"По следите на забравените" е спортна рубрика на Actualno.com, в която търсим историите и съдбите на спортисти, останали в сянката на времето.
България има 18 олимпийски титли в борбата. Един от тях е завоювана от Исмаил Абилов - шампион от Олимпийските игри в Москва през 1980 година, който само три години по-късно е отписван от елитния спорт заради контузия. Той обаче опровергава скептиците и стъпва на най-високото стъпало в световния спорт, за да напише името си със златни букви в историята на българската борба. А там ще остане известен и под друго прозвище - "Човека туш"...
Исмаил Абилов - един от олимпийските шампиони на България в борбата
Исмаил Абилов е роден на 2 януари 1951 година в село Лопушна, Провадийско. От малък започва да се занимава с борба, а първият му треньор е Иван Атанасов. По-късно талантът и военната му служба го отвеждат до един от най-добрите спортни клубове в страната - този на Славия. Там той работи с Желязко Димитров. Още на 19 години идва и първият голям успех - сребро от Световното първенство за младежи през 1971 г.
От контузиите и загубите до олимпийския връх
Година по-късно идва и европейска титла за младежи. Мечтае за олимпийски игри още същата година в Мюнхен, но е твърде млад и трябва да почака до Монреал. По пътя към Игрите през 1976 г. Исмаил Абилов става европейски шампион за мъже, като печели и три медала от световни първенства за мъже. В Монреал обаче Абилов изпитва голямо разочарование и остава едва на пето място - извън почетната стълбичка.
Разочарованието в Монреал обаче само може да мотивира Абилов да се върне още по-силен на следващите олимпийски игри. На Световното през 1977-ма обаче получава кошмарна контузия на ръката, която излиза от рамото му, като къса и мускул на бицепса. Лекарите са категорични: с кариерата на бореца е приключено, поне на професионално ниво. Дори има съмнения дали Абилов ще може отново да ползва нормално ръката си.
Исмаил Абилов не се отказва - даже напротив: иска да докаже на всички, че може да пребори контузията и да стигне спортния връх, към койти винаги се е стремил. През 1979-та се състезава на Световното първенство в Сан Диего, където не стига до медалите, но пък вижда, че е на прав път. Така в олимпийската 1980 година се завръща с гръм и трясък - печели турнира "Дан Колов", както и европейската титла, за да дойде и най-сладкият успех: този в Москва.
Как "Човека туш" прегази всичко по пътя си в Москва
На Олимпийските игри в Съветския съюз Абилов става олимпийски шампион, и то по изключителен начин с общо шест победи - пет от които с туш. Оттам започват и да го наричат "Човека туш". Печели по този начин и на големия финал, и то над Ищван Ковач, срещу когото три години по-рано контузва ръката си. Жадуваното олимпийско злато е завоювано, а Исмаил сбъдва най-голямата си мечта.
След Олимпийските игри в Москва Абилов участва и на турнира на световните супершампиони през 1981 г., който събира медалистите от предходната година. Там завършва трети сред най-добрите борци на планетата. Макар и никога да не печели световна титла - изплъзва му се на три пъти, Абилов печели по-важното злато - това от олимпийски игри, което е "черешката на тортата" в колекцията му, в която присъстват и три европейски титли.
Абилов остава като един от големите шампиони, които са продукт на легендарната българска школа по борба. Заради Възродителния процес той и семейството му се изселват в Турция. По-късно работи като треньор, като създава и свой клуб, за да върне наученото на следващите поколения в борбата. И до днес остава благодарен за това, което му е дала българската борба, а България трябва да му е благодарна за това, което е дал той като състезател.
Автор: Стефан Йорданов
ОЩЕ от "По следите на забравените": Най-силният юноша в света, чийто героизъм го отвежда до два олимпийски медала в щангите
