Откритата процедура по определяне на нов състав на Централната избирателна комисия (ЦИК) предизвика политическо напрежение между президента Илияна Йотова от една страна и "Продължаваме промяната" и "Демократична България" от друга страна. Причината - по данни на бившата коалиция формациите са ощетени с един мандат в новото разпределение на партийните квоти.
С нарочна позиция в петък от ДБ обявиха, че в президентството са допуснали грешка, като са дали един мандат в повече на ДПС вместо на ПП-ДБ. Още същия ден от президентството разпространиха кратко прессъобщение от името на прессекретариата на държавния глава, с което обявяват, че определянето на квотите в ЦИК следва стриктно закона. С други думи, преизчисление явно няма да има.
Очаква се във вторник, 9 юни, да се проведат и консултациите на президента с партиите, като именно там въпросът ще бъде дискутиран.
Още: Президентството ги ощетява: ДБ с призив към Йотова да коригира квотите в ЦИК (ВИДЕО)
Какво гласи законът?
Всъщност указът, който президентът Илияна Йотова издаде на 29 май, предвижда следното разпределение на квотите на парламентарните групи в ЦИК:
- "Прогресивна България" - 7 места;
- ГЕРБ-СДС - 3 места;
- "Продължаваме промяната - Демократична България" - 2 места;
- ДПС - 2 места;
- "Възраждане" - 1 място.
Основният принцип, по който се съставя ЦИК, е пропорционално разпределение на мандатите в съотношението на парламентарно представените партии и коалиции. В случая ПП-ДБ имат общо 37 народни представители - само с два депутатски мандата по-малко от ГЕРБ-СДС, които са с 39 мандата. В същото време ПП-ДБ имат 16 депутати повече от ДПС, които са с 21 народни представители. Въпреки това обаче сметките не излизат при настоящото разпределение от екипа на Йотова 3-2-2, което очевидно пренебрегва пропорционалното представителство.
Още: Управляващите с пълен контрол над ключовите комисии в парламента. Опозицията получи трохи
Къде идва проблемът?
Всъщност въпросният един проблемен мандат се случва именно вследствие на разгромната изборна победа на "Прогресивна България" и самостоятелното мнозинство в 52-рото Народно събрание, което те получиха. Въпреки това обаче формацията на Румен Радев не може да получи и мнозинство в новия състав на ЦИК, тъй като изрична законова разпоредба забранява която и да е партия да има самостоятелно мнозинство в изборната комисия.
Според Изборния кодекс: "При назначаването на членовете на Централната избирателна комисия се запазва съотношението между парламентарно представените партии и коалиции, като се използва методът на най-големия остатък. Партиите и коалициите с равни остатъци попълват незаетите места, като се започне от най-малката парламентарно представена партия или коалиция. Представителите на една партия или коалиция не може да имат мнозинство в комисията."
Тук обаче проличава и едно особено противоречие - хем се изисква пропорционално представителство на партии и коалиции в ЦИК, хем не се позволява една партия да има мнозинство там. Това означава, че едно от тези две условия не може да бъде спазено, ако една партия/коалиция спечели повече от 50% в Народното събрание - както е и в момента.
Кой как смята?
За да се спази принципът на пропорционално представителство на тези партии в ЦИК, то следва останалите 8 места състава на изборната комидия да се разпределят спрямо останалите пет партии/коалиции. За да се определи съотношението между броя на парламентарните мандати и броя на свободните места в ЦИК се използва т.нар. модифицирана квота на Хеър - Ниймайер, отбелязва "Капитал". Според изчисленията 13,625 депутатски мандата се равняват на едно място в ЦИК - новата квота на Хеър, която определя средната тежест на тежест на едно място в ЦИК спрямо депутатските мандати. Когато се приложи тази квота върху мандатите на отделните партии, се получава следното:
- ГЕРБ която има 39 парламентарни мандата, получава две пълни места в ЦИК (13,625 Х 2 равно на 27,250) плюс остатък от 11,750 до 39.
- ПП-ДБ има също две пълни места - 27,250 и остатък 9,750.
- ДПС имат едно място, а остатъкът е 7,375.
- "Възраждане" имат квота 0.88 и вземат 1 мандат заради принципа, че всяка парламентарна партия следва да е представена в ЦИК.
Остават два неразпределени мандата в ЦИК, които следва да се разпределят на принципа на най-големия остатък - един на ГЕРБ-СДС и един на ПП-ДБ. Този принцип на изчисление до момента винаги се използвал от ЦИК в аналогични ситуации при прилагане на метода на Хеър - Ниймайер, пишат в писмото си и от "Демократична България".
Грешката в президенстките изчисления произлизат от друго място - според така направените сметки от "Дондуков" 2 разделят 240 депутатски мандата на 15 места в ЦИК. При това положение квотата става от 16 депутатски мандата за едно място в ЦИК, но се губи основополагащият принцип на пропорционалността при разпределение на квотите на опозицията. При това изчисление остатъкът на ДПС и на ПП-ДБ е един и същ - 0,3125. И се прилага чл. 47, ал. 8, изр. 2 от ИК - партиите и коалициите с равни остатъци попълват незаетите места, като се започне от най-малката парламентарно представена партия или коалиция. Така останалият един мандат отива при ДПС, но при изначално погрешно определяне на квотите, защото тежестта на едно място в ЦИК за партиите от опозицията не може да се определя с включване на мандати от партията на Радев. Иначе за "Прогресивна България" квотата на Хеър - Ниймайер е 131:16=8.1875.
Финалното решение
Ако до консултациите на 9 юни Йотова не си коригира указа, то за ПП-ДБ остава единственият изход да сезират Конституционния съд (КС). Президентският указ подлежи на оспорване пред КС, но за това трябват минимум 48 депутатски подписа, а ПП-ДБ не разполагат с толкова и ще трябва да потърсят или "Възраждане", или ГЕРБ за подкрепа.
От опозицията обаче сочат друг съществен проблем - че този казус би могъл да се мултиплицира в бъдеще с неизвестен резултат при определянето на квотите в изборните комисии, общинските съвети и навсякъде, където се използва "Хеър - Ниймайер".
"Неправилното приложение на методиката в настоящия случай би имало значение не само за конкретното разпределение на местата в ЦИК, но и за бъдещото тълкуване и прилагане на Изборния кодекс. Допускането на подобен подход би създало нежелан прецедент, при който законоустановени ограничения се прилагат след извършване на пропорционалното разпределение, вместо да бъдат отчетени като елемент от самото разпределение.
Това би могло да доведе до некоректно прилагане и на други разпоредби на Изборния кодекс, както и до резултати, несъвместими с принципите на пропорционалност, правна сигурност и еднакво третиране на политическите субекти. Именно поради това правилното определяне на методиката в настоящия случай има значение, надхвърлящо конкретния състав на ЦИК, и е важно за съхраняването на последователна и законосъобразна изборна практика", се казва в писмото до Йотова от петък.
