България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
12 декември 1941 г.: България се включва във Втората световна война
На тази дата България окончателно влиза във Втората световна война, обявявайки война на Англия и САЩ. С това България окончателно влиза във войната. Без да си дава сметка за тежките последствия, на 13 декември тогавашният министър-председател Богдан Филов заявява, че включването на България във Втората световна война е само "символично" и е просто "договорно задължение"
Заради немския неуспех при Москва, България е принудена да се противопостави на Англия и САЩ. Това искане е отправено към страната ни на 12 декември от министрите на Германия и Италия. Царят веднага е уведомен за тази "покана". Само часове след получаване на ултиматума, на 12 декември в 15:30 часа Министерският съвет приема с единодушие предложението.
Вижте също: 11 декември: Решението на Васил Левски, което остави завинаги следа в историята на България
Първият кървав данък страната ни плаща на 10 януари 1944 г. - тогава англо-американската авиация бомбардира жестоко София през нощта и я изравнява със земята. Няколко хиляди сгради са разрушени, а хиляда души са убити. Най-много са разрушенията по историческия център на града, където освен бомби са хвърляни и детски играчки с експлозив.
Българската авиация също е подложена на изпитание. Противникът е с неоспоримо числено и техническо превъзходство, но въпреки това са свалени 120 вражески самолета. Добричлията Димитър Списаревски успява да свали американския бомбардировач Б-24 „Освободител” и да го унищожи.
Равносметката от това "символично" задължение е 50 000 авиобомби в 168 населени места, разрушени над 12 000 сгради, 30 000 погубени живота и над 2300 са ранени.
България първоначално се включва във войната като съюзник на Нацистка Германия, присъединявайки се към Тристранния пакт. Но след преврата на 9 септември 1944 г., свалянето на правителството и смъртта на цар Борис III, страната ни се присъединява към Антихитлеровската коалиция. Започналият процес на "народна демокрация" води до премахване на монархията през 1946 г. и последвал режим на еднопартийна комунистическа власт.
Прочетете също: 9 декември в историята: Денят, в който България окончателно загуби Беломорска Тракия
През 1947 г. на Парижкото мирно споразумение страната ни е призната за победена страна. Но тъй като в хода на войната, тя променя съюзниците си, не е окупирана като Германия. Вместо това запазва териториалната си цялост, но без Беломорска Тракия и Вардарска Македония.
Участието на България в най-голямата война в световната история води до загуба на суверенитета и политика със силно съветско влияние, налагащо комунистически режим.
12 декември 1872 г.: Последното писмо на Васил Левски
На тази дата Васил Левски написва последното си писмо, което е адресирано до Ловешкия комитет. В него той изразява горчивината си от предателството и страха да се действа:
"От Вашите кожи цървули не ставали. И всичко това произхожда от страха Ви.... По тия писма се страхувам да дойда в града ви. В тях тълкувам истинно предателство и/или предателство без да иска – от страх... Затова колкото писма, пари, вестници и всички, каквито има оставени при вас и в председателя тайни работи да се пренесат у Николчо, че или аз ще премина да ги взема, или друг ще пратя да ги отнесе..", пише Левски в последното си писмо.
В него Апостола изразява и разочарованието си от липсващи пари от касата на комитета.
Въпреки това на 24 декември Левски пристига в Ловеч. На 27 декември е заловен след предателство в Къкринското ханче и това го отвежда до бесилото.
Прочетете също: 10 декември в историята на България: Освобождението на Плевен и героичната смърт на "македонския Левски"
12 декември 1913 г.: Убийствата на свещениците Евтим Христов и Гавраил Христов
На 12 декември 1913 година от сръбските власти са избити 126 от първенците на Радовиш и околията. Живеещите в този район са подложени на изтезания и мъчения. Сред зверствата, извършени от сърбите, са убийствата на свещениците Евтим Христов и Гаврил Христов заради "сгрешената" от тях служба. По време на църковната служба двамата свещеници споменали цар Фердинанд, вместо сръбския крал и това довело до гибелта им.
