Парламентарната група на „Възраждане“ внесе искане до Конституционния съд с настояване последните изменения в Закона за Държавна агенция „Разузнаване“ да бъдат обявени за противоконституционни. С оспорваните промени Народното събрание замени досегашния ред, при който председателят на ДАР се назначаваше с указ на президента по предложение на Министерския съвет, с нов - избор от Народното събрание. От политическата организация посочват, че това представлява директно нарушение на принципа на разделението на властите и отнема конституционно установени правомощия на държавния глава.
„Възраждане“ предупреждава, че така се политизира ключова служба за националната сигурност, която трябва да бъде независима и професионална. Според народните представители подобен модел ще превърне разузнаването в инструмент за партийно влияние и ще отслаби институционалния баланс между президент, правителство и парламент. В искането се посочва още, че законът е приет без достатъчен дебат и при процедурни нарушения – без становище на ресорната комисия и с мотиви, които буквално дублират други спорни промени в службите.
Още: "Възраждане" сезира Конституционния съд за президентските правомощия върху ДАНС
От „Възраждане“ настояват Конституционният съд да отмени промените и да възстанови досегашния ред на назначаване на председателя на ДАР, с което да бъде гарантирана независимостта на разузнаването и балансът между институциите.
Парламентарната група на „Възраждане“ внесе и искане в Конституционния съд, с което оспорва последните изменения в Закона за специалните разузнавателни средства, засягащи Държавна агенция „Технически операции“ (ДАТО). Според политическата организация новите текстове са противоконституционни, тъй като премахват правомощието на президента да назначава председателя на агенцията и го прехвърлят на Народното събрание.
Още: Президентът спря с вето закона за сделките с "Лукойл"
До промяната ръководителят на ДАТО се назначаваше с указ на президента по предложение на Министерския съвет. След последните изменения председателят вече ще бъде избиран от парламента, което според „Възраждане“ представлява директно нарушаване на принципа за разделение на властите и опит за поставяне на службата под политически контрол. Парламентарната група подчертава, че ДАТО е ключов орган, който прилага всички специални разузнавателни средства – подслушване, проследяване, наблюдение и затова нейният ръководител не може да бъде определян от парламентарно мнозинство, зависимо от партийни договорки. Според искането така се създава риск службата да бъде превърната в „инструмент за политическа репресия“, вместо да остане технически, професионален и деполитизиран орган.
В документа се изтъкват и процедурни нарушения, че законът е бил разглеждан в несъответстваща комисия, мотивите са копирани от други законопроекти и липсва реален обществен дебат. „Възраждане“ настоява Конституционният съд да обяви промените за противоконституционни и да възстанови досегашния ред на назначаване, гарантиращ институционален баланс и независимост на службите за сигурност.
Какво се случи?
Припомняме, че президентът Румен Радев наложи вето на промените. То обаче бе отхвърлено от депутатите. Новите разпоредби предвиждат председателят на Държавна агенция „Технически операции“ (ДАТО) да се избира от Народното събрание по предложение на Министерския съвет, вместо – както досега – да се назначава с указ на президента. Така контролът върху ключовата структура, която отговаря за прилагането на специални разузнавателни средства, преминава в ръцете на парламента и управляващото мнозинство.
Още: "Навили сте си го на пръста": Рашков се разсърди и напусна дебата за ДАР и ДАТО
Освен това председателят на ДАТО вече ще има трима заместници вместо двама, като те ще се назначават пряко от министър-председателя. Управляващите твърдят, че тази промяна ще улесни работата и координацията между службите, докато опозицията вижда в нея опит за пълен политически контрол над системата за сигурност.
Президентът Румен Радев наложи вето на закона на 22 октомври, малко след като вече бе оспорил сходни промени за ДАНС и ДАР. В мотивите си той посочва, че законът „поражда опасност от реполитизиране на процеса по подбора на висши управленски кадри“ и прави ръководствата на службите зависими от моментното парламентарно мнозинство.
Още: БХК застана до президента заради службите - ДАНС, ДАТО и ДАР
Въпреки критиките, управляващата коалиция продължи линията на централизация на контрола върху службите, като в рамките на два последователни дни парламентът отхвърли и двете президентски вета – върху законите за разузнаването и за специалните разузнавателни средства.
