Когато решава да си намери жилище в покрайнините на индийската столица Ню Делхи, на 40-годишната Сутапа Сикдар ѝ се налага да отговоря на безброй въпроси за семейното ѝ положение и брачното ѝ минало. "На много места ми отказаха жилище, защото съм жена. Ако си неомъжена или разведена, собственикът на имота просто те отхвърля", казва жената.
Опитът на Сикдар не е нещо необичайно за Индия. ДВ разговаря с повече от половин дузина жени, които живеят сами в индийски градове - от големи градски центрове като Мумбай, Делхи, Ченай и Бангалор, до по-малки градове като Райпур.
Много от тях се натъкват на сериозни препятствия при наемането на жилище: сблъскват се с дискриминация или се натъкват на хазяи, които не искат несемейни наематели - особено пък жени. А тези, които все пак успяват да си намерят жилище, бързо осъзнават, че новите им съседи постоянно ги следят какво правят.
Още: След дългогодишно прекъсване: Възстановиха полетите между Индия и Китай
"Следят кога идвам и кога излизам"
30-годишната Сангита Раджан от крайбрежния град Ченай живее в споделен апартамент. Преди е живяла сама, но междувременно това е станало непосилна задача. "Навсякъде брокерите искат да знаят дали си омъжена, дали живееш с някого. Предполага се, че ако си неомъжена, начинът ти на живот е съмнителен, ходиш на партита, създаваш хаос", разказва индийката. Тя смята, че съседите ѝ постоянно я наблюдават внимателно. "Следят кога идвам и кога излизам", казва жената.
За 29-годишната Санджана предизвикателствата продължават и след като си е намерила жилище. "Самото намиране на апартамент не беше трудно. Истинското предизвикателство идва след това - да намериш начин как да се чувстваш сигурна психически и физически", казва младата жена от Райпур.
Само месец след като се нанесла в новото жилище, съседите започнали да се оплакват на хазяина ѝ, че била посещавана от много мъже вкъщи. "Освен това се гледа с лошо око на пушенето и консумацията на алкохол", добавя тя.
Още: Нарушени отношения: Великобритания няма да търси споразумение за визи с Индия
Санджана разказва как веднъж трябвало рано сутринта да отвори вратата, за да посрещне техник за някакъв ремонт. "Понеже беше много рано, бях още по нощница. По-късно съседката от долния етаж ми се обади, за да ми каже, че имала двама малки сина - и ме попита дали не се срамувам от дрехите, които нося."
След това хазяинът ѝ започнал да я разпитва за гостите ѝ, които остават да нощуват при нея, и я предупредил "да не прекрачва границата на приличието".
"Просто исках пространство, в което да живея и да се развивам"
Друга жена споделя пред ДВ, че постоянните критики ѝ се отразяват много зле. "Най-лошото е, че те очернят. Ако една жена иска да живее сама, явно за тях това означава, че тя е прекалено смела или прекалено модерна", казва 32-годишната Айшвария Дуа от Делхи. Според нея това е вид ежедневно женомразство , с което се сблъскват жени като нея. То не винаги е шумно или насилствено, но е постоянно - и се усеща в погледите, в отношението, в покровителствените съвети.
Още: Мощната индийска диета отслабва без гладуване: Ключът е в една подправкa
"Всичко, което исках, е пространство, където да работя и да се развивам, а не да доказвам характера си на непознати", допълва жената.
Но има и изключения - жени, които не са се сблъсквали с такива предразсъдъци. 46-годишната самотна майка Инду Наир има като цяло положителен опит от живота без съпруг в различни индийски градове - най-вече благодарение на подкрепата, която получава както от съседите си, така и от родителите си, които я посещават редовно, за да ѝ помагат да се грижи за сина си. Фактът, че е работила като корпоративен мениджър, а сега има собствен бизнес, вероятно също ѝ е спечелил уважение, споделя тя пред ДВ. Но добре си спомня как веднъж един съсед я разпитвал за решението ѝ да напусне работата си, за да започне собствен бизнес. "Чувствах, че той ме осъжда за това", казва Наир.
"Има тревога от това, че жените стават по-силни и независими"
Малавика Раджкотия, индийска авторка и уважавана адвокатка по семейно право, казва, че неразбирането за независимостта на жените има корени в местната култура и е дълбоко свързано с пола. "Има някаква тревога от това, че жените стават по-силни и независими", посочва адвокатката. "Това е просто друга форма на контрол."
Раджкотия допълва, че съпротивата обикновено идва от мъжете, които са разтревожени от нарастващата финансова независимост на жените. Но тя не смята това за индийски феномен, а по-скоро за азиатски феномен.
Адвокатката поставя под съмнение убеждението, че семейният живот предлага така желаната сигурност и в тази връзка припомня за многото случаи на домашно насилие в индийски семейства . Макар да не отрича консервативната съпротива, тя все пак вярва, че настъпва промяна.
"Жените управляват живота си по-добре, спестяват по-добре, живеят по-добре, а това предизвиква недоволство. Защото някои мъже все още смятат, че това е ролята на мъжа - просто защото е мъж."
Раджкотия вярва, че още повече жени трябва да организират живота си независимо. "Това е чудесно нещо и обществото трябва да свиква с него", казва тя.
Източник: Дойче веле
