"Парите в спорта" е спортна рубрика на Actualno.com, в която обръщаме внимание на финансовата страна в света на спорта.
България е сред държавите, които изплащат едни от най-големите парични награди на спортисти за спечелени медали от олимпийски игри. Това показва справка на Actualno.com, според която страната ни се нарежда в топ 30 в световен мащаб по размер на държавни премии за олимпийски медали. България задминава много от развитите държави от Западна Европа, където премиите са в по-малки размери или въобще отсъстват. Защо обаче логиката у нас е обратна на тази в развитите държави?
Българската държава дава 250 000 лева за олимпийско злато
Държавната премия за олимпийско злато е в размер на 250 000 лева. За сребро се дават 200 000 лева, а за бронзов медал - 150 000 лева. Премии се дават до осмо място на олимпийски игри, като са съответно 40 000 лв. за четвърто място, 30 000 лв. за пето място, 20 000 лв. за шесто място, 15 000 лв. за седмо място и 10 000 лв. за осмо място. Сходна е логиката и за премиране на класирания от световни и европейски първенства, но в по-малки размери.
България се нарежда до нации от Азия, Южна Америка и Източна Европа
Ако се направи сравнение с премиите на останалите държави в световен мащаб, ще се види следното: страните, изповядващи политика с високо премиране, са от Азия, Южна Америка и предимно слабо развити страни от Европа. Повечето развити държави в световен мащаб дават по-малки парични премии от България за спечелени олимпийски медали. Нещо повече: страни като Великобритания, Норвегия и Швеция въобще не предоставят директни парични стимули за олимпийски медал.
Хонгконг и Тайван - рекордьори по парични награди за олимпийски медал
Най-големите премии за олимпийско злато дават Хонгконг и Тайван - съответно 770 хил. долара и 720 хил. долара. Следва Турция с 531 хил. долара, Тайланд с 365 хил. долара, Индонезия с 346 хил. долара. Грузия пък дава цели 318 хил. долара. Сред останалите държави, които дават по-високи премии от България за олимпийско злато (около 140 хил. долара), са Азербайджан, Еквадор, Унгария, Иран, Израел, Италия, Казахстан, Литва, Малайзия, Мексико, Мароко, Филипините, Румъния, Сърбия, Узбекистан.
Защо Великобритания, Норвегия и Швеция дават 0 лева за олимпийски медал?
Кои развити държави дават по-малко от споменатите 140 хил. долара (обърнати от 250 хил. лв.) на България? Това са Австрия с едва 22 хил. долара, Белгия с 54 хил., Дания с 16 хил., Канада с 15 хил., Финландия с 60 хил., Франция с 86 хил., Германия с 22 хил., Нидерландия с 32 хил., Швейцария с 44 хил., и други. Вече споменахме, че Великобритания, Норвегия и Швеция не дават никакви премии за спечелени медали, но тези страни финансират потенциалните си медалисти предварително по друга система на работа.
Плащаш много за медал, когато нямаш устойчива спортна система
Това са само еднократни премии, които спортистите получават за спечелен олимпийски медал. Извън това е известно, че в България се изплащат и т.нар. олимпийски пенсии, като сходни модели има и в други държави - пак от групата на страните, даващи високи премии. Причината българската държава да изплаща по-високи премии за олимпийски медали от държави като Германия, Франция и останалите изброени развити държави се дължи на различни философии за развитие на спорта и на ролята на държавата. Най-просто казано: България плаща много за медал, защото няма спортна система, а развитите държави плащат малко за медал, защото имат силна спортна система.
България компенсира елитните спортисти за това, че е абдикирала от спорта
България, както и други източноевропейски държави и по-бедни страни, предпочитат да дават награда на спортистите постфактум - след като успехът е постигнат. По този начин държавата донякъде компенсира това, че не е създала адекватни условия за подготовка, пък и за социална защита отвъд спортната кариера. Много професионални спортисти у нас нямат подсигурено бъдеще отвъд спорта. В държави като Великобритания и тези от Скандинавието моделът е да се инвестират средства преди успеха, като държавата се стреми да подсигури средства за стипендии, спортна наука, висококвалифицирани треньори, инфраструктура и т.н.
В развитите държави плащат на спортистите преди големия успех
В развитите държави се предполага, че на спортистите им е осигурено здравеопазване, възможност за работа и образование отвъд спорта, а освен това финансиране идва и от частния сектор, който е стимулиран да подпомага спортистите. Най-простият пример е чрез данъчни облекчения, каквито липсват у нас. Накрая завоюваният медал от олимпийски игри и други големи форуми е само за престиж, тъй като всичко останало е било подсигурено предварително. В България елитният спортист често трябва да жертва образование и работа, разбирайте - бъдещето си, за да се добере до голям успех в спорта. Това крие много рискове, а държавата опитва да отговори със закъсняла социална защита - в случая чрез големи премии.
Масовият спорт е приоритет за развитите държави, в България е захвърлен на бунището
Разбира се, тази политика има и други цели - ползва се като политически символ, че държавата цени спортните си герои чрез големи еднократни премии, докато всъщност не е направила почти нищо за тях преди успеха. Това е начин за бърз престиж от редки успехи. И докато в държави като Великобритания, Норвегия и Швеция успехите са очаквани - продукт на създадената система, и не зависят от единични таланти, то в България се подхожда с "всичко или нищо". Това се дължи и на една особено чувствителна тема за това, че масовият спорт в България е захвърлен на бунището: за разлика от развитите държави, в които масовият спорт е приоритет пред елитния спорт, защото именно от голямата маса излизат и елитните спортисти.
Има примери и за държави, които раздават високи премии дори и при добре организирана спортна система. Повечето страни с големи парични награди обаче са именно по модела на България, който компенсира за това, че няма устойчива спортна система. Това не означава, че този модел непременно е лош - по-скоро е реактивен спрямо условията. Не се и вижда политическа воля да се направи радикална промяна в спортната система у нас. Защото за нея се изискват много години къртовски труд за създаване на условия за масов спорт, а в политическия ни живот няма време за това - основната цел е да се управлява популистки, за да се задържи някой още малко на власт.
Автор: Стефан Йорданов
Още от "Парите в спорта": Футбол и Коледа – успешна формула за милиони
