"Не очаквам на този етап да имаме над 50% избирателна активност, заяви пред БНР Боряна Димитрова от "Алфа Рисърч". Тя подчерта обаче, че тази избирателна активност се мери спрямо една нереалистична база:
"Основната предпоставка за това не е просто активността на българските граждани и дали те се чувстват представени или не, а това са тези неимоверно, нереалистично и безотговорно в случая избирателни списъци, в които има над 6,5 милиона избиратели. Предстои да видим колко ще бъде окончателната бройка в ЦИК. Ние работим, и ЦИК работи с число, което е много различно от това, което показват данните на Националния статистически институт за живеещите в страната. Отдавна се говори за какви ли не реформи, промени в Избирателния кодекс. За мене това е една от тези, които са наистина належащи".
По думите ѝ самият брой на кандидатите не винаги определя представителността. И обясни:
"Една немалка част от тях не са достатъчно разпознаваеми, няма достатъчно информация за тях, те самите не са различими, не съумяват да достигнат вероятно до групи, които биха могли да представляват, извън най-тесния кръг, който ги е издигнал и който по всяка вероятност ги разпознава. Вторият важен аспект зависи от това дали основните кандидати ще имат силна, разпознаваема битка на идеи, на визии, на начина, по който се държат, силни послания към избирателите".
Според нея го няма усещането за такъв тип състезание, което може да доведе до значима промяна. Това е нещо, което би било важно да сработи в тази кампания, за да видим мобилизация на избирателите, посочи Боряна Димитрова. От наблюденията на агенцията на терен социологът изтъкна, че няма значителни страхове и притеснения на хората да гласуват с машина:
"Нямаме наблюдение да има такова стъписване от машините, страх от машината, така че да не се гласува. Не бих очаквала изкуствено намаляване на избирателната активност само заради наличието на машини".
Още: Всички провокативни кандидати за президент получават по над 20 хиляди евро за реклама
Накъде отива статуквото?
Димитрова коментира, че за ГЕРБ и ДПС няма да може да се каже каква е електоралната им подкрепа, тъй като нямат кандидати.
"Двете партии формираха над половин милион избиратели. Технологията на машините няма толкова въздържащ елемент, колкото липсата на кандидати на двете партии", каза тя. На въпрос дали ще има партийни указания за кого да се гласува, социологът обясни:
"От ГЕРБ вече има едни недиректни указания, но знакови лица застанаха в инициативния комитет на Йотова. По доста предварителни наблюдения ще имаме разпределение на бившите избиратели на ГЕРБ и към негласуващите, и към нея. Относно ДПС - там нещата често се развиват в последните дни и ние като социолози виждаме как се променя картинката буквално в последните часове от изборния ден за този електорат", обясни тя.
Още: Андрей Гюров пред Actualno: Хората са объркани към кой съюз принадлежим (ВИДЕО)
Но изборите, по думите ѝ, ще са тест за подкрепата, от една страна, на управляващите, а от друга - за тежестта на опозицията. Според нея мотивът за всички тези фигури, които сега се появяват на тези избори, в голяма степен е сериозният вот, който получи в процентно и в номинално изражение като гласове "Прогресивна България":
"Голяма част от тези избиратели виждат един резерв да се заявят, да могат да вземат част от този вот и да имат позиции в едни следващи избори. В президентските избори един печели, но всички останали могат да заявят присъствие. Страхът от това, че има една единствена партия, която слага чадър върху цялото това пространство, която е взела това пространство, кара доста политически субекти, вероятно и свързани с тях, подкрепящи ги, да атакуват това голямо пространство, от което биха могли да откъснат определени части, най-малко да се види съотношение на силите".
