"За мен изборната активност е акт за пробуждане на имунната система на нацията"
Изборите отминаха още преди три месеца, но предизвикателствата пред страната не само във вътрешен, но и в международен план, не отминават. По този повод Георги Аргиров разговаря с Ивана Йотова, студент във Военната академия „Георги Сава Раковски“, специалност „Сигурност и отбрана“, последен, четвърти курс. Малко преди предстоящите избори дамата, представител на поколението Z, участва в конкурс, организиран в УНСС.
Това интервю бе взето през пролетта на тази година, малко преди предсрочните парламентарни избори, на които ПБ на бившия президент и настоящ премиер Румен Радев спечели абсолютно мнозинство от 131 парламентарни мандата. Дори и днес, месеци по-късно, темата е все още актуална. Ето какво сподели Ивана Йотова.
- В рамките на конкурса „Сигурна България в несигурния свят“ разгледах сигурността не като статично състояние, а като динамичен процес, който изисква постоянна адаптация, баланс и устойчивост. В есето си акцентирах върху това, че съвременните заплахи като кибератаки, дезинформация и различни социални и икономически кризи, налагат по-широко разбиране за сигурността, което надхвърля традиционната представа за военна защита.
Основен въпрос в есето ми е начинът по който разбираме сигурноста. Дали в съвременния свят тя се разглежда като стабилност и равновесие, или по-скоро като динамика и баланс. Поставих особен фокус върху ролята на обществото като ключов фактор за националната сигурност. Чрез анализ и аналогия с имунната система аргументирах, че устойчивостта на една държава зависи от способността ѝ да се адаптира към нови предизвикателства, да запазва вътрешното си единство и да съхранява своята идентичност. Същевременно разгледах и значението на Европейския съюз и НАТО като важна рамка за сътрудничество и допълващ механизъм за сигурност, който подпомага националната устойчивост, но не може да я замести. Основната идея на есето беше да защитя тезата, че сигурна България в един несигурен свят е възможна само чрез силно, адаптивно и обединено общество, което активно участва в изграждането на собствената си устойчивост.
- Как би погледнала на събитията в Близкия изток? Войната на САЩ и Израел срещу Иран?
- Бих подходила към събитията в Близкия изток преди всичко през призмата на регионалната и международната сигурност, а не чрез заемане на конкретна позиция. Ситуацията там е изключително заплетена, защото имаме натрупване на напрежение от десетилетия, в което се преплитат интересите на много държави едновременно.
Още: Не му е приоритет небето над Украйна: Димитър Стоянов каза какво е искал от Полша за МиГ- 29
За мен, като студент по сигурност, е по-интересно да проследя как този конфликт пренарежда силите. Проблемът е, че един такъв конфликт рядко остава локален и е важно да се отчита не само прекия военен сблъсък, но и рисковете от хоризонтална ескалация, а именно разширяването на конфликта към съседни територии. Той веднага удря глобалните енергийни пазари, засилва миграционния натиск към Европа и създава икономическа несигурност, която усещаме и тук, в България.
В крайна сметка, най-важният въпрос е как да се ограничат рисковете от неконтролируемото разрастване на конфликта. Според мен това изисква реална дипломация и работещи механизми за сигурност, а не само политически изявления.
В моята сфера се учим да гледаме на тези неща прагматично, именно през последиците и реалните и бързо развиващи се заплахи.
- Разбира се, ще те помоля да коментираш войната в Украйна и отношенията Русия – Украйна; Русия – САЩ; Русия – ЕС, НАТО, ООН; Украйна – ЕС, НАТО?
Още: "Няма да е днес": Ето кога се очакват американските военни самолети в България
- Когато говорим за войната в Украйна и сложните отношения между големите сили си, давам сметка, че дълго време приемахме мира за даденост, но днес сме свидетели на огромен срив в международния ред.
За мен, като студент, най-важното наблюдение е, че в момента класическата дипломация е заменена от стратегии на сдържане и чисто отбранително мислене.
Снимка: Ивана Йотова с награда от Георг Георгиев за участието ѝ в Националния конкурс за студентско есе „България в ООН: гласът на малките и средните държави в световната политика“, организиран от Министерството на външните работи на Република България.
Дипломацията винаги е била езикът на мира, но днес сякаш този език е станал неразбираем за страните и дори за хората като цяло. Тази промяна се усети много остро и у нас. За България тази война изцяло промени нашата среда на сигурност. Тя ни напомни, че географското ни положение на източния фланг на НАТО и близостта ни до Черно море носят не само стратегическо значение, но и огромна отговорност. Войната повлия на всичко. От енергийната ни независимост до начина, по който гледаме на модернизацията на нашата армия. Тя ни извади от инерцията и ни принуди да започнем да мислим много по-сериозно за националната си устойчивост и за това как да се справяме с хибридните заплахи и дезинформацията, които често целят да разколебаят обществото ни.
Войната в Украйна превърна отношенията между Русия, САЩ и НАТО в директно стратегическо противопоставяне, а за България тя промени наистина много. Ние вече не сме просто наблюдатели, а смея да твърдя, че сме на предната линия на този нов свят. Относно отношенията Русия-САЩ или НАТО-Русия - не са просто политически спорове, а сблъсък на различни представи за това как трябва да изглежда светът. Вместо да заемам позиции, аз се опитвам да разбера механизмите, които движат тези процеси, например как страхът, сигурността и националният интерес си взаимодействат в един толкова непредсказуем свят.
Като млад човек, който навлиза в тази сфера, вярвам, че в такива времена най-голямото предизвикателство не е да спечелиш един конфликт, а да не позволиш той да разруши основите на нормалния ни живот. Затова гледам на сигурността не като на крайна точка, а като на постоянен стремеж към баланс в свят, който лесно губи равновесие, точно това и засягам в есето си.
Често ме питат коя страна е права, но според мен истинският въпрос е как да останем обективни, когато емоциите вземат връх. Като студент по сигурност и бъдещ експерт в сферата, аз избирам да гледам на тези събития като на уроци по оцеляване на държавността. Защото в несигурния свят знанието и критичният анализ са от изключително значение.
Още: Радев, самолетите и позициите на България за войните
- Какво е мнението ти за изминалите избори и резултатите от тях?
-Когато гледам към резултатите от изминалите избори и избирателната активност, която достигна нива от около 50%, аз виждам нещо много по-дълбоко от просто политическа рокада. За мен това е пробуждане на имунната система на нацията.
Активността по време на избори е ясен сигнал, че обществото ни е спряло да бъде апатично и е решило да си върне ролята на суверен. В моето разбиране за сигурност една държава е истински защитена не само чрез своите граници и оръжия, а чрез доверието. Когато гражданите имат доверие в институциите, те стават съпричастни към съдбата на държавата. Доверието е невидимата нишка, която превръща една група хора в народ.
Ако разгледаме вота като огледало, той показва, че българинът в момента търси нов баланс и чувство за държавност. Победата на нов проект с такава сериозна преднина е израз на интуитивната потребност на хората от предвидимост и лидерство, които да обединяват, а не да разединяват.
Още: Нови американски удари по Иран, напрежението около Ормуз расте
Аз вярвам, че истинската стабилност започва от това хората да не се чувстват предадени от своята държава.
За мен сигурността е споделена отговорност. Тя изисква институции, които служат на хората, и хора, които вярват в своите институции.
Само по този начин можем да изградим нация, която е достатъчно здрава, за да издържи на предизвикателствата, които се случват в света около нас.
Снимки: Личен архив на Георги Аргиров
Автор: Георги Аргиров
