Президентът Румен Радев наложи вето върху приетите на 7 ноември промени в Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, които дават разширени правомощия на т.нар. особени търговски управители . Държавният глава върна текстовете за ново обсъждане с мотиви, че те подкопават правовия ред, противоречат на европейски норми и създават висок риск за публичните финанси.
Припомняме, че с промените управляващите разшириха правомощията на особения управител на "Лукойл",позволявайки му да се разпорежда с имущество, докато актовете му на практика не подлежат нито на административен, нито на съдебен контрол. Промените допускат и национализация на рафинерията.
Измененията бяха приети с бързи темпове и в нарушение на парламентарния правилник - между 9:00 и 15:37 часа в петък и то след извънредно заседание на енергийната комисия, където текстовете първоначално бяха одобрени за около 30 секунди, след което проектозаконът влезе в пленарна зала и бе гласуван на две четения в рамките на същия ден. Критиците на процедурата посочват, че ходът лишава от възможност за съгласуване със заинтересовани страни и за експертни поправки. Още: "Политически пинг-понг или падане на кабинета": Експерт очаква "Лукойл" да зацикли
Освен това - форсирането според тях на промените има връзка с неуспешната сделка за чуждестранните активи на "Лукойл" - компанията Gunvor се отказа като купувач, след като американски проверки поставиха под въпрос транзакцията. Управляващите оправдаваха спешността с опасността рафинерията в Бургас да спре работа, но опонентите твърдят, че ако целта е била да се предотврати прекъсване на дейността, ОТУ е можело да бъде назначен и по действащия вече закон от 2023 г.
Мотивите на Радев
"Разгледани в своята съвкупност, промените в закона на практика предвиждат непряко одържавяване на активите на засегнатите предприятия и възможност за тяхното прехвърляне след това към неопределен кръг от трети лица", категоричен е президентът. Още: Радев да свика КСНС за "Лукойл": Бивш министър на ГЕРБ за кризите във властта
Радев е на мнение, че се отваря широко вратата за произвол и злоупотреби. "Погазват се основни конституционни принципи като правото на защита, принципа за съдебен контрол над актовете на администрацията, неприкосновеността на частната собственост, свободната стопанска инициатива и закрилата на инвестициите, която обхваща стопанската дейност както на българските, така и на чуждестранните граждани и юридически лица. Освен това, законът въвежда положения, които са в разрез с утвърдени международни и европейски правни норми."
Според президента, ако законодателят счита за целесъобразно при определени хипотези управляваните от особения упправител предприятия да бъдат одържавени, то това следва да стане на изрично предвидени в закона основания и механизми за защита на обществения интерес. Още: Има ли достатъчно гориво, ако се стигне до криза с "Лукойл": Отговорът от Държавния резерв
"Законовите изменения подкопават върховенството на правото, нанасят репутационни щети на държавата и влошават инвестиционния климат. Те пораждат и висок риск за публичните финанси, тъй като срещу държавата могат да бъдат предявени правни искове с претенции за значими парични обезщетения", пише още в мотивите.
