Важно е да се установи какви цели са преследвани с ударите в изключителните икономически зони на България и Румъния и дали те са постигнати. Това коментира в „Денят започва“ по БНТ бившият заместник-министър на отбраната и председател на Софийския форум за сигурност Йордан Божилов. Според него е необходимо да се анализират възможните сценарии и да се изгради готовност за реакция при подобни атаки. Още: "Атаките в Черно море няма да спрат, бягаме след събитията": Милен Керемедчиев с мрачна прогноза
Какво следва след атаките с дронове по кораби в Черно море?
България трябва да преразгледа законодателството и механизмите за реакция при атаки в сивата зона между мира и войната, да ускори координацията със съюзниците и да засили консултациите с Румъния и Турция. Това коментира в „Денят започва“ бившият заместник-министър на отбраната и председател на Софийския форум за сигурност Йордан Божилов. Според него трябва да се анализира какви са целите на тези атаки.
Според Йордан Божилов България не е единствената държава в НАТО и Европейския съюз, която не е напълно подготвена за атаки, намиращи се под прага на конвенционалния военен конфликт. По думите му е необходим цялостен преглед на законодателството и на начина, по който институциите трябва да действат при подобни ситуации.
Божилов посочи, че устойчивостта на държавата включва не само подготовката на силите за сигурност, но и защитата на критичната инфраструктура и готовността на населението.
„Специално за тези видове атаки, които са в сивата зона между мира и войната, и Европейският съюз, и НАТО от много време говорят. НАТО буквално преди две седмици прие един документ, който се нарича „Основни положения за изграждане на устойчивост“. Европейският съюз миналата година прие един документ, подобен на този. Какво означава устойчивост? Първо – подготовка. Подготовка на силите за сигурност. Подготовка на държавата за действие. Но тази устойчивост означава подготовка на критичната инфраструктура. Ако ние имаме прекъсване на снабдяване с газ или електричество, да имаме възможности много бързо да възстановим функцията, даже да е прекъсната физическата връзка. Трябва да имаме подготовка на населението за действие. Тоест, това е един много, много комплексен куп въпроси, за които ние наистина трябва да се готвим“, каза той.
Според Божилов промените в нормативната уредба не изискват значителен финансов ресурс, а политическа воля и координирана работа. По думите му миналата година е бил изготвен анализ, представен на министерствата, но оттогава са предприети малко действия.
„Естествено, придобиването на средства е задължително, но, както и Вие казахте, отнема време. Тоест, трябва да помислим как да направим процесите много по-бързи и по-ефективни. Да не са толкова бавни, да отнемат години. И най-вече, какво може да направим в рамките на НАТО и ЕС? Това е най-бързият, най-ефективният начин, но трябва да се говори най-вече със съюзниците, със съседите съюзници и след това в рамките на международните организации с останалите държави“, каза той. Според Божилов при последните удари в изключителните икономически зони на България и Румъния е важно да се установи какви цели са преследвани и дали те са постигнати.
„За мен основният въпрос е дали с тези удари са постигнати целите и какви са били тези цели. Аз бих могъл да кажа, че целите могат да бъдат, например, спиране на морския трафик, свързано с износа на украинско зърно и продукти. Това може да бъде създаване на допълнително напрежение в Черно море. Това може да бъде един вид конфронтация с НАТО под линията на война, но тестване на действия на натовски страни, тестване на политически реакции. А могат да бъдат всички тези цели, взети заедно“, каза той.
Божилов отбеляза, че ако целите на атаките не са постигнати, е възможно да последват нови удари. Затова според него е важно да се анализират различните сценарии и възможните реакции на България и НАТО.
В разговора беше поставен и въпросът за евентуално задействане на член 4 от Северноатлантическия договор, който предвижда консултации между съюзниците, когато някоя от държавите смята, че териториалната ѝ цялост, политическата ѝ независимост или сигурността ѝ са застрашени.
Божилов посочи, че подобна стъпка трябва да бъде разглеждана внимателно, особено предвид връзката между консултациите по член 4 и евентуалното задействане на член 5 за колективна отбрана.
„Трябва да имаме предвид едно, когато се задейства този член. Защото след този член следва вече член 5, който е член за колективната отбрана. Ако, примерно, бъде извършен удар срещу кораб в териториалните води на България, каква ще бъде нашата реакция? Това може да не бъде български кораб. И тук вече въпросът е застрашена ли е българската национална сигурност, територията, териториалната сигурност, суверенитетът. Ето, това са въпроси, които изискват много дълбок анализ и да се разиграват различни сценарии и възможности за действие“, каза той.
По думите му единството на НАТО е особено важно, тъй като за задействането на член 5 е необходим консенсус между съюзниците. Божилов предупреди, че опитите за провокиране на подобни ситуации могат да поставят на изпитание способността на Алианса да взема общи решения.
„НАТО трябва да остане единен. И когато се задейства член 5 най-вече. Защото за член 4 не се изисква консенсус, но за член 5 се изисква консенсус. НАТО трябва да бъде готов да го задейства този член. И Русия се опитва точно това да направи. Една от целите на Русия е да покаже, че НАТО е нефункционален, НАТО няма да използва член 5 и могат да бъдат извършени всякакви действия, именно за да се провокира задействане на член 5 и евентуалното непостигане на съгласие от страните членки“, заяви той.
Божилов подчерта, че решенията за реакция при подобни инциденти са политически, но трябва да бъдат основани на задълбочени експертни анализи. Според него е необходимо отговорно политическо говорене и по-активна комуникация със съседните държави.
Като конкретна стъпка той посочи необходимостта от механизми за консултации с Румъния и Турция. По думите му България досега е била пасивна и трябва да засили участието си в регионалните формати за сигурност.
Още: Дърпахме се от антидрон системите на НАТО, сега искаме "колективният Запад" да ни спасява
