351 дни до Париж 2024: Злочеста контузия и върховен дух: Споделената болка на баща и син

Олимпийските игри са символ на величието на спорта и човешкия дух. На всеки четири години най-добрите състезатели от цял свят се събират на едно място, за да покажат своите умения и да донесат слава на страната си, а в крайна сметка и на себе си. Личната слава често е свързана и с доста добри финансови постъпления.

Олимпийският принцип обаче е нещо съвсем различно. Той идва от основателя на Международния олимпийски комитет – барон Пиер дьо Кубертен. Французинът го обяснява по следният начин: „Важното нещо в живота не е триумфът, а битката. Основното не е да победиш, а да си се бил добре“.

Кубертеновият принцип

По-късно във времето Кубертеновият принцип приема доста по-проста формулировка, а именно: „Важно е участието, а не победата“. Именно от тази максима се водят много от спортистите, които участват в модерните олимпийски игри.

Причината е проста – колкото и добре да си подготвен, колкото и да мислиш, че си най-добрият, винаги може да се появи човек, който да те победи. Все пак на тази Земя живеят над 7 милиарда души, нормално е някой да е по-добър от теб. А това не е срамно. Важното е, че си участвал и си се представил по най-добрия възможен начин.

Тежкият инцидент с Дерек Редмънд

Именно това се случва на британския спринтьор Дерек Редмънд на Игрите в Барселона през 1992 година. Преди старта на Олимпиадата той е сочен за един от фаворитите за спечелване на медал в бягането на 400 метра. Все пак е световен и европейски шампион в щафетата 4х400.

В първия си старт Редмънд показва класата си и без проблем се класира за полуфиналите. Там обаче го чака нещо ужасяващо. Около 250 метра след старта Редмънд получава тежка контузия. По време на бягането си той къса сухожилие на бедрото. Болката е толкова силна, че британецът се свлича на пистата.

С много усилия Редмънд обаче се изправя и опитва да продължи, накуцвайки. Публиката затаява дъх, тъй като всички на Олимпийския стадион в Барселона виждат с очите си разкъсващата болка, която изпитва състезателят. Всички го приканват да спре, включително и един от стюардите на пистата.

ОЩЕ: Детето, което завоюва олимпийско злато, за да избави майка си от смъртта

Джим и Дерек Редмънд показват силата на човешкия дух

Точно в този момент се случва нещо, което завинаги ще остане в историята на олимпийските игри. Един човек прескача загражденията на стадиона и влиза на пистата. Организаторите опитват да го спрат, но така и не успяват. Мъжът се приближава до Дерек и го хваща през кръста.

Оказва се, че това е баща му Джим. Самият той опитва да накара сина си да се откаже и веднага да посети лекаря. Бащата знае колко сериозна е травмата и какви последствия може да има върху кариерата на неговото момче. Затова и Джим казва на плачещия от безсилие и болка Дерек: „Не си длъжен да го правиш“. Отговорът на младия състезател обаче е: „Напротив. Трябва да го направя“.

Тогава Джим изрича думи, които ще останат завинаги в съзнанието на вече 57-годишния Дерек: „Тогава нека го направим заедно“. Двамата тръгват към финиша под аплодисментите на над 65 хиляди души по трибуните. Джим и Дерек завършват последни, много след конкурентите на спринтьора за място на финала. Времето на Дерек Редмънд така и не бива зачетено, но този момент, този триумф на волята над всичко, остава завинаги в историята на олимпийските игри.

Дерек Редмънд често се връща към злочестия момент

Години по-късно Дерек Редмънд се връща към онзи паметен момент в неговата кариера. Той вече е зад гърба му, но хората продължават да се интересуват от случилото се. С годините Редмънд успява да преодолее огромното разочарование и да даде от силата си на други – на тези, които са в нужда.

„Някой веднъж ме попита: „Как се става успешен?“ Най-лесният начин е, когато си паднал на земята, да станеш още веднъж. Ако 1000 пъти си бил съборен на земята, стани 1001 пъти. Ако си бил на земята 1 милион пъти, стани за милион и първи път. Когато си бил свален на земята, стани сякаш това ще бъде последният път, в който си съборен. И ако пак паднеш, пак стани. По този начин рано или късно ще спреш да падаш“.

Именно онзи злочест за Дерек и Джим Редмънд момент остава в историята като моментът, в който човек си казва: „Не е важна победата, а участието“. Този момент, в който знаеш, че си там, за да се бориш, а не да се откажеш. Точно каквото проповядва барон Пиер дьо Кубертен.

Автор: Бойко Димитров

ОЩЕ: 358 дни до Париж 2024: Спортният Олимп на България - изкачен в "бойкотираната" Москва

*Очаквайте статии от рубриката "Дните до Париж 2024" всеки петък от 07:00 часа в Actualno Sport

---------------------------------

За да не пропускате нашите спортни рубрики и останалото спортно съдържание, можете да последвате Facebook страницата "Спортни новини - Actualno.com", да поставите отметка на Actualno.com/sport в браузъра си или да го добавите на началния екран на Вашето мобилно устройство чрез бутона "Add to home screen". За други въпроси - пишете ни във Facebook или на имейл адрес editors@webground.bg