Независимият общински съветник в Столичния общински съвет Ваня Григорова заяви, че единствената ѝ надежда за лява политика в Народното събрание е „Прогресивна България“, но подчерта, че приетият бюджет не може да бъде определен като ляв. Тя коментира и бъдещето на БСП, възможността да се кандидатира за президент или отново за кмет на София, промените в Кодекса на труда, както и конкурсите за ръководители на общинските дружества. „Не, независим. Вече, вече. От една година“, каза тя в предаването "Лице в лице" по bTV на въпрос дали все още е общински съветник от БСП.
По думите ѝ напускането на групата на БСП в Столичния общински съвет е станало много преди политическите промени на национално ниво. „Аз напуснах групата на БСП в СОС далеч преди да стане ясно, че правителството ще се разпадне. Може би шест-седем месеца преди това“, обясни тя.
По темата за състоянието на левицата тя заяви: „Единствената ми надежда за ляво там е Прогресивна България. Освен това немалка част от депутатите на Прогресивна България и от хората в Министерския съвет са били доскоро или поне някога са били членове на БСП. В този смисъл, да, наистина, ако има някаква лява надежда, тя е в Прогресивна България.“
„Ще бъда на Бузлуджа“
Григорова отказа да прави окончателна оценка за състоянието на социалистическата партия преди традиционния събор на Бузлуджа. „Аз ще бъда на Бузлуджа следващата седмица и едва тогава бих могла да дам някакви лични впечатления от това доколко е останал живец в БСП“, каза тя.
„Господин Крум Зарков влага всичко, така че да обиколи всички структури, да се опита да събере остатъците от БСП, но е факт, че БСП е в такава тежка ситуация“, каза Григорова.
„Този бюджет категорично не е ляв“
„Този бюджет не е ляв. Категорично не е ляв. Той е просто продължение на удължителния бюджет, който имахме до момента“, каза тя. Според нея истинската политическа посока на управляващите ще стане ясна едва с бюджета за следващата година. „Едва следващият бюджет ще покаже каква е политиката, която ще води Прогресивна България. За мен към момента това е енигма“, категорична бе тя.
Григорова припомни разочарованието си от икономическата програма на формацията. „При представянето на икономическата програма на Прогресивна България лично аз бях много разочарована и всички, вярвам, леви хора бяха разочаровани от нея, тъй като тя беше крайно дясна, беше неолиберална“, каза тя.
В същото време тя отбеляза, че последвалият политически манифест е бил с различна насоченост. „Манифестът, с който излязоха след това, беше ляв. Всъщност той беше в противовес на икономическата им програма. Именно затова аз смятам, че вътре в Прогресивна България се борят две крила – ляво и дясно. И аз силно се надявам, стискам палци, лявото да надделее, но това ще го видим при следващия бюджет“, обясни още Григорова.
Промените в Кодекса на труда
Григорова предупреди, че най-сериозните последици ще се усетят през следващата година. „Именно това ме притеснява. Но това няма да се усети тази година, ще се усети следващата година“, обясни тя.
Тя разкритикува начина, по който са направени измененията. „Те не трябваше и нямаха право да правят промени в Кодекса на труда през преходни и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет“, обясни Григорова.
По думите ѝ това противоречи на Конституцията. „Както казва и Любо Костов от КНСБ, това е противоконституционно. Има решение на Конституционния съд, което казва, че тези промени в закони не могат да се правят през временен закон, какъвто е Законът за бюджета – независимо дали става дума за държавния бюджет, бюджета на здравната каса или на държавното обществено осигуряване. Те просто нямат право да го правят“, каза още Григорова.
Според нея действията на управляващите са били жест към работодателските организации. „В това тяхно действие аз виждам реверанс към работодателските организации и това безспорно е така“, каза още тя.
