Кичури коса, личен кръст и револвер - това са само част от личните вещи на Апостола на свободата Васил Левски, които се съхраняват в Националния военноисторически музей (НВИМ) в София. Пазени и изследвани с години, тези реликви разказват историята на една съдба, превърнала се в символ на саможертва и безкомпромисна отдаденост на свободата.
Националният военноисторически музей е едно от малкото места, където посетителите могат да се докоснат до живото наследство от личността на Апостола на свободата. Място, където те могат да научат повече за малкото запазени негови лични вещи. Това разказа зам.-директорът на Националния военноисторически музей Деяна Костова пред камерите на Actualno.com.
Източник: БГНЕС
През 1864 година Васил Левски сам отрязва косите си, решавайки, че ще се откаже окончателно от своята дяконска служба и ще посвети живота си на свободата на България.
"Той събира на вечеря на Великден двама свои близки приятели Христо Пулев и Георги Попхристов, в местността от Алтън Чаир, близо до Карлово, и ги моли да отрежат неговите дяконски коси, като символ на края на службата му на Бога и началото на един живот, посветен на служба на свободата на Отечеството. Приятелите му обаче отказват. Те казват, че този акт би бил светотатство. Левски ги нарича страхливци. Сам взима ножицата, сам отрязва косите си, събира ги и ги предава по-късно на своята майка. Майка му ги пази дълги години, до края на своя живот", разказа Деяна Костова.
След смъртта на майка му Гина Кунчева, косите на Апостола остават за съхранение в сестра му Яна, която през 1907 година се свързва с Министъра на народното просвещение и моли държавата да реши къде да бъдат съхранявани кичурите на брат ѝ. Министърът на просвещението взима решение тази национална реликва да бъде съхранена в новооткрития етнографски музей. Там те прекарват няколко десетилетия, до 1942 година, когато е взето решение експонатите от етнографския музей свързани с националноосвободителното движение на България, да бъдат преместени във тогавашния главен военен музей, предшественик на днешния Национален военноисторически музей.
"Едно чисто административно, процедурно решение, което обаче се оказва решаващо, защото само две години по-късно, на 10 януари 1944 година, в разгара на една от най-тежките бомбардировки над столицата ни, етнографският музей е ударен. И заедно със сградата му, за историята изчезват много знакови експонати.", обясни Костова.
Какъв е пътят на останалите експонати, свързани с личността и животът на Васил Левски - вижте в репортажа.
