Народното събрание одобри на първо четене промените в удължителния бюджет за 2026 г. С текстовете управляващото мнозинство дава възможност на правителството да увеличи лимита за поемане на нов държавен дълг с до 3,8 млрд. евро.
Предложението беше защитено от финансовия министър Гълъб Донев с аргумента, че държавата се нуждае от допълнителна финансова гъвкавост за покриване на бюджетния дефицит и за разплащане по проекти от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), чиито плащания са концентрирани през следващите месеци.
След гласуването депутатите приеха срокът за предложения между първо и второ четене да бъде съкратен на пет дни по предложение на председателя на бюджетната комисия Константин Проданов. Още: Празен чек за 3,8 млрд. евро: Управляващите вдигнаха тавана на външния дълг
Дебатът
Дебатът в пленарната зала повтори сблъсъка от заседанието на бюджетната комисия, където управляващите и опозицията се разминаха както за необходимостта от новия дълг, така и за реалното състояние на публичните финанси.
Според Донев държавата вече е изчерпала действащия лимит за ново финансиране. По думите му разрешеният до момента таван от 1,4 млрд. евро е бил достигнат чрез емитираните държавни ценни книжа в периода февруари-май.
Финансовият министър предупреди, че през първите осем месеца на годината трябва да бъдат извършени плащания за около 4,4 млрд. евро по проекти от Плана за възстановяване, ако България иска да усвои изцяло безвъзмездните европейски средства. Най-голямата концентрация на плащанията се очаква през периода юни-август.
Според него бюджетната ситуация се усложнява и от външни фактори като конфликта в Близкия изток и покачващите се цени на горивата. Още: Външният дълг на България нараства с над една трета за година
Управляващите настояха, че исканите 3,8 млрд. евро представляват максимален лимит, а не задължение за изтегляне на цялата сума.
"Това е таван, а не сума за задължителен харч. Това е законова граница, която дава оперативна гъвкавост на Министерството на финансите", заяви депутатът от "Прогресивна България" Стефан Белчев. По думите му прозорецът до началото на юли е особено важен за евентуално излизане на международните пазари, тъй като през август финансовите пазари традиционно работят с по-ниска активност.
Сериозни резерви към предложението изразиха от "Демократична България". Мартин Димитров предупреди, че без ясен план за ограничаване на дефицита страната може да навлезе в "дългова спирала". Той посочи, че не е представена достатъчно информация дали исканите средства ще бъдат достатъчни до края на годината или впоследствие ще се наложи ново увеличение на лимита.
В спора се включиха и представители на ГЕРБ. Бившият финансов министър Теменужка Петкова отхвърли твърденията за наличие на "скрит дефицит", като посочи, че според последната оценка на Европейската комисия бюджетният дефицит на България за 2025 г. е бил 2,9% от БВП. Още: Заплатите на министрите, депутатите и чиновниците: Ще бъде различно, но трябва да теглим дълг
От своя страна председателят на бюджетната комисия Константин Проданов защити необходимостта от ново финансиране с аргумента, че фискалният резерв е силно намален.
"Фискалният резерв е опоскан, това налага тегленето на този дълг - не по желание, а по необходимост", заяви той.
Владислав Горанов от ГЕРБ обяви, че парламентарната му група ще се въздържи при гласуването, тъй като няма гаранции, че това ще бъде последното увеличение на дълговия лимит през годината.
Най-остра критика отправи лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов, според когото необходимостта от нов дълг за покриване на социални плащания е доказателство за тежкото състояние на публичните финанси. Още: Външният дълг на България се е увеличил драстично: Данни на БНБ
Още при обсъждането в бюджетната комисия финансовият министър Гълъб Донев обясни, че допълнителният лимит е необходим както за покриване на дефицита, така и за финансиране на проектите по Плана за възстановяване до получаването на средствата от Европейската комисия. Тогава той подчерта, че правителството може да не усвои цялата разрешена сума и ще търси комбинация между външно и вътрешно финансиране.
След приемането на първо четене законопроектът предстои да бъде разгледан окончателно в пленарната зала.
