X
 
 
Най-важното за коронавируса четете тук
Заедно можем!

Румен Радев с уникален аргумент защо съдът трябва да спре да се занимава с гражданството на Кирил Петков

15532
Румен Радев с уникален аргумент защо съдът трябва да спре да се занимава с гражданството на Кирил Петков
Снимка: БГНЕС

Заради това, че второто служебно правителство на Румен Радев е вече с изтекъл мандат и престана да функционира, президентът счита, че делото в Конституционния съд относно гражданството на Кирил Петков (служебен министър на икономиката в този кабинет) вече е загубило предмета си и затова трябва да не бъде гледано по същество.

"Факт е, че въпросното "първо" служебно правителство не съществува, а с това предметът на делото е изчерпан и евентуалното решаване по същество отпада", пише в становището на президента пред КС. Под "първо" служебно правителство той визира правителството с участието на Петков - припомняме, че първото служебно правителство, съставено от Румен Радев, работи начело с Огнян Герджиков като служебен премиер от 27 януари, 2017 година.

Защо според Радев като го няма вече въпросното служебно правителство с Петков, то всичко трябва да отпадне по същество? "В практика си Конституционният съд (КС) нееднократно е отчитал, че последиците от акта, предмет на конституционния контрол, трябва да съществуват към момента на произнасянето", гласи текстът в президентсткото становище - т.е., за да отсъди съдът дали Петков законно е станал министър, то Петков все още трябва да е министър, когато решението бъде взето, което явно в случая не е така. Като аргумент за правотата на тази гледна точка е цитирано и съдебно решение на Конституционния съд (Решение № 3 от 2020 г. по к. д. 5/2019 г.).

Освен това - Радев счита, че актът, с който е назначил Петков за министър, не следва да бъде обявяван за противоконституционен, защото указът за назначаване на служебното правителство не е точно акт, който подлежи на конституционен контрол и евентуалните последици за Петков не касаят обезателно конституционността на акта! Според Радев, указът му не противоречи на Конституцията, тъй като Петков е дал декларация, че отговаря на изискванията на основния закон за назначаване за служебен министър, включително че няма друго гражданство освен българското. Президентът смята, че както той, така и КС нямат право да проверяват въпросната декларация. "Установяването на факт, свидетелстващ за неизпълнение на конституционно изискване от страна на кандидата (Петков, б.а.), би имало правни последици за самия кандидат и не е задължително това да се отрази на конституционността на указа", обяснява президентът.

Пълното становище - ТУК!

УВАЖАЕМИ КОНСТИТУЦИОННИ СЪДИИ,

С Определение на Конституционния съд от 9.09.2021 г. президентът на Република България е конституиран като заинтересувана институция по конституционно дело № 18 от 2021 г. Производството е образувано по искане на петдесет и пет народни представители от 46-ото Народно събрание за установяване на противоконституционност на Указ № 129 от 10.05.2021 г. (Обн., ДВ, бр. 39 от 12.05.2021 г.) в частта, в която за служебен министър на икономиката е назначен Кирил Петков Петков.

В това си качество изразявам следното становище:

I. С Указ № 129 от 10.05.2021 г. назначих служебно правителство, считано от 12.05.2021 г. Пряката последица от действието на указа е назначаването на Кирил Петков Петков за служебен министър на икономиката. Поради изчерпването на процедурата по чл. 99 от Конституцията за съставяне на правителство и от следващото 46-о Народно събрание, с Указ № 244 от 14.09.2021 г. (обн., ДВ, бр. 77 от 16.09.2021 г.) отново назначих служебно правителство, считано от 16.09.2021 г. От този момент правомощията на „първото” служебно правителство са прекратени.

