Общо 50 позиции в 14 държавни органа чакат да бъдат попълнени от 52-ото Народно събрание, като голяма част от мандатите са изтекли още преди години. Сред най-важните задачи пред депутатите ще бъде изборът на парламентарната квота във Висшия съдебен съвет, за която е необходимо квалифицирано мнозинство от поне 160 народни представители.
Най-сериозен е проблемът във ВСС и Инспектората към него. Народното събрание трябва да избере главен инспектор и десет инспектори към инспектората, както и 11 членове на съдийската и прокурорската колегия от парламентарната квота. Именно тези мандати са изтекли отдавна, но парламентът така и не успяваше да формира необходимото мнозинство за подмяната им. Още: "Ще видите как работи нашето Народно събрание": "Прогресивна България" овладява изцяло парламента
Още по време на предизборната кампания "Прогресивна България" обяви, че събирането на конституционно мнозинство за съдебните назначения ще бъде сред основните ѝ приоритети. През последните седмици представители на формацията около Румен Радев нееднократно посочиха, че ще търсят подкрепа от "Продължаваме промяната" и "Демократична България". От своя страна двете формации настояват първо да бъдат приети промени в Закона за съдебната власт.
Освен съдебната система парламентът трябва да попълни ръководствата и на редица регулаторни органи. Предстоят и кадрови решения в службите за сигурност след промените в законите, приети в края на 2025 г., с които правомощията за назначаване на шефовете на службите бяха прехвърлени от президента към Народното събрание. Още: Кадър на Слави Трифонов стана началник на кабинета на председателя на парламента
Сред позициите, които депутатите трябва да попълнят, са:
- главен инспектор към Инспектората на ВСС;
- 10 инспектори към Инспектората на ВСС;
- 11 членове на съдийската и прокурорската колегия на ВСС от парламентарната квота;
- 3 членове на Надзорния съвет на Агенцията за публичните предприятия и контрол;
- 4 членове на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори;
- председател на КОНПИ;
- заместник-председател и трима членове на КОНПИ;
- председател на Икономическия и социален съвет;
- член на Съвета за електронни медии;
- член на КЕВР в сектора ВиК;
- член на Фискалния съвет;
- заместник-председател на КФН, ръководещ направление "Застрахователен надзор";
- член на КФН, отговарящ за анализа и оценката на рисковете;
- председател на ДАНС;
- председател на Държавна агенция "Разузнаване";
- председател на Държавна агенция "Технически операции";
- председател и шестима членове на Националния съвет за българите, живеещи извън България.
В момента ДАНС се ръководи временно от Деньо Денев, след като мандатът на предишния председател Пламен Тончев беше прекратен, за да оглави Комисията по досиетата. Името на Денев вече беше лансирано от предишното мнозинство като постоянен шеф на агенцията, но до окончателен избор така и не се стигна. Още: Слави Василев обеща бързи решения срещу Пеевски: Ще разглобим този модел (ВИДЕО)
Процедурите по назначенията няма да започнат веднага. Преди това парламентът трябва да приеме нов правилник за работа, да сформира постоянните комисии и в някои случаи да извърши законодателни промени, необходими за откриването на процедурите.
