X
 
 

В главата на Щирлиц

5897 1
В главата на Щирлиц
Снимка: Pixabay
За да се впише незабелязано в оперативната обстановка, Щирлиц направо се роди в България, за да не може никой да се усъмни с какви намерения пребивава в страната, чии интереси обслужва, в какви дълбоки конспирации е забъркан.

Щирлиц по принцип много мислеше.

Вървеше по дълги коридори и мислеше. Гледаше в разни точки от пространството и мислеше. Понякога така се унасяше в мислите си, че се се опомняше внезапно или в землището на Галиче, или във фонтана пред Президентството, а в по-лоши случаи - направо в сърцето на Симитли!

Веднъж Щирлиц така се беше замислил, че изобщо не усети как се озова сред някакви класифицирани натовски документи.

Очите на Щирлиц станаха на палачинки, той жадно започна да сканира с поглед документите и да ги праща на Централата по нано-интернет връзката, която работеше през порт, инсталиран в черепа му. Така се накълва с натовска информация, че изду шкембе като Шишко Войвода и без малко да си провали прикритието, жадувайки да се накъркочи със спирачна течност, коресилин и мастило направо от принтера.

Както седеше и мислеше, вървеше и мислеше, любеше и мислеше, ядеше и мислеше, уригваше се на ряпа по телевизията и мислеше, изведнъж се озова в някакъв пазарлък за изтребители F-16. За да не го заподозрат и разкрият, Щирлиц започна да се пазари за вдигане на цената и отлагане на доставките на самолетите плюс каквото още се сети и му се стори изгодно като предложение за американците - само с едно неотменимо българско условие - автентична пълнокръвна снимка на Бойко Борисов с Доналд Тръмп.

Няма начин да ме разкрият! - ликуваше мислено Щирлиц. Прикритието ми е толкова сигурно, че мога да проникна до най-дълбоките и срамни тайни на тази клета държава. Аз съм супершпионин - и така да не ми личи!...

Наскоро Щирлиц си ремонтираше един МИГ-29 с кръстата отвертка и така дълбоко се беше замислил, че забрави прикритието си и пусна известно количество руски ракети С-400 да минат по нашите пътища към Сърбия.

Щирлиц така се сепна, че хвана за ушите няколко ефрейтора от запаса и ги изобличи като вражески шпиони.

Така Щирлиц дълги години мисли и премисля какво ли не, работеше неуморно, когато не го мързеше, прикриваше се умно и внимателно, докато един ден - не че го разкриха, ами го етикетираха и него като шпионин, та го изпратиха с “Български пощи” за Москва до повикване.

Там Путин го награди с някакъв орден като примка на шията, потупа го по плешките и му рече:

- Ти си толкова шпионин, колкото България има тайни от нас, ама нали така е приказката, важното е да се разбираме. Поеми тука ордена и бий гъз от тавана доземи. Молодец, бля...

Щирлиц се поклони и се върна към основното си занимание - пак започна да мисли и все така си мислеше до прегряване.

***

На смъртния си одър Щирлиц пак така лежеше и мислеше, дишаше с последни усилия и мислеше, дишаше и мислеше, докато в един момент се усети, че вече само мисли.

 

Автор: Г-н Балев, Прас-Прес

Actualno.com

Етикети:

Рейтинг: 5 от 5. Гласували общо: 1 потребители