"Управленската програма на правителството е амбициозна, дава правилна посока на развитие, но в същото време не изгражда в достатъчна степен социалния договор, необходим за нейното осъществяване." Това заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров по време на пресконференция.
„В програмата виждаме посока на модел за развитие, който включва възстановяване на индустриалния потенциал, повече инвестиции и иновации, технологична модернизация, заявки за развитие на образованието, по-достъпно здравеопазване и по-ефективна държава“, посочи Димитров. По думите му допълнителни позитиви се виждат и в комплексните мерки за ограничаване на сивата икономика, чрез което да се повиши събираемостта на данъчно-осигурителните приходи.
„Имаме въпроси по отношение на фискалната консолидация и поддържането на последователна настойчива политика по отношение на държавния дълг – дали тя е поносима, начинът, по който се залага, не личи съвсем ясно в програмата, но от допълнителните разговори, които сме имали по Бюджет 2026 и особено по проектобюджета за 2027 г., имаме опасения за по-стръмна от възможната и необходимата фискална консолидация, която би охладила икономиката допълнително и би създала риск за растежа и риск от рецесии“, обясни президентът на КНСБ.
Още: Големи обещания: Как управляващите ще топят дефицита и ще спасяват европари
По думите му е позитивно използването на метода разходи-ползи при изпълнението на национално финансираните публични инвестиции, като се приоритизират капиталовите разходи с висока добавена стойност. „Най-важното ни притеснение е, че икономическата политика в програмата не залага в необходимата степен на потреблението като основен фактор на растежа. За нас това е притеснително. Не че не трябва да бъдат развивани и останалите два компонента – инвестиции и износ, но със сигурност не виждаме политики, които могат да стимулират потреблението“, категоричен беше Димитров.
Куп проблеми
Според КНСБ вторият съществен негативен елемент е липсата в програмата на политика по доходите. Какво ще се прави в публичния сектор с доходите остава неясно, смята президентът на синдиката. „Стимулирането на потреблението не е желание на КНСБ. То е императив. Ако нямаме стимул на потреблението през капиталовите разходи на правителството в рамките на това да оптимизира дефицита и ръст на доходите, който да поддържа потреблението, тези рискове на макрониво са реални. Ако няма ръст на доходите, цените ще бъркат все повече в джоба на хората и ще стигаме все по-драматично до усещането, че обедняваме, което ще бъде реално“, предупреди синдикалистът.
Още: Главният икономист на КНСБ: Ако няма доходна политика в бюджета за догодина, ще има протести
Според него третият проблем в управленската програма е разминаването между мащаба на заявените цели и конкретността на механизмите за съответните мерки. Липсват ресурсни разчети, междинни резултати и критерии как ще се изпълнят тези амбициозни цели и приоритети, подчерта Димитров.
„За нас измерителят трябва да бъде реалният резултат – достъп до услуга, намалена бедност, запазено или създадено качествено работно място, по-добра кадрова обезпеченост“, категоричен бе той.
Четвъртият дефицит според оценката на КНСБ е недостатъчното включване на труда като пълноправен участник в икономическата трансформация. „В редица политики отношенията са конструирани между държавата, бизнеса и инвеститорите. Смятаме, че индустриалната, дигиталната, енергийната и административната трансформация трябва да имат и социални измерения“, заяви Пламен Димитров.
