Радев иска пряка въздушна линия София-Пекин

На срещата в Далиен българският държавен глава представи на министър-председателя на Китай предложение за основните насоки за развитие на българо-китайските отношения. В документа се съдържат 9 приоритетни области, в които България и Китай имат голям потенциал да реализират взаимноизгодни проекти: транспортна инфраструктура; финансово-инвестиционната дейност и финансови технологии; IT сектор и стартиращи компании; научно-изследователска и развойна дейност и иновации; откриване на директна авиолиния между Пекин и София; туризъм, селско стопанство; устойчиво развитие и градско планиране; енергетика.

Радев заминава за Китай, ще обсъждат увеличаване на китайските инвестиции в България

Българският президент Румен Радев ще бъде на държавно посещение в Китайската народна република от 01.07.19 г. до 05.07.19 г. по покана ...

Прочети повече

България все още е бяло петно на картата на китайските инвестиции и това трябва да се промени решително, е позицията на българския държавен глава. Румен Радев открои създаването на пряка въздушна линия София-Пекин, както и откриването на клон на китайска банка в България, като ключови предпоставки за ускореното развитие на двустранните отношения и до много по-добри условия за реализация на останалите проекти във всички области. Държавният глава подчерта, че облекчаването на инвестиционния, финансов и търговски обмен между България и Китай е в интерес както на двете държави, така и на нашия регион.

Китайският министър-председател оцени високо идеята на българския президент, споделена на срещата им в София през 2018 г., за откриване у нас на Център за глобално партньорство в рамките на инициативата „17+1“, който да допринесе за проучването на правната рамка на ЕС и осъществяването на перспективни инвестиционни проекти. За нейната реализация вече работят правителствата на двете държави. На срещата в Далиен държавният глава отбеляза и възможността за изграждането на българо-китайски център за научни изследвания и иновации в София, които са определящ фактор за силата и конкурентоспособността на икономиката. „Такива изследвания и иновации вече са залог да имаме конкурентоспособна икономика и тя да се развива точно в областта на високите технологии и производствата с добавена стойност“, подчерта Румен Радев. Държавният глава посочи като пример партньорството между българска софтуерна компания и най-големия китайски туристически оператор и призова за мултиплицирането на този успех.

Партньорството в енергетиката, както и увеличаването на износа на млечни продукти и храни от България за Китай за постигане на баланс в двустранната търговия също бяха сред акцентите на срещата. Държавният глава изрази надежда за съхраняване на потенциала на свободната търговия и изрази мнение, че всички спорни въпроси в рамките на Световната търговска организация следва да се решават в дух на конструктивен диалог и на основата на многостранни преговори.

Утре държавният глава ще участва в церемонията по откриването на Световния икономически форум в Далиен, известен като „Летния Давос и ще направи изказване в рамките на сесията „Диалог между китайските държавни предприятия и българската власт“. Румен Радев ще се срещне с Клаус Шваб, основател и президент на Световния икономически форум в Давос, както и с губернатора на провинция Хъбей Сю Цин.

Нинова зададе 4 трудни, но важни въпроса на Борисов

Във връзка със събитията през последните седмици, лидерът на БСП Корнелия Нинова отправи през профила си във Facebook четири въпроса къ...

Прочети повече

Във водената от държавния глава делегация са председателят на парламентарната Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление Искрен Веселинов, председателят на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения Халил Летифов, както и народните представители, членове на Групата за приятелство България – Китай в Народното събрание – Христо Проданов, Георги Колев, Боряна Георгиева. В делегацията са включени представители на научните и образователните институции, както и на български компании в областта на информационните технологии, инвестициите, туризма и земеделието.