Как се ражда хит, който цяла България припознава като „народен“, и защо фолклорът има нужда от своите „строители“, а не просто „археолози“. Обичаната народна певица Илка Александрова споделя вълнуващата история зад създаването на емблематичната си песен „Търновска царица“ , която бързо се превръща в символ на национално самочувствие.
Музикаутор: Как създадохте песента „Търновска царица“, кои елементи бяха най-важни?
Песента „Търновска царица“ я създадох по един много незабравим начин. На 2 май 1976 г. започнаха честванията за 100-годишнината от Априлското въстание с телевизионната екранизация на филма „Записки по българските въстания“ по историческата драма на Захари Стоянов. Развълнувах се от драматичните събития и героизма на нашите възрожденци във филма, който „отключи“ вдъхновението у мен да създам „Търновска царица“. Конкретно това е историческият момент във филма, когато идва вестоносец при Георги Бенковски и бунтовниците и носи лошата вест, че в Клисура народът е изклан и градът гори като факел. Свещеникът казва на Бенковски: „Да направя литургия, войводо, литургия за мъртъвците?“, а той отговаря: „Литургия ли? Не литургия, Отче — хоро, хоро ще се играе!“
Този силен дух ме срази и вдъхнови. Казах си: „Ето, това е българският дух, това е моят народ, затова толкова достойно защитихме Освобождението и добихме свободата си.“ Месеци наред престоявах в Народна библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив, където търсех в историческите томове на акад. Михаил Арнаудов библиографски справки за боевете на цар Иван Шишман. Още с първото изпяване песента стана хит — българите припознаха своя родолюбив устрем, а песента въздигна националното ни самочувствие. Един от най-важните елементи за мен беше да се почувства и разбере посланието: това е историческа памет и каквато и да е тя — тя е наша. Ние носим дълга да я предаваме на поколенията, за да знаят какво е било и това да не се повтаря. Всичко може да ни вземат, но духа — не!
Музикаутор: Песента често се определя като „народна“. Смятате ли, че на това се дължи нейната популярност?
Не мисля, че популярността ѝ се дължи само на това. Има много значими и красиви исторически песни, които стоят в „периферията“ и за жалост не могат да добият популярност. Лоша песен няма — гласът и въздействащата мелодия са това, което прави една песен хит. Ако докоснат публиката, тя става популярна.
Музикаутор: Вдъхновена ли е песента от конкретен фолклорен мотив или е изцяло оригинална композиция?
Песента ми е 100% оригинална, авторска композиция, както и всички други песни от личния ми авторски репертоар. Те са изначални, създадени „от нулата“ и преди това не са съществували. Те са плод на мое творческо вдъхновение и идеи. Искам тук да заявя, че в певческия фолклор следвам дълга си да отразявам времето, в което живея, и моето усещане за музика. Аз не съм „археолог“, аз съм „строител“.
Защото българският фолклор не е само от миналото — винаги е имало хубави моми и красиви места в страната ни. Това доказвам особено ярко в песента „Прочу се Дана Йордана“, създадена преди точно 40 години (1986 г.), която се превърна в жива легенда, както и в „На „Кенана“ да идем“, посветена на красивата местност край Хасково.
Фолклорът също е един от най-ценните източници на информация. В това се убедихме, когато през 2020 г. учени от БАН откриха в Института по фолклор ценни сведения, че на всеки 100 години идва такава „чума“. А аз пея много песни за чумата, без дори да съм обръщала внимание, че те отразяват именно подобна трагедия. Ето пример: „Легнала болна Драгана, от тежка болест — безцярна чума незнайна“.
Музикаутор: Как балансирате между автентичния фолклор и личния си авторски стил?
Създавам с удоволствие нови песни, с които искам да оставя следа след себе си и да отразявам събития, които все още не са възпети. Много бих се радвала, ако вдъхновявам певци за ново творчество, защото забелязвам, че някои преподавателски среди живеят в XXI век, а продължават да тиражират „знания“, валидни за миналия век — че сме били просто „проводници“ на песните. Или иначе казано: „Пейте, ползвайте, всичко е народно, общо, колективно.“
Музикалният фолклор е единственият жанр в България, в който според мен съзнателно не се преподава раздел „Авторски фолклорни песни“. Не използвам израза „авторски песни на фолклорна основа“, защото според мен това е неправилно. Нужно е поне да има учебна дисциплина, която да мотивира и стимулира младото поколение за творчество и развитие във вокалния фолклор.
По този начин един автор ще оценява труда на другия и ще се замисли преди да пристъпи към плагиатство. Трябва да подчертая, че и нашите предци са били автори и са създавали песни, но тогава не е имало медии и трудът им не е можел да бъде документиран.
Музикаутор: Има ли риск авторите да останат „невидими“ зад етикета „фолклор“?
В днешно време, при тези дигитални възможности, няма такъв риск. Важно е авторът да бъде достатъчно инициативен и гъвкав. За разлика от предишните поколения, които са живели в много по-примитивно време и са съхранявали песните чрез така наречената „народна памет“, днес ние сме щастливци, че песните ни се пазят и в дигиталната памет. Това е истинско чудо.
Музикаутор: Доколко е трудно да защитиш авторските си права в жанр, който звучи „традиционно“?
Не би трябвало да е трудно. Жанрът „фолклор“ с нищо не е по-различен от останалите жанрове, в които авторските права трябва да се зачитат и да има последствия при нарушаването им.
Отговорно трябва да споделя, че във фолклора се нарушават изключително много авторски права. За собствен бизнес често се използват авторски песни — и то най-хитовите, защото именно те носят „печалба“. Това е едно от най-големите нарушения.
Искам да задам само един въпрос: във времето на нашите предци дали са търсели „облага“? Те са имали духовна мисия и са разпространявали песните с цел те да не се загубят. А днес така ли е?
Крайно наложително е да има повече информираност от страна на дружествата за колективно управление, както и по-строг контрол от държавните органи.
