Зъболекари предлагат в Плевен да се постави паметна плоча на д-р Маргарит Маргаритов

„Уважаеми г-н Спартански! Пиша Ви в името на една благородна кауза, с която аз и моите колеги-лекари по дентална медицина сме се заели. Ще Ви запозная с един уникален гражданин на Плевен, с който моето съсловие се гордее - д-р Маргарит Маргаритов“, обръща се към градоначалника д-р Стефанов.

Плевенска област е сред най-бедните региони 2017-та

Плевенска област е сред регионите с най-нисък относителен дял на бедните през 2017 г. Линията на бедност в областта е била 314.6 лв. ср...

Прочети повече

Д-р Маргарит Маргаритов е роден 17 февруари 1913 г. в Плевен. Починал е на 26 декември 1978 г. в София. Завършва Факултета по стоматология на Истанбулския университет. Полага приравнителен изпит пред Висш медицински съвет в София и получава правото да практикува в България. През есента на 1934 г. започва частна практика в София като купува със заем зъболекарски кабинет Siemens и наема помещение на площад „Света Неделя". През учебната 1941/1942 г. специализира в Медицинския университет на Мюнхенския университет по специалността „Челюстно- лицева хирургия". За да може да се издържа, започва работа в зъболекарска практика в Мюнхен. Защитава научна работа на тема „Профилактична и терапевтична стойност на средството за устна хигиена Lacalut“ и получава докторска степен. Патентова в Германия пастата за зъби Lacalut. Според германското законодателство срокът на патента е 18 години. Загубва го поради невъзможността да го продължи в комунистическа България и от 1960 г. пастата започва да се произвежда в Западна Германия.

В края на 1943 г. д-р Маргаритов се завръща в България и постъпва като хирург в клиниката на проф. Станишев. От август 1946 г. до май 1949 г. е главен асистент и му е открита процедура за доцент. Докато е бил главен асистент, е написал 3 учебника за студенти, както и научни статии и доклади. През 1947 г. е избран за секретар на Българския зъболекарски съюз и до 1949 г. участва в заседания на Министерството на народното здраве за организиране на общественото здравеопазване. Констатира редица слабости в него и не се страхува да ги посочи. Прави предложение до Министерството на народното здраве за създаване на Научен зъболекарски институт и за организиране на профилактика в детското зъболечение. Разработил е метод за присаждане на зъби, който не е признат в практиката в България. Няколкократно е получавал покани за конгреси на Световния зъболекарски съюз, но властта в България не му разрешава да пътува зад граница.

През май 1949 г. е изпратен в лагер "Куциан" поради доноси от колеги до Държавен контрол и е уволнен от Стоматологичния факултет. В „Куциан" е бил 3 месеца. След това е назначен във Втора зъболекарска поликлиника в София, като е бил и консултант при всички трудни случаи, но е уволнен на 15.03.1951 г. като фашист и враг на народа. Той и семейството му са преследвани от комунистическата власт.

Д-р Маргаритов бе един отличен зъболекар и преподавател, направил много за българското здравеопазване, но качествата му не само че не бяха оценени, а бе унищожен като специалист от комунистическата репресивна машина. След смъртта му преди 40 години потъна в забрава и само многобройните му благодарни пациенти си спомнят за него.

Трима подсъдими получиха общо 20 години затвор за брутален грабеж в плевенско село

Общо 20 години решетки получиха трима подсъдими за брутален среднощен грабеж на семейство билкари в плевенското село Бръшляница. Асан С...

Прочети повече

„В името на д-р Маргаритов, нашата колегия се обедини около създаването на паметна плоча, която да бъде поставена на фасадата на сградата, която всички наричаме "Стоматологията" /в непосредствена близост до входа й/. Смятаме, че д-р Маргаритов трябва да бъде разпознаван, уважаван и помнен от нашите съграждани, защото с делата си доказва, че Плевен дава на нашата държава едни от най-важните, доблестни и почтени сънародници! Нека заедно покажем, че ценим своите предци, като взимаме пример от тях и допринасяме за по-доброто бъдеще на съгражданите и сънародниците си“, пише още д-р Павлин Стефанов в предложението си до плевенския кмет.