На фона на поредната политическа криза и предстоящи предсрочни парламентарни избори, дебатът за начина, по който гласуваме, отново се превърна в централна тема. Докато избирателите показват признаци на умора, политическите сили влязоха в остра фаза на предложения за промени в Изборния кодекс. За едни това е опит за връщане на доверието, за други – опит за служебна победа чрез промяна на „правилата на играта“ в последния момент.
Машини срещу хартия: Голямата разделителна линия
Основният сблъсък в Народното събрание остава технологията на вота.
Продължаваме промяната – Демократична България (ПП-ДБ) твърдо настояват за възстановяване на пълното машинно гласуване. Според тях единствено електронният вот може да елиминира огромния брой недействителни бюлетини (които на последните избори достигнаха рекордни нива) и да премахне субективния фактор при броенето в секционните комисии. Те предлагат машината отново да генерира електронен протокол, а не просто да служи като „принтер“ на бюлетини.
ГЕРБ-СДС заемат позиция на „баланс“, като защитават смесения модел. Те аргументират позицията си с „правото на избор“ на гражданите. Според партията на Бойко Борисов, хартиената бюлетина е ключова за по-възрастното население, което изпитва технологични затруднения, но същевременно подкрепят машинния вот за тези, които му имат доверие.
БСП и „Възраждане“ са най-гласовитите защитници на хартията. От левицата твърдят, че машините са „откраднали“ хиляди гласове, докато от „Възраждане“ настояват, че софтуерът на машините е непрозрачен и подлежи на манипулация. Тяхното предложение е пълно завръщане към класическото гласуване с хартия и химикал.
ОЩЕ: Бойко Борисов е сигурен в победата: "С машини или с хартии - все едно" (ВИДЕО)
„Мъртвите души“ и активната регистрация
Дългогодишният проблем с избирателните списъци отново е на масата.
Има такъв народ (ИТН) и редица граждански организации отново лансират идеята за активна регистрация. Предложението предвижда гражданите да заявяват предварително желанието си да гласуват, което автоматично би изчистило списъците от т.нар. „мъртви души“ (хора, които живеят трайно в чужбина или са починали, но фигурират в регистрите).
Повечето от големите партии обаче се отнасят скептично към тази идея, опасявайки се, че тя допълнително би свалила и без това рекордно ниската избирателна активност.
ОЩЕ: "Продължаваме промяната - Демократична България" официално предложи 100% машинно гласуване
Райониране и мандати
Друг спорен момент е преразпределението на мандатите въз основа на последното преброяване на населението.
Някои по-малки формации настояват за ревизия на изборните райони, тъй като в момента големите градове (като София и Пловдив) са подрепрезентирани спрямо обезлюдяващите се райони.
ДПС (в различните си конфигурации) традиционно следи внимателно темата за секциите в чужбина. Тук дебатът е дали да се ограничи броят на секциите в страни извън ЕС (основно Турция) или да се облекчи режимът за нашите сънародници зад граница.
Видеонаблюдение и контрол
След скандалните кадри от броенето на бюлетини на предходните вотове, всички партии декларативно подкрепят по-строг контрол над видеонаблюдението. Предложенията варират от по-висока резолюция на камерите до предаване на живо в платформа, която да не се срива при голям трафик.
Рисковете на „промените в полунощ“
Юристи и изборни експерти предупреждават, че промяната на изборните правила в непосредствена близост до самия вот е порочна практика, критикувана нееднократно от Венецианската комисия. Според анализатори, честите промени не водят до по-честни избори, а до по-голямо объркване сред членовете на СИК, което само по себе си е предпоставка за грешки в протоколите.
Въпросът, който остава, е: Ще доведат ли тези промени до по-висока легитимност на следващия парламент, или просто ще станем свидетели на поредния опит за пренаписване на правилата в интерес на статуквото?
