Депутатът от "Продължаваме промяната - Демократична България" Лена Бориславова най-вероятно няма да бъде сред кандидатите на формацията на предстоящите парламентарни избори. Това намеква тя самата в публикация във Facebook.
"Много е показателно, когато избираемите места в листите свършат, как доскорошният народен представител ще избере да направи прехода. Това казва много за това как той или тя ще продължи да бъде част от обществения живот", написа Бориславова.
Тя беше народен представител от "Продължаваме промяната" в 47, 49, 50 и 51 Народно събрание, както и началник на политическия кабинет на правителството на Кирил Петков.
Думите ѝ могат да се приемат и като послание към колегите ѝ Даниел Лорер и Явор Божанков, които бяха низвергнати след като отказаха да гласуват заедно с "Възраждане" за кандидата на "Има такъв народ" Силви Кирилов за председател на парламента.
На 11 август 2023 г. прокуратурата образува досъдебно административно производство срещу Бориславова за подаване на неверни документи в Агенцията по вписванията. След като тя стана кандидат-депутат за 50-ото Народно събрание и беше избрана, производството беше временно спряно. През 2025 г. Бориславова беше оправдана на първа инстанция, а на 19 ноември 2025 г. Софийският районен съд окончателно я призна за невинна.
Ето какво още пише тя в публикацията си:
За смисъла да бъдеш в политиката vs. политическото оцеляване и компромисите:
(из явленията по изборно време в България)
За всеки добър политик идва момент, в който да бъдеш в политиката и да изпълняваш своето призвание съвпадат като момент и място. Но това съвпадение не трае вечно. И въпросът е какво се случва, когато този момент премине: успяваш ли да опазиш смисъла да бъдеш наричан „народен представител" или се плъзгаш по наклонената плоскост на политическото оцеляване на всяка цена, на инстинкта за самосъхранение и готовността за компромиси, продиктувани от кариерни въжделения.
С времето и твърде често, за съжаление, политиката тихо се превръща от инструмент за промяна в цел сама по себе си.
Смятам, че в най-общ план има три вида хора, които влизат в политиката.
Първите са хора с кауза — хора, готови да пожертват личния си комфорт, стабилност и понякога дори безопасност, за да служат на нещо по-голямо от самите себе си.
Вторите са хора, които са дълбоко небалансирани, а понякога дори разрушителни — хора, които използват политиката, за да избягат от вътрешните си конфликти. Те се представят като борци за кауза, но в действителност хранят егото си, проектират личните си разочарования навън и заменят вътрешните си битки с външни политически войни.
Третата група се състои от хора, движени основно от пари, власт и кариерни амбиции. За тях идеологията и ценностите са просто маркетингови инструменти — удобни разкази, които прикриват личното облагодетелстване и стремежа към влияние.
Да се различат тези групи не е лесно. Всъщност повечето хора носят черти и от трите. А самата политическа среда — изпълнена с власт, конкуренция и борба за оцеляване — тласка хората да преминават от една позиция в друга с времето. Твърде често, колкото по-дълго някой остава в политиката, толкова по-лош става този преход.
Един човек, прекарал четиридесет години в политиката, веднъж ми каза: „Политиката е най-силният наркотик. Щом влезе във вените ти, никога не те напуска. А властта — онова чувство, че виждаш как желанията и идеите ти се превръщат в реалност — само ти напомня, че искаш още."
