Тихо, моля, че преговарям

Дайте да се разберем; аз най-напред не исках да преговарям с Газпром. Викам си, тая работа арбитражният съд трябва да я уреди, не ние с вас. Спряха ни без предупреждение доставките, значи руснаците са нарушили договора. Това „пром” за „промишленост” ли го имат в името или ще рече „промоция”, ама-ха. Какви са тия смени на условията по никое време?! Столичанин съм, и без това съм свикнал да нямам топла вода. Какво пък толкова. Тоя път няма да е заради профилактика; в името на по-висша цел ще е липсата. Ток ми трябва колкото да си заредя телефона, че да коментирам из фейсбук ако някой каже нещо, дето не го одобрявам. Иначе мога и без. На режим още отпреди Прехода съм възпитан. Калеко ми на един акумулатор от шкода навремето цялото домакинство беше навързал, барабар с бойлера и чушкопека. Иначе и Лукановата, и Виденовата зима съм изкарал, та тая ли ще ми се опре?! На мен от малко ми се стопля сърцето. Един свестен гост да поканят в „Панорама” и ме грее за цяла седмица. Пък Путин няма да е вечен я. От деветте живота, дето ги има дяволът, поне седем вече са изразходвани. Чел съм за наближаващите му смърти предостатъчно. Един ден, като им дойде акълът на братушките, толкова газ ще получим като неустойка, че сами можем да станем износители. Като Гърция примерно. Та не ми е до преговори изобщо, това исках да кажа.

Добре, обаче оня ден ми се обади Министърът. Не разбрах на какво точно, а и името му не запомних. Ама те напоследък толкова често се сменят, че не остава време за такива подробности. Та звъни Министърът, така и така вика, някой трябва да преговаря с Газпром и от дума на дума стигнахме до теб, намерихме ти номера, можеш ли от днес за утре да поемеш нещата?

Първо помислих да няма грешка, и друг път са звънели да ме молят за глупости. Я пари да пратя някъде, я в допитване да ме включат на агенция, дето вече ѝ е поръчан резултатът. Сигурни ли сте, питам, че мен търсите. Мен не ме бива много в преговорите. Още класната навремето викаше, че от материала нищо не запомням, колкото и да го преговарям. Точно затова теб сме избрали, обяснява ми Министърът, извънредните ситуации налагат извънредни решения. Ти си нашето, друго няма.

Не би ли трябвало друг да свърши тази работа, някой по-отговорен - дърпам се аз. Няма по-отговорен, ми вика. Следим ти активността. Главно на теб разчитаме по избори да мислиш за бъдещето. Иначе звъняхме на Божков в Дубай. Щом успя да сближи позициите на Софиянски и Янев, значи още го бива в убеждаването. Но не успяхме да осъществим връзка. Тоя човек е неоткриваем за властта. Мислихме после да помолим митрополит Николай. Хем е православен в говоренето, хем е бизнесмен човекът и знае кое колко струва. Обаче се опасяваме, че ще се получи конфликт на интереси. Църквата е в бизнеса с продаването на свещи, по-тъмна зима е в неин интерес. А и нали децата, учили на Запад, били инструмент на злото разправя. Може да обиди Путин така, че и двете му щерки май в чужбина са завършили. Не върви „зло” да го наричаме, Радев се сърди. Така че ти си ни последната надежда при тоя хаос в енергетиката и телефонния ни указател.

С кого трябва да говоря, интересувам се. То там е работата, отвръща Министърът, че не трябва да говориш. Само слушаш. Веднъж покажем ли, че сме послушни, руснаците сами ще си проведат пазарлъка. Очакваме съвестта им да заговори. Като при Разколников. Седиш просто и чакаш. Ние и досега така преговаряхме, но ти си по-добър в чакането. Цял живот все нещо чакаш, така че няма да ти е трудно. А и друго си е, като имаме специален човек за задачата.

Ами съгласих се, какво друго да кажа. За вас го правя. И аз искам да помагам на хората, нищо, че не съм още депутат. Споделям ви всичко това, защото много ме е яд тия дни, като кажат, че не се знаело кой преговаря. Как така?! Аз преговарям. При това по цял ден. Стига с тоя зор. Ако има някаква промяна, ще ви го кажа веднага. Поел съм тоя ангажимент пред Родината. Иначе засега сме на активно изчакване. Ще питам за всеки случай калеко ми как ставаше тоя трик с акумулатора, ако друго не остане.

 

Автор: Драго Симеонов, Прас-Прес