Националната сигурност е по-висш интерес от абсолютното право на собственост, особено когато става дума за критично за държавата предприятие като "Лукойл". Тази позиция изрази бившият председател на Народното събрание и депутат от БСП Наталия Киселова в ефира на БНР.
Тя защити действията на правителството и парламента по казуса с рафинерията, като обясни, че те са били необходими, за да се гарантира, че българските граждани и бизнесът ще имат достъп до горива след наложените от САЩ санкции.
Ветото на президента и правата на собственика
Киселова коментира и наложеното от президента вето върху закона, като прояви разбиране към аргументите му, но подчерта извънредния характер на ситуацията.
"Няма да критикувам президента, защото той упражни правото на връщане на закона и неговите аргументи, сигурно в една обикновена ситуация, биха имали резон. Но ситуацията не е типична", заяви тя.
Според нея, правото на собственика не е абсолютно и може да бъде ограничавано в името на по-висши цели. "В този смисъл националната сигурност е по-висш интерес и интересът, обществото да има нормално функциониране на икономиката, също", обясни Киселова. Тя уточни, че за да се защитят правата на собственика, ще има специална сметка, в която ще се управляват приходите и разходите на дружеството.
"Спецов не може да прави каквото си иска"
По повод на назначения особен управител Румен Спецов, Киселова беше категорична, че той няма да има неограничена власт, въпреки разширените си по закон правомощия.
"Особеният управител трябва да съгласува всяко действие с правителството. Нали не подозираме, че правителството ще направи каквото си иска със структуроопределящо предприятие? Интересът на България е "Лукойл" да продължи да плаща данъци", коментира депутатът.
Бюджетът – възможният баланс
Наталия Киселова определи Бюджет 2026 като "възможният бюджет", който търси баланс между изискванията за влизане в еврозоната и необходимостта гражданите да усетят предимствата от този процес. Тя изтъкна, че парламентарната група на БСП е успяла да се пребори за своите предложения за пенсионерите, в резултат на което "минималната пенсия става 346 евро, повишава се и средният размер на пенсиите".
Тя защити и спорното увеличение на данък дивидент, като разкри конкретни данни за злоупотреби. "Преценихме, че това е един от данъците, който виждаме че има възможност за заобикаляне. 20 000 управители на дружества за изминали години декларират нулеви трудови възнаграждения и са получавали дивидент. Защото при трудовия доход данъкът е 10%, а при дивидента е 5%. Ето как капиталът получава по-високи възнаграждения от работещите", обясни Киселова.
ОЩЕ: Божидар Божанов: Бюджет 2026 е бюджетът на Пеевски, не е социален, а корупционен