Считам, че преустановяването на функционирането на това служебно правителство, назначено с Указ № 129 от 10.05.2021 г., засяга настоящото оспорване. Факт е, че въпросното „първо” служебно правителство не съществува, а с това предметът на делото е изчерпан и евентуалното решаване по същество отпада. В практика си Конституционният съд (КС) нееднократно е отчитал, че последиците от акта, предмет на конституционния контрол, трябва да съществуват към момента на произнасянето. Последното е гаранция за ефективен и резултатен контрол за конституционност (Решение № 3 от 2020 г. по к. д. 5/2019 г.). Отменянето или изменянето на акта, предмет на контрола по чл. 149, ал. 1, т. 2, влече недопустимост на производството. Към това правило Конституционният съд се придържа по отношение на всички актове по чл. 149, ал. 1, т. 2 както когато става въпрос за нормативни такива (Определение по к. д. 5/1997 г.; Определение по к.д. № 15/1997 г., Решение № 10 от 2021 г. по к.д. 8/2021 г.), така и за ненормативни актове (Определение по к.д. 9/2014 г., Определение по к.д. 2/2014 г., Определение по к.д. 12/2020 г.). Липсата на последици, които да бъдат отстранени с решението на Конституционния съд, означава липса на спор и правен интерес от разрешаването му, което е необходимо условие за провеждане на производството пред съда. Спорът трябва да е налице както към момента на образуване на делото, така и към момента на произнасяне по допустимостта и основателността на искането (Определение по к.д. № 6/2014 г.).

Поради това в синхрон с досегашната практика на съда считам, че искането следва да бъде отклонено като недопустимо „поради отпадане предмета на делото”. Основание е и чл. 25, ал. 2 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд за това, че производството може да бъде прекратено във всяка фаза на процеса.

II. Конституционният съд е сезиран за упражняване на правомощието му по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията, т.е. да провери дали Указ № 129 от 10.05.2021 г. в частта си „Кирил Петков – за министър на икономиката” съответства на Конституцията. Това правомощие Съдът упражнява спрямо закони и други актове на Народното събрание, както и спрямо укази на президента. Този контрол се възприема в правната теория и практика като най-важната функция и предназначение на самия Конституционен съд – да бъде пазител на върховенството на Конституцията и всички действащи закони и другите правни актове да са в съответствие с нея (чл. 5, ал. 1 от Конституцията). Упражнявайки го, Конституционният съд извършва т.нар. в теорията и практиката нормен контрол, като сравнява норми от закони и други предвидени актове с нормите на Конституцията. Повечето решения на Народното събрание и почти всички укази на президента, макар и обхванати от контрола по чл. 149, ал. 1, т. 2 обаче, не са нормативни актове. За указите на президента Конституционният съд дава характеристика, че те са от категорията на административни властнически актове на висши държавни органи (Решение № 13 от 1999 г. по к.д. № 9/1999 г.). Въпреки това създателите на Конституцията са ги „прислонили” под стряхата на нормения контрол, за да се гарантира върховенството на Конституцията.

При упражняването на правомощието си по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията Конституционният съд действа като съд по право – проверява дали създаденият и оспорен правен акт съответства на изискванията на Конституцията. Целта на осъществявания контрол е да премахне несъответствието с Конституцията на акт, издаден от парламента или президента, като въздейства на породените от тях преки последици (Определение по к.д. № 6/2014 г.; Решение № 3 от 2020 г. по к. д. 5/2019 г.). Това контролно правомощие обаче същностно се различава от решаването на конкретен спор за законността на избора на президент и вицепрезидент и за избора на народен представител (чл. 149, ал. 1, т. 6 и 7 ), както и за установяване неизбираемост на народен представител (чл. 72, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 3). В тези случаи Конституционният съд разглежда представени данни и доказателства, преценява факти, т.е. действа и като съд по факти (Law and Facts in Constitutional Jurisprudence, Vilnus 2005).

Съгласно чл. 110 от Конституцията членове на Министерския съвет могат да бъдат само български граждани, които отговарят на условията за избиране на народни представители. Не оспорвам, че същото важи и за членовете на служебно правителство, назначени при условията на чл. 99, ал. 5 от Конституцията. Считам обаче, че контролът върху конституционността на указа е само една от формите, по която може да бъде спазено това изискване. Установяването на факт, свидетелстващ за неизпълнение на конституционно изискване от страна на кандидата, би имало правни последици за самия кандидат и не е задължително това да се отрази на конституционността на указа. В този смисъл Конституционният съд има произнасяне по сродна правна конструкция за назначаване на висша длъжност – съдът посочва, че след назначаването, полагането на клетва и встъпването в длъжност отношенията се пренасят на друга плоскост … и това е нещо качествено различно от правомощието на органа по назначаването (Решението № 11 от 1994 г. по к.д. 16/1994 г.).

