Процедурата за достъп до пазара на труда на работници от държави извън ЕС ще се облекчи за работодателите, без да се засягат правата на българските работници. Това предвиждат промени в Правилника за прилагане на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, които бяха приети от правителството на днешното заседание на Министерски съвет.
Още: Удар за Борисов: Мария Габриел извън ръководството на ЕНП
Още: Живописният плаж „Болата“ с нов стопанин
Според новите разпоредби от работодателите ще се изискват по-малко документи, когато искат разрешение да наемат чужденци. За тях отпада задължението да представят в Агенцията по заетостта документи за регистрация на фирмата, единен идентификационен код и удостоверение за актуално състояние. Необходимата информация ще се набавя по служебен път.
Промените ще намалят административната тежест за работодателите при наемането на работници от трети държави.
Actualno.com припомня, че по-рано вицепремиерът Валери Симеонов, отговорен за демографската политика, коментира, че България ще се бори с демографската криза, като се стреми да привлече хора от българските малцинства от бившите съветски републики на българска територия.
Още: Борислав Гуцанов се обяви против повишаването на пенсионната възраст
Още: Кирил Петков за ареста в Пловдив: Управлявал е при Главчев и Желязков, не могат да ни го препишат
Той отвори темата след кръгла маса с работодателските организации, на която са обсъдени практическите начини за преодоляване на демографската криза.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Лицата, подаващи сигнали за корупция: Парламентът с ключови промени, за да спаси 650 млн. евро
Изрично попитан от Actualno.com дали мерките, които предвижда правителството, са насочени към това българи от Западна Европа да се върнат в родината, Симеонов отвърна, че готвените от третото правителство на Бойко Борисов законодателни промени отваряли възможност да се върнат българи от всички пазари и всички чужди държави. Той моментално добави, че освен в Украйна и Молдова, имало българска общност и в Казахстан.