Народното събрание прие на първо и второ четене промени в Закона за обществените поръчки, с които се разрешава индексация на средствата за пътностроителните фирми. Това се случи на фона на протести на бранша в цялата страна.
Още: БОЕЦ: Пеевски е поръчал "смачкване" на шестима от нас
Още: Атанас Зафиров: България трябва да е активен фактор в Европейския съюз
Вносители на законопроекта са депутатите от "Продължаваме промяната" Настимир Ананиев, Богомил Петков и Юлия Иванова, като мотивите и текстовете са почти дословно преписани от предишния законопроект, внесен през май. Основната разлика е, че методиката за индексация няма да се определя с правилника за прилагане на ЗОП, както беше предвидено в първия законопроект, а ще се одобрява от Министерския съвет.
Със законопроекта се създава още правен механизъм, който да даде възможност да бъдат изплатени вече сключени договори за възлагане на дейности с предмет на строителство, ремонт, реконструкция и модернизация, доставки и услуги, при така създалата се ситуация и да бъдат преодолени последиците от прогресивната инфлация в цените на строителната продукция.
В момента Законът за обществените поръчки позволява надхвърляне на стойността по договорите само в ограничени случаи, а индексация на цени заради инфлация е допустима само ако такава е предварително предвидена в тях. Идеята на промените е индексацията според инфлацията да може да се приложи и за заварени договори без такава клауза.
Още: Росен Желязков: Опитите за нелегално преминаване на границата са намалели с над 75%
Още: Радев за решението на депутатите: Тези промени ще подчинят окончателно службите
По-рано днес темата стана повод за размяна на критики между депутатите на "Продължаваме промяната" и ГЕРБ.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Окончателно: Президентът вече няма да назначава шефовете на ДАНС
Още: Бивш вътрешен министър за стената от дронове: Заедно с НАТО можем да се защитим от тази агресия
Депутатите разгледаха и законопроект на "Демократична България" , който целеше да се сложи край на порочните корупционни практики с инженеринга в строителството, който обаче не беше приет.
Основният проблем при българската форма на инженеринг е създаването на финансова зависимост на проектанта и строителния надзор от строителя, който е спечелил обществената поръчка, се казва в мотивите на законопроекта. Така строителният процес протича в условия на остър конфликт на интереси, който се толерира от държавните институции и общините заради големите възможности за реализация на корупционни схеми.