III. Считам, че Указ № 129 от 10.05.2021 г., в частта, в която за служебен министър на икономиката от 12.05.2021 г. е назначен Кирил Петков Петков, за конституционносъобразен поради следните съображения:

Лозан Панов отговори на офертата на Кирил Петков да стане главен прокурор. Ето как

На страницата на "Правосъдие за всеки" във Фейсбук, издигнатият от инициативен комитет кандидат за президент Лозан Панов отговори на пр...

Указът е издаден от правоимащ субект, черпещ своите правомощия пряко от Конституцията, т.е. от конституционен орган;

Този субект /президентът/ има правомощието да назначава министри в служебно правителство;

Издаването на указа се предхожда от писмена декларация, представена от кандидата, че последният отговаря на изискванията на чл. 110 от Конституцията.

Проф. Даниел Вълчев за Кирил Петков: Независимо дали си завършил Харвард или четвърти клас на село, трябва да спазваш Конституцията

"Проф. Герджиков е една добра кандидатура за президент. Той е много сериозен преподавател, академичен човек, солиден учен, диалогичен в...

Формира се заключението, че след като оспорването е на основание т. 2 от чл. 149, ал. 1, т.е. в рамките на нормения контрол, в случая Конституционният съд действа като съд по право и проверява дали посочените по-горе изисквания са изпълнени. Конституцията натоварва президента с правомощията по назначаването на служебно правителство, разпускане на Народното събрание и насрочване на нови избори, когато е изчерпана процедурата по чл. 99 от Конституцията за съставяне на правителство на парламентарна основа (Решение № 20 от 1992 г. к.д. 30/1992 г.). На основание чл. 99, ал. 5 на 10.05.2021 г. съм издал Указ № 129 за назначаване на служебно правителство от 12.05.2021 г. и Указ № 130 за разпускане на 45-ото Народно събрание на 12.05.2021 г. и насрочване на избори за Народно събрание на 11.07.2021 г.

Към момента на издаването на указа кандидатът за министър Кирил Петков Петков е представил писмена декларация, че отговаря на изискванията на чл. 110 от Конституцията, включително, че няма друго гражданство освен българското. Като орган, на който Конституцията е предоставила правомощието да назначава служебно правителство и да определя състава му, съм положил необходимата конституционна грижа изискването на чл. 110 от Конституцията да бъде спазено. Считам, че в случая установяването на отрицателния факт и неговото доказване по друг начин би надхвърлило границите на моите конституционни правомощия, както и тези на настоящото производство, образувано в рамките на нормения контрол, упражняван от КС.

Кирил Петков: Бих приел да стана премиер

Целият ми бизнес беше изцяло в България. Винаги съм смятал, че данъците ни са достатъчно ниски, за да си плащам всичко в България и да ...

УВАЖАЕМИ КОНСТИТУЦИОННИ СЪДИИ,

Поради изложените съображения и изчерпания предмет на делото считам, че искането на групата народни представители от 46-ото Народно събрание се явява недопустимо и образуваното производство следва да бъде прекратено в синхрон с досегашната практика, а в случай че Конституционният съд разгледа делото по същество – искането да бъде отхвърлено като неоснователно.

РУМЕН РАДЕВ ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Още от ПОЛИТИКА:

Президентът: Очаквам правителството по най-добрия начин да преведе обществото ни през тежката криза с коронавируса

Сайтовете на редица държавни институции паднаха, в това число и на Министерски съвет

Официално: Образователният министър издаде заповед за преминаване към онлайн обучение

Манолова: Ще обжалваме пред съда зелените сертификати

И Манолова не иска зеления сертификат, не иска и локдаун (ВИДЕО)

Досиетата "Пандора": Бареков и съпругата му се появиха с връзка към хубава къща в "Драгалевци"

Румен Петков: Цинизъм е да плашиш мизерстващото българско население с 5 г. затвор и над 50 хил. лв. глоба

Етикети:

Най-важното за коронавируса четете тук
Заедно можем!
Помогнете на новините да достигнат до вас!

Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Actualno.com, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение помага за нашата кауза - обективни новини и анализи. Бъдете активен участник в промяната!

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд ЕООД

IBAN: BG53UBBS80021021528420

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Actualno.com

ОЩЕ ОТ Политика