"По следите на забравените" е спортна рубрика на Actualno.com, в която търсим историите и съдбите на спортисти, останали в сянката на времето.
Една история за трудния път към успеха. Роден в разградското село Бисерци, той се превръща в емблема на българската борба. Печели световни титли, стъпва и на олимпийски връх. Притежава страхотно чувство за хумор, което му позволява да каже, че е човекът с най-много имена в България. А освен с тях е известен с прозвището си – „малкият професор на голямата борба“ – така го наричаше великанът в този спорт проф. Райко Петров. Той е Хасан Исаев.
Хасан Исаев - Малкият професор на голямата борба
Роден е на 9 ноември 1952 г. в с. Бисерци, община Кубрат, област Разград. До първата си годинка е спохождан от безброй болести и родителите го лекуват бабешката. Надделява мнение, че името е причина за здравословните проблеми. Селският първенец – ,„бобата“, както го наричат алияните, от която общност е Хасан Исаев, им дава съвет: „Забождате три игли в саксия с пръст, на всяка давате име и на тази, която ръждяса последна, кръщавате детето. Иглата, нарочена за Кязим, издържа най-много и Хасанчо става Кязим.
До осми клас в село Бисерци го знаят под това име, без обаче да фигурира в регистрите на кметството. Дори и основното образование изкарва като Кязим. Зпочва да тренира борба на десет годишна възраст при самоукия треньор Байрям Велиев, а по-късно при Юмер Фикриев. Състезава се за СК „Лудогорец“ (Разград).
През 1964 г. за първи път участва на състезание – става окръжен шампион на Разград. По онова време 12-годишното момче тежи едва 18 килограма, но преборва всички противници, които били тежки 30 кг. Следващата година Исаев става републикански шампион. Привлечен е в националния отбор от Райко Алексиев. Той стига нужните за категорията му 48 кг. едва през 1970 г., когато на 18 години става европейски първенец за юноши в Швеция.
През 1972 г. Исаев става европейски шампион при младежите, а през 1973 г. в Лозана при мъжете. Най – големият му успех е олимпийското злато на летните олимпийски игри в Монреал през 1976 г. в категория до 48 кг. в свободния стил. Двукратен световен шампион в Истанбул 1974 и в Минск 1975.
Надпреварата в Канада е особено драматична, а на всичко отгоре именитият ни състезател стига до отличието с подут лакът. Рейдът към златото започва с категорична победа над кубинеца Мигел Алонсо, последвана от силни борби срещу Собхан Рухи (Иран) и представителя на домакините Рей Таканаши. Окичва се с олимпийското злато след получилата се „въртележка“. Исаев губи схватката с руснака Дмитриев, който после заедно с японеца Кудо е дисквалифициран за пасивност в сблъсъка им. В решителната за титлата битка, макар и на инжекции заради контузия в рамото, Исаев печели с туш срещу руснака, пише "Екип 7".
Многобройните контузии го отказват от борбата през 1979 г. След приключване на спортната си кариера работи като треньор в СК „Лудогорец“ (Разград). Неговите състезатели спечелват над 70 медала. Днес Хасан Исаев е на 73 години. Да е жив и здрав!
Автор: Джем Юмеров
ОЩЕ от "По следите на забравените": От бургаското село Приселци до световния връх: Първият световен шампион по класическа борба на България
