Патица по талибански

Намеренията на новите власти в Кабул да интегрират жените в обществения живот вероятно ще ги изправят пред сериозно изпитание. Със сигурност обаче ще им спечели съчувствието на тези българските мъже, които има по-обрано отношение към дамските права и свободи от своите либерално настроени сънародници.

Ето няколко ефектни пропагандни трика, с които управляващите в Афганистан могат да спечелят симпатиите на световната либерална общественост:

Талибаните могат да подкрепят демократизирането на световния тенис като обявят, че ще изравнят наградните фондове в мъжките и женските турнири. Вярно, че самите те не одобряват дамското присъствие в спорта, но все пак могат да спечелят няколко точки пред западния свят като организират един женски тенис турнир в Кабул. Разбира се, че в контекста на локалните традиции, тенис състезателките бъдат облечени с бурки, но това безусловно ще бъде крачка напред. За улеснение на зрителите самите състезателки ще бъдат номерирани, а коментаторът ще се позовава на номера върху бурката, докато коментира – сервира номер 9 и ах, какъв блестящ ретур от номер 12. Ще е малко като поръчка в китайски ресторант – с номерация на ястията в менюто, защото в Афганистан не е прието жените да носят имена.

Друг наболял проблем в западния свят е липсата на достатъчно жени на ръководни позиции в управителните съвети на големите фирми. Ето защо корпорациите често определят квоти за дами в своите директорски бордове. Талибаните трябва просто да обявят, че управителното тяло на всяка афганска фирма ще се състои 100% само от жени, за да спечелят одобрението на Америка и Европа. Малката хитрост тук е, че жените-мениджъри ще упълномощят своите съпрузи да вземат решения и да ги представляват на заседанията, а те самите ще останат в къщи да готвят кебап. За един европеец това може да изглежда като измама, но има достатъчно прецеденти от античността до наши дни. Например спартанската принцеса Киниска станала първата жена олимпийски шампион в състезанието с колесници, но без лично да участва в надпреварата. Конете били управлявани от нейния кочияш.

Подобна малка хитрина ще даде възможност на афганските мъже изцяло да заменят жените си в спортните състезания. Дали ще изглеждат атрактивно с полички по време на тенис турнири или състезания по фигурно пързаляне, няма особено значение, особено за по-старото поколение източноевропейци. Допингът в социалистическия спорт дотолкова беше омъжествил атлетките от България и Източна Германия, че те изглеждаха далеч по-привлекателни от мъжете съотборници за жените пред телевизора.

За жените афганки има и друг начин да влязат в политиката. Естествено и опцията мъжът да представлява жена си остава с пълна сила. Стига да се съгласи, за по-голяма убедителност, да носи бурка по време на заседание на афганистанското Национално събрание. Възможно е обаче и жените да получат правото да сменят половата си принадлежност за времето на управленския си мандат. Технически изглежда сложно, но си заслужава. Все пак няма да се оперират всички жени, а само политически активните. В края на мандата си жените отново ще придобиват автентичния си пол и ще се връщат към стария си ангажимент да готвят пилаф в кухнята.

***

Навлизането на афганските жени в обществено-политическия и икономическия живот на страната може да окуражи и жените в България да се еманципират. Особено след тоталната доминация на българките в спорта, донесли всички медали за страната ни от олимпийските игри в Токио.

Автор: Мавро Василис, Прас-Прес