и ги гонеше с един джип по нивите и не можеше да ги настигне. Те бягаха и след себе си оставяха някакви купчини, заляти с някаква химия, която всъщност се оказа промивна течност, подобна по съдържание на антифриза, който между другото е силно отровен.

Едни такива купчини оставаха из нивите на хората, а служителите на компаниите си правеха 3D сеизмология. За тях реалено няма никаква разлика дали ще си изкараш разрешение за едното или другото. По всяка вероятност  може да са се опитали да ги накарат да минат и на ОВОС, заради сондажите, които са плитки. Въпреки това силно се съмнявам, че е било някакъв проблем компанията да си изкара подобно разрешително. Значи тя още тук нарушава правилата.

В момента, в който я хванахме и подадохме сигнал, преди да дойде РИОСВ, на терена се бяха появили хората от фирмата, които изгребваха купчините, замазини с тази химия, в едни камиончета.

Компаниите трябва да имат сключени договори с фирма-подизпълнител, която отговаря за почистванията. Тя прави анализи точно какво е разлято, дали трябва да се неутрализира, на каква дълбочина трябва да се изгребе.
Фирмата, която отговаряше за това, беше румънска. Българската компания обяви, че пръстта ще бъде изнесена за Румъния, за да бъде обеззаразена там. Попитахме ги дали под Румъния имат предвид съседното дере, защото както е добре известно подобно нещо няма как да се случи. Камион с някаква пръст да бъде изнесен през границата за Румъния – това без всякакви документи, особено като се знае, че пръстта е замърсена – просто е технологично невъзможно. И отново беше абсолютно нарушение на правилата и тотална измама.
Така че това е положението с регулациите. Дори само дотук.

Следва продължение

Автор: Петър Чернев