Първан Симеонов : Гласуваме за личности, без да познаваме партийните им програми

„Съжалявам, че трябва да го кажа, но именно личните качества в политиката, а не програмите и плановете на отделните партии са важен мотиватор за гласоподавателите – обясни в интервю за БНР социологът Първан Симеонов, изпълнителен директор на агенция „Галъп интернешънъл“ и допълни: – Затова, впрочем, лоша работа свърши едно от жилавите клишета в българския политически разговор – желанието да гласуваме за личности. Част от страничните ефекти доведоха до това, че ние не се запознаваме с онова, което пишат съответните личности в своите програми.“

Друг важен фактор, който оказва влияние върху амбицията на гласоподавателите да упражнят своето конституционно право, е ценностният разлом между консервативното и либералното разбиране за устройството на държавата и нейната политика. Освен него обаче, трябва да имаме предвид и един дългогодишен феномен, който наблюдаваме у нас:

„След кризата от 2008-2009 г. и проблемите с миграцията и тероризма, сякаш в целия западен свят се обостри разделението между консервативно и либерално. От едната страна стоят националното и патриотичното, а от другата – алтернативни, зелени политики и глобални въпроси. И, разбира се, когато става дума за подобна мотивация в български контекст, винаги трябва да имаме предвид и един по-прагматичен тип стимули – облаги, принуда и др. Това е нещо, което според мен оказва влияние на 10-15% от вота и ще играе все по-голяма роля в прагматичния свят, в който живеем.“ 

Първан Симеонов: Коронавирусът ще се отрази на избирателната активност

Ако до изборите продължи да се поддържа темата за коронавируса в обществото, това ще се отрази на избирателната активност, каза пред Но...

Прочети повече

По-лесен ли е изборът кого да възнаградим с доверието си днес, отколкото в началото на Прехода? Днес изборът не е с чак толкова жизнено необходим залог, което го прави и по-лесен, категоричен е Първан Симеонов:

„През 90-те ние избирахме посока и цивилизационен вектор. Избирахме между Изток и Запад, бързо въвеждане на пазарна икономика или не толкова бързо. Избирахме каква държава искаме – обяснява социологът. – Към настоящия момент, дори да сменим правителството утре, вероятно няма да банкрутираме. Смяната му няма да се отрази дотолкова на нашия джоб, за разлика от правителствената смяна, необходима през 1997 г. например. От друга страна, изборът ни през 90-те години беше по-лесен, защото тогава електоратите на партиите приличаха на племена, които не могат да се понасят помежду си. Един беше електоратът, който подкрепяше отиващия си политически елит, друг беше този, който подкрепяше прореформаторските сили. Това като че ли си отиде и в България в момента делителите в политическия живот са по-различни, макар пак най-общо да са свързани с промяната или предвидимостта.“

Доколко пандемията от Covid-19 ще окаже влияние върху избирателната активност е трудно да прогнозираме, тъй като все още няма данни какво ще е разпространението на вируса към датата на вота. Теоретичен сериозен ръст на заразените с коронавирус води до по-ниска активност. Това би довело хипотеза, в която немалки групи от обществото ще останат непредставени или по-зле представени след изборите, обяснява социологът и посочва като пример по-възрастните, които се страхуват за здравето си, но също и онези електорати на партии, които не разполагат с достатъчно твърди ядра. В българската изборна действителност до голяма степен активността зависи и от това дали се появяват нови, ярки алтернативи.

„Градусът на политизация у нас от лятото насам е доста висок, но в същото време не се очаква бомбастична активност. Причината е, че няма толкова нови и всеобхватни алтернативи, както преди години, в началото на 21 век. Затова не толкова типът на изборите е определящ, а по-скоро цялостният политически фон“, категоричен е Първан Симеонов.