Само няколко месеца след като антикорупционната комисия беше закрита по инициатива на ГЕРБ, парламентът отново тръгна към възстановяването ѝ - този път под натиска на блокирани над 258 млн. евро по Плана за възстановяване и устойчивост. Законопроектът за създаване на нова петчленна Комисия за противодействие на корупцията (КПК) бе приет на първо четене с подкрепата на "Прогресивна България", ГЕРБ-СДС, "Демократична България" и "Продължаваме промяната", докато депутатите на санкционирания за корупция от САЩ и Великобритания Делян Пеевски гласуваха "против", а "Възраждане" не участваха във вота.
Така Народното събрание на практика прави рязък завой, след като в началото на 2026 г. същото мнозинство премахна антикорупционния орган, а функциите му бяха разпределени между ГДБОП, МВР и Сметната палата. Тогава от бившето обединение ПП-ДБ предупредиха, че с ликвидирането на комисията "се замитат следите на Борисов и Пеевски". Още: Управляващите бързат да върнат Антикорупционната комисия. ГЕРБ я закриха, а сега я подкрепят
Сега обаче темата отново се върна на дневен ред заради изискванията на Европейската комисия. Брюксел замрази изплащането на стотици милиони евро по ПВУ заради незадоволителен напредък по антикорупционната реформа, а възстановяването на КПК се превърна в едно от ключовите условия за отключване на средствата.
Правосъдният министър Николай Найденов защити проекта с аргумента, че страната има нужда от специализиран орган за борба с корупцията, а не просто от механично прехвърляне на функции между институциите. По думите му гаранция за работата на комисията трябвало да бъде политическата безпристрастност на нейния състав. Още: "Справедливост, а не прегрупиране на стари джуджета в нови ресторанти": Кабинетът "Гюров" спаси 400 милиона по ПВУ за антикорупция
"Новата" комисия
Според приетите текстове КПК ще бъде петчленен орган с петгодишен мандат без право на преизбиране. Един член ще бъде избиран от Народното събрание, един ще се назначава от президента, по един ще определят общите събрания на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, а последният ще бъде посочван от Висшия адвокатски съвет. Председателят ще се сменя всяка година на ротационен принцип чрез жребий.
Комисията ще има правомощия да разследва корупционни престъпления, включително подкупи, търговия с влияние, длъжностни престъпления, пране на пари и сключване на неизгодни сделки. Освен това ще проверява имуществените декларации и конфликтите на интереси на хората във властта.
В обхвата ѝ попадат 52 категории публични длъжности - сред тях президентът и вицепрезидентът, депутати, министри, конституционни съдии, ръководители в съдебната власт, български евродепутати и еврокомисари.
Предвижда се комисията да разполага и със собствени оперативно-издирвателни и разследващи функции. Специално назначени служители ще могат да извършват проверки при данни за корупция или при несъответствия между декларирано и реално имущество, а разследванията ще се водят от инспектори по реда на Наказателно-процесуалния кодекс. Още: България е на път да отключи милиони от Европа по ПВУ, ЕК похвали служебния кабинет
Депутатите приеха още КПК да има право да обжалва прокурорски откази за образуване на досъдебни производства, както и да бъде въведен задължителен съдебен контрол върху прекратяването или спирането на разследвания, водени от нейни служители.
Очаква се окончателното гласуване на закона да бъде още следващата седмица, след като парламентът съкрати срока за предложения между първо и второ четене от седем на четири дни.
