Старт-ъп за електронна демокрация

Помните ли, когато Бойко (Борисов, не тоя новия – Рашков) разправяше, че България ще се превърне в дигитален хъб на Европа? Това беше по времето, когато тъкмо я беше научил тая дума в курса си по английски и за да се упражнява, я слагаше на всичко, за което се сети. Енергиен хъб, газов хъб, медальон с хъби. И тогава, докато правеше първа копка на новия суперкомпютър, дето щял да е като два обикновени, толкова мощен, Бойко снесе това за дигиталния хъб. Първо не му обърнах внимание, понеже си викам – той пък какво разбира от дигитални технологии. Една клавиатура с кирилица едвам си качи на телефона, тръгнал да ми говори за високи технологии. Най-високата му технология на него ще е, ако си сложи пищова не на шкафчето, а горе върху гардероба. И Радев нямаше да го стигне с дрона, ама кой да се сети! Обаче после си казах, че има хляб в тая работа. Особено ако нашите европартньори са приготвили някакви фондове. То нали и Мария Габриел сега е комисар по Иновации, научни изследвания, култура, образование, младеж, витамини и т.н. – вижте какъв многопластов хъб е това сам по себе си. Може би наистина в IT сектора е бъдещето на страната. И тогава реших да започна да се занимавам с дигитални иновации, имам всички качества да бъда визионер в тази област. Да не говорим, че през пандемията само на компютъра висях, бая понаучих кое как се инсталира и прочее. Всичко вече става електронно в тоя свят – електронно правителство, електронно гласуване, електронни цигари. Вижте, че се въведоха и машини за гласуване. Такива с копчета и екран имам предвид. Иначе машинално си се гласуваше и преди или най-много с банкомат. Така в общи линии започнах да се занимавам с дигитални идеи и електронна политика. Бързам да ви кажа, че първите резултати не закъсняха.

Първата ми голяма идея е дигиталното гласуване да се качи на следващ етап в дивелопмента и да не се налага да се ходи до самата машина (твърде аналогов подход, съгласете се). Човек трябва да може да гласува от електронното устройство в джоба си. Така елиминираме и нуждата от гласуване по пощата или имейла. В деня на изборите си вадиш телефона, цъкаш си едно апче и подаваш своя глас. Хитро, нали?! Знаете ли как ми хрумна? Ще ви кажа. Вижте как фейсбук всъщност ни показва преференциите. То затова толкова инфлуенсъри тръгнаха да стават депутати. Ами че те са си естествени широкоспектърни лидери на мнение. Трябва само да го оформят като законопроект и готово. Колкото повече дигитализираме парламента си по тоя начин, толкова по-добре. Така няма да има неизказали се от трибуната, както е в обикновеното народно събрание. Само топ специалисти ще са вътре. Обаче, за да се избегне фалшификация и гласуване за повече от един кандидат (че някои свикнаха да лайкват наред, рано е за такива коалиционни компромиси), ще се въведе задължителната значка на профила. То с нея именно ще се гласува. Поставиш ли я, веднага става ясно, че си отговорен гражданин. Значи, обобщавам, идеята ми е да се говори с Цукърбърг по дигитална линия (ако трябва и Джо Байдън да удари едно рамо) и да се сложи такава апликация във фейса, че да си гласуваш през профила. И после политическите сили да си броят лайковете. Бива си я тая моя идея, нали?

Другата ми идея е да се дигитализира правосъдната реформа. Не съм я споделил още с колегите от ДБ, но съм сигурен, че ще им допадне. Обединявам двата им основни приоритета. А и това са едни от хората, най-активни в електронното правораздаване. Идеята тук е горе-долу следната. Говори се с американците пак, маха се главният прокурор (или му се оставя функцията да гони битовата престъпност по селата и детските градини) и се назначава един висш администратор. Имам предвид дигитален админ, не някакъв тип в посолството им, дето да ходи да държи речи по прайдовете. Тоя админ има достъп до цялата база данни на страната, не само до личния ви профил, и ако усети нарушение, директно ви кенсълва. Кенсъл-правосъдие, сещате ли се?! Нещо като закона Магнитски. Казваш: тоя нарушава правата на общността, разглеждаш докладите, правиш бърза справка и бам – запорираш му сметки, ограничаваш му бизнеса и му банваш профила да не може да публикува. Следващата стъпка е да го изтриеш директно, както стана с Тръмп. Няма профил, няма проблем. Как, ще си кажете, ще се определя кой подлежи на такова електронно правосъдие, че да не превиши правата си. И аз веднага ви отговарям – Конгресът на Щатите. Първо – така или иначе зависим в много отношения от тях. И по-добре така, вие от руснаците ли искате?! Сто пъти предпочитам задунайски щат от задунайска губерния. Освен това при тях корупция няма, доколкото ми е известно. И не на последно място – така ще сме истински хъб за електронна демокрация, дигитална справедливост и дистанционна политика. И правосъдната ни системата ще е най-после независима. От лошите, имам предвид. А не е ли това общата ни технологична мечта?!

 

Автор: Драго Симеонов, Прас Прес