Президентът Румен Радев също има проект за промени на основния български закон - Конституцията. Тези промени обаче не изискват свикване на Велико народно събрание (ВНС), а държавният глава не иска да внася предложенията си в настоящия парламент, защото го счита за изчерпан, пише в свой авторски материал в. "24 часа".
Още: “Живеем в лъжа”: Какво стои зад случая в Русе? Анализ на психолога Калин Гайтанджиев (ВИДЕО)
Още: След среща с ютубър: Радев сигнализира за злоупотреби във ВМЗ-Сопот
"Държавният глава ще внесе своите предложения за промени в конституцията в следващия парламент, защото настоящият е изчерпан откъм доверие и не може да решава важни въпроси, касаещи бъдещето на България. Президентът няма да инвестира още 2 до 5 месеца живот в Народното събрание, необходими за разглеждане на предложенията, при положение че призовава за неговата незабавна оставка", съобщиха официално за "24 часа" от прессекретариата му.
Проектът е подготвен след редица обсъждания при президента, който вече над година кани на консултации както официални представители на съдебната власт в България, включително т.нар. трима големи - председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд плюс главния прокурор, така и неправителствени организации.
Ръководителят на правния екип на президента проф. Емилия Друмева казва, че основата е промяната на съдебната система. По-точно - функциите на Висшия съдебен съвет, отчетността на прокуратурата, контрола над актовете ѝ. Последно държавният глава е обсъждал необходимостта от конституционни промени с членовете на съвета си на 5 август - седмица преди Борисов да анонсира, че е готов със своите "тежки решения", които ще успокоят хората и ще изненадат мнозина. Тогава в разпространеното съобщение от президентството е цитиран Радев, че "липсата на достатъчно гаранции за независима и ефективна съдебна система създава опасности пред развитието на България. Някои проблеми от години се задълбочават и решаването им изисква промени в конституцията".
Още: Как Пеевски увеличава влиянието си и какво значи това? Коментар на Добромир Живков (ВИДЕО)
Участници в консултациите споделят, че една от обсъжданите теми е била и възможността България да смени модела на управление - от парламентарна към президентска република. В петък изненадващо дори вицепремиерът и военен министър Красимир Каракачанов се обяви за повече правомощия за президента, независимо от неговото име.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: "Властта копира Ердоган": Анализатори за ареста на Благомир Коцев и вота на недоверие
Още: Ще падне ли правителството: Петият вот на недоверие влиза в парламента
Още през есента на 2018 г. самият Румен Радев споделя пред студенти от Пловдив, че ако сегашната политическа класа не решава проблемите на страната, българите могат да потърсят промяна в управлението чрез ремонт на основния закон на държавата. Проф. Друмева също потвърждава, че темата за президентската република не е подмината. Тя категорично отхвърля обратната крайност - избиране на държавния глава от парламента, като "непремислена". Юристката, която е сред авторите на настоящата конституция, уточнява, че в "значимия проект" на президентския екип не се предвижда увеличаване на правомощията на държавния глава. Преминаването към президентска република е промяна на формата на управление на държавата и изисква свикването на Велико народно събрание.
Отворено писмо до президента с настояване да внесе в НС искане за референдум по въпросите за промени в конституцията изпрати Мая Манолова. Същото писмо изпрати и до премиера.
Още: "Пълната реч на премиера Борисов, с която предлага нова конституция (ВИДЕО)"
Още: Асен Василев: Делото срещу Коцев е политическо преследване, съдът действа като прокуратура
Още: Мигрират ли кадри на ГЕРБ в “ДПС-Ново начало“