Григорова припомни и разговорите от февруари 2023 година. „Аз бях там, участвах в тези разговори с всички парламентарни групи – както аз от страна на КТ „Подкрепа“, така и господин Костов от страна на КНСБ. Тогава това беше прието от всички партии, които гласуваха към онзи момент в Народното събрание. Впоследствие започнаха да се отказват от собствените си предложения и от собствените си закони, които те са гласували. Но това не е непривично както за ГЕРБ, така и за „Продължаваме промяната – Демократична България“ – да правят нещо, след това да се отричат от него“, обясни тя.
Ще участва ли в президентските избори?
На въпрос дали би участвала в президентските избори, Григорова отговори отрицателно. „Не. Многократно съм го казвала – президентската институция не е за мен“, категорична е общинската съветничка.
Тя мотивира тази своя позиция. „Защото тя е по-скоро представителна. Аз не съм за това. Моята сила е в ежедневните борби, а не в това да съм представително лице и глас на която и да било държава или партия. Аз просто се смятам за достатъчно силна бойна единица, така че да съм затворена в един дворец, каквото е всъщност президентството“, каза Григорова.
Относно евентуално ново участие в изборите за кмет на София тя заяви: „Това все още не стои на дневен ред. Има година и няколко месеца до местните избори следващата година.“
Според нея решението ще зависи от това дали ще намери съмишленици. „Има редица проблеми, които трябва да се решат. Вследствие на това и вследствие на това дали ще се намерят съмишленици в тази борба, ще взема своето решение. Защото към момента все още няма такива. В много от борбите, които водя, трудно намирам съмишленици сред партиите. По-скоро има такива сред хората, които не са партийно представени“, каза тя.
Конкурсите в общинските дружества
Григорова коментира и конкурсите за ръководствата на общинските дружества. „Това, което се използва пред публиката, е, че няма как при този начин на мислене – партийно, до голяма степен с договорки – да се случи съвсем открит избор.“ Тя разказа, че е член на конкурсната комисия за лечебните заведения и е задължена да пази конфиденциалност. „На нас ни се налага да подпишем декларация, с която казваме, че няма да споделяме информация, която ни е станала достояние в рамките на конкурсната процедура“, заяви Григорова.
По думите ѝ това изискване не е ново. „Тази декларация е част от наредбата за функциониране на общинските лечебни заведения. Не е нововъведение. От 2021 година се подписва“, обясни тя.
Григорова все пак разкри, че кандидатите са много. „Мога да ви кажа, че има около 180 кандидати за всички общински лечебни заведения в столицата“, каза тя. Става дума за кандидати за изпълнителни директори, членове на съветите на директорите и контрольори. Григорова изрази притеснение, че обществото няма да може да проследи реалната конкуренция между кандидатите. „Софиянци няма да имат право да разберат в каква конкуренция са били те и дали нашият избор е бил най-правилният. Или двете по-големи партии – ГЕРБ и ПП-ДБ – не са се разбрали коя кандидатура да получи по-голям брой точки, така че просто да бъде назначена, без значение от това каква е конкуренцията.“
Според нея самото обявяване на конкурсите показва, че между политическите сили вече има разбирателство. „След като вече се е стигнало до обявяване на конкурсите, очевидно има някакво разбирателство помежду им. В противен случай нямаше да се стигне до обявяване на конкурси“, заяви тя.
Тя подчерта, че големият въпрос е дали назначенията ще бъдат направени въз основа на професионалните качества на кандидатите. „Въпросът е доколко те са били склонни да избират ръководствата на търговските дружества – били те в транспорта, „Топлофикация“ или лечебните заведения – въз основа на уменията и визията на кандидатите и доколко не са си ги разпределили просто партийно. Защото това би било разочароващо“, обясни още общинската съветничка.
Григорова обясни и как ще продължи процедурата. „В момента разглеждаме техните документи. Буквално утре ще решим кои от кандидатите ще бъдат допуснати. След това ще им дадем един месец срок, за да представят своите концепции за развитието на конкретното търговско дружество“, съобщи тя.
