Може ли да има конституционна криза в България, защото президентът не иска да приемем бързо еврото, докато правителството и премиерът Росен Желязков държат твърд курс за възможно най-бързо въвеждане на еврото като национална валута? Този въпрос беше зададен на президента Румен Радев от кореспондента на CNN Ричард Куест - по време на визитата на Радев като гост на Ташкентския международен инвестиционен форум.
Отговорът на Радев е категоричен, поне според официално разпространено съобщение от пресслужбата му - конституционна криза няма и не може да има. "Това обаче би могло да подкопае обществения договор между правителството и българските граждани и доверието в институциите", подчерта президентът.
Още: Референдум за еврото няма да има, Конституционният съд поряза Радев
Румен Радев напомни, че през последните четири години в страната ни бяха проведени седем парламентарни избори и сме свидетели на спад в доверието към институциите. "Референдумът може да върне доверие в българското правителство, защото една от целите на страните, провели референдум, е именно да укрепи легитимността на този процес", добави държавният глава.
CNN попита президента и дали времето за референдум не е отминало, защо толкова късно се е сетил. Радев отговаря клиширано - много било динамично и бързо всичко, ЕС също се променял, вижте Brexit. "Брекзит" обаче е събитие отпреди 9 години.
Визията за еврото и Украйна на Радев
Румен Радев посочи също така, че получените позитивни доклади от Европейската комисия и Европейската централна банка са резултат на дългогодишна консервативна финансова политика, усилена работа и жертви и за всичко това са платили българските граждани. Президентът отбеляза, че в средносрочен и дългосрочен план се очаква еврото да донесе ползи за българската икономика, но липсата на консенсус в обществото ни не е за европейския път на страната, а дали България е готова да въведе еврото през 2026 година.
В отговор на въпрос за налаганите нови санкции от ЕС на Русия заради войната в Украйна Румен Радев призова "преди всичко да разберем и признаем какъв е резултатът от санкциите и кой е победителят от тези санкции". Според държавния глава от политиката на санкции срещу Русия най-облагодетелстван е Китай, защото печели от евтините руски енергийни ресурси, от достъпа до военни технологии. С изтеглянето на своите компании от Русия ЕС е отворил големия руски пазар за компании от Китай, като по думите на президента, така санкциите обвързват още по-силно Русия и Китай.
Още: Мерц: Тежестта на санкциите ще реши колко дълго Русия ще може да продължи войната
Запитан как да се стигне до прекратяване на огъня и устойчив мир, които да не са победа за агресията на Путинова Русия, Румен Радев отново подчерта, че международната общност "лети" към изключително трудна политическа и морална дилема. Държавният глава посочи, че проблемът е, че наближава моментът, в който Украйна може да остане без хора, които да се бият за нея. "Хората се уморяват. Ние можем да мобилизираме 27 000 души на месец, а руснаците могат да мобилизират 40-50 000, защото загубите им са по-големи", призна украинският президент Володимир Зеленски в интервю за Válasz Online.
"От друга страна мислите ли, че Русия изобщо ще отстъпи Крим и другите области", попита президентът и добави, че сме изправени пред две опции. Първата е да се примирим с факта, че в 21-и век територии могат да бъдат завоювани със сила и да забравим за международното право и Устава на ООН. Другата – да изпратим войски на НАТО да бранят Украйна и да изтласкат Русия обратно до границите й от 1991 г., а това означава Трета световна война с опустошителни, най-вероятно ядрени последици. "Това е най-голямата дилема", заяви държавният глава и каза, че подкрепя действията на Доналд Тръмп и САЩ за постигане на мир. По думите на държавния глава налице са три инструмента за въздействие върху този процес – военен, икономически санкции и дипломация и все още не е мобилизиран пълният потенциал на дипломацията - Още: Преговорите за мир и "вървим към Трета световна война": Зеленски заяви позиция
