Управляващото мнозинство направи решителна крачка към закриването на Комисията за противодействие на корупцията (КПК), след като правната комисия на Народното събрание прие на второ четене промените в Закона за Сметната палата, внесени от ГЕРБ. На практика с преходни разпоредби в друг закон антикорупционният орган се разформирова, а функциите му се разпределят между Сметната палата, Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" (ГДБОП) към МВР и Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС).
Законопроектът бе приет на извънредно заседание с гласовете на ГЕРБ, "ДПС-Ново начало", БСП и "Има такъв народ", в отсъствието на ключови институции - самата КПК, Сметната палата, Министерството на правосъдието и ДАНС. Финалното решение предстои да бъде взето в пленарната зала, като заради бързото придвижване на текста се очаква това да стане още тази седмица. Още: ГЕРБ наложи своя закон за разпускане на антикорупционната комисия
Промените
С приетите промени проверките за конфликт на интереси и обработката на имуществените декларации на лица, заемащи публични длъжности, се прехвърлят към Сметната палата. Там ще бъде създадена специализирана администрация с дирекции "Превенция на корупцията", "Публичен регистър" и "Конфликт на интереси", под прякото ръководство на председателя на институцията. Същинското разследване и противодействие на корупцията се възлага на ГДБОП към МВР.
По този начин Сметната палата получава значително разширени правомощия, което според опозицията застрашава основната ѝ функция на върховен одитен орган. От "Продължаваме промяната - Демократична България" предупредиха, че дейностите по конфликт на интереси никога не са били присъщи на Сметната палата и подобно натоварване крие институционален риск.
Един от най-оспорваните текстове предвижда КПК да предаде на ДАНС всички архивни дела на оперативен отчет. Първоначалният вариант на закона предвиждаше останалите бази данни по тези дела да бъдат "унищожени незабавно", без да е ясно каква информация съдържат и защо това е необходимо. След остра критика от опозицията текстът бе коригиран и бе прието базите данни да не се унищожават, но въпреки това целият архив отива в ДАНС, а не в ГДБОП, който формално наследява антикорупционните разследвания. Още: На първо четене: Антикорупционната комисия ще се закрива по правилата на ГЕРБ
От ПП-ДБ и "Възраждане" настояха всички материали да бъдат прехвърлени в ГДБОП и нищо да не се унищожава, като предупредиха за риск чувствителна информация да попадне в "политически зависима" служба. Предложенията им бяха отхвърлени от мнозинството. В крайна сметка с редакционна поправка, направена от председателя на правната комисия Анна Александрова, бе решено данните да не се унищожават, но делата и базите да останат в ДАНС.
Законът урежда и съдбата на текущите производства - неприключилите проверки за конфликт на интереси ще бъдат довършени от Сметната палата, административнонаказателните производства продължават по стария ред, а досъдебните производства се изпращат на наблюдаващите прокурори за разпределение към компетентен разследващ орган.
Предвиден е и трансфер на служители. Кадрите от дирекция "Противодействие на корупцията" в КПК се преназначават в ГДБОП или при липса на сходна позиция - на възможно най-висока длъжност в МВР. Служителите от дирекциите, занимаващи се с превенция, регистри и конфликт на интереси, преминават към Сметната палата.
КПК не възразява
По време на дебатите от "Възраждане" представиха данни за слабата ефективност на КПК, като посочиха, че при десетки прекратени производства комисията не е обжалвала отказите на прокуратурата. Критиките обаче бяха съпътствани от предупреждения, че закриването на КПК в този вид не решава системния проблем с липсата на прозрачност и контрол, а само преразпределя правомощията между други институции. Още: Заради Антикорупционната комисия: ЕК ни задържа още 153 милиона от третото плащане по ПВУ
Любопитен детайл е, че самата КПК е изпратила становище до правната комисия, в което не възразява срещу закриването си. Министерството на правосъдието също не е изразило резерви, въпреки че именно то съгласува антикорупционната реформа с Европейската комисия като част от Плана за възстановяване и устойчивост, от който зависи получаването на над 200 млн. евро европейско финансиране.
Сметната палата, от своя страна, е съсредоточила становището си основно върху уреждането на трудовите и административните въпроси около прехвърлянето на служителите от КПК, без да коментира разширяването на собствените си правомощия.
