Не, бе, брато, нема да им стъпим на византийците повече. Миналата година ме спира некъв баш преди да си вкарам кемпера на плажа, преди, разбираш ли, не след това, и ми вика дай сега да видя пожарогасителя, и аз му го показвам, а той вика – аааааа, тоя е като за тротинетка, ти си с кемпер, требва да имаш два столитрови – единият отзад под кревата, та ако спиш, бързо да скокнеш да гасиш, другият да е под твоята седалка отпред, и също да си изкарал противопожарен курс в Гърция, който е през февруари на остров Крит. Ма чакай, бе, викам му... Нема чакай, свали ми номерата, удари ми една глоба от осем хиляди евро и ми вика бегай тука до селото да я платиш у пощата, че от утре става шеснайсе хиляди. И аз се обаждам на баджанака, дето тъкмо беше продал голфа, да ми донесе бърже парите, че иначе изгорех. А, чакай, че мадамата ми носи фрапето. Ийй, да беше тука, да я видиш кво дупе има, не като на гръкините кат спукани плондери. Колко, колко? Ей, от тия джуки нищо ви се не разбира. Три евро, добре. Кво? Трийсе?! Оф, абе не е евтино, ама пак добре, че поне на сенка ше го пия.
Оня ден ми се обажда комшията, и той като тебе заорал по ръкавите, вика брато, тука кьорав чадър нема, изпекохме се като спартанците по маратонки, това не го разбрах много, той малко по историята си пада, и вика нема, бе, нема сенка, а там пече яко, не е като тука – па ше се обелиш, ма се понася, и той ми вика еййй, половин Люлин давам за сенка, и това не го разбрах, ама схванах, че там е мор, оттогава не съм го чул, може и да е умрел от слънчев удар. Чакай, не ме прекъсвай, кво са 30 евро, голема работа, е преди малко една жена под съседния чадър разправя на некъв, аз не че съм подслушвал, ама немаше как да не чуя, тя ми е на двайсе сантиметра от ухото, нали тука чадърите така хубаво ги слагат един до друг, че да има за всички, та разправя, че некъв отишъл на ресторант в Гърция, ама то не е и ресторант, да кажеш, а некво скапано капанче, и пил един спрайт с две газирани води, сега що точно така, не мога да ти кажа, може да е бил жаден човекът, и му треснали сметка от 190 евро. Не, бе, не се бъзикам, познаваш ме, нема да си измислям, с ушите си го чух, и човекът кво да прави, платил, щото иначе ги прибират за три дни и ги карат да чистят плажовете, нали са мръсни, фас до фас.
Кво, мазут ли? Е, има, не е да нема, ама кво толкова, ти па се едно си се родил у Монако, не помниш ли като бехме деца колко повече мазут имаше по морето, ама пък хубаво си изкарвахме. Па и като влезеш у водата, нема нужда да внимаваш да не настъпиш некоя отровна риба, нали, само заобикаляш кафявото петно, ама ти това го знаеш, не си вчерашен, само не знам с кой акъл отиде у Гърция, се едно си немаме море, па и по-хубаво. Ааа, да бе, ти ше ми кажеш, от България по-хубаво нема, седи си там, не ми пречиш. Айде, ше ставам да си ходя, има тука на крайбрежната едно ресторантче, много хубаво, пускат сиртаки, ма много народ, ше требва да запазя една маса по-отрано, та да си изпия с кеф узото довечера.
Автор: Емил Данаилов, Прас Прес
