„Пепеляшка“ – един по-весел поглед към високото изкуство

„Пепеляшка или триумфът на добродушието“ - първата премиера на Софийска опера и балет за 2014 г., поставяна за последен път преди повече от 30 години – отговори подобаващо на големите очаквания от страна на публиката.  Вероятно тази дълга пауза в комбинация с непознаването на Росиниевият не-приказен прочит на приказката от Шарл Перо в такива случаи подтиква относително по-голяма част от публиката да доведе и децата си.

За всеобщо щастие режисьорката Вера Петрова все пак се беше обърнала към вълшебното и от сцената се лееше магия, а също бяха поставени и се разнасяха значително количество торти, така че общата дисциплина и ентусиазмът в салона бяха в рамките на приемливото. Както казва самият композитор „Моето отчаяние винаги отстъпва пред апетита“.

Всъщност в началото на второто представление в събота, 22.03.14 г., повечето посетители имахме щастието да се почувстваме именно като деца и да поглъщаме случващото се изцяло и в оригинал, тъй като субтитрите не работеха.

Захласът и ентусиазмът на публиката останаха в действителност до самия край и завършиха с продължителни аплодисменти - музикантите под диригенството на Григор Паликаров се справиха прекрасно (включително и чембалистът, който чухме на запис), певците пяха със сърца и бяха автентични в ролите си, а декорите - решени в кукленски стил - може би бяха една от най-хубавите изненади! 

Произведението 

„Пепеляшка, или триумфът на добродушието” е комична оперна драма в две действия, представена за първи път на 25 януари 1817 г. в „Театро Вале” в Рим - около месец, след като, със значителни закъснения, Росини и неговият приятел - либретистът Ферети - избират сюжета.

Поради недостиг на време, композиторът взаимства овертюрата на „Пепеляшка“ от „Вестникът“ (1816 г.) и това не е единичен случай – за своите 38 опери Росини е написал всъщност само 22 овертюри.

Не са малко и заемките от „Сивилският бръснар“ като тук следва да се отбелжи приятното намигване на режисьорката Вера Петрова към този факт – в един такъв момент на сцената бе извадена бутафорна ножица и се извърши весел фризьоро-бръснарски ритуал. Ако не е нарочно - пак браво!

Останалото, а всъщност и изброеното, е Росини - “бисерен стил, с ясна, лесно запомняща се мелодическа линия, много напевен”.

Сюжетът

В действителност нито мащехата, нито каляската (защо ли тя е основен елемент в софийския плакат на постановката?), нито пантофката присъстват в либретото на операта.

Историите със заместването на феята и тиквата са може би свързани с артистизма на либретиста, но за пантофката има и друго тълкувание. Допуска се, че тя е заменена с чифт гривни, тъй като римските цензури по онова време не биха се зарадвали (поне публично) да видят разголен женски крак на сцената.

Артистите

Петя Петрова (Пепеляшка) – справя се с белкантото. Кончита Супервиа също - https://www.youtube.com/watch?v=0ke1pkzaHuQ.

Милош Булаич (Принц Рамиро) – за чужденците – или добро, или…тиква.

Атанас Младенов (Дандини) – убедително и симпатично превъплъщение, любим герой и на горе-споменатите деца.

Николай Петров (Дон Манифико) – ролята сякаш е създадена за него или умбракото.

Мартин Цонев (Алидоро) – след значителния опит като Вотан във Вагнеровата тетралогия „Пръстенът на Нибелунгите“ без проблеми раздава вълшебни гривни на Пепеляшка. И пее!  

И както казва Чайковски:

„В областта на комична опера никой не може да се мери с Росини. Няма нищо по-увлекателно от непринудената, неподправена веселост на Росиниевата музика. Тя е така кокетно мила, така изящна и така искрена, както никоя друга от този жанр…“.

Препоръчвам на всички!

Автор: Елисавета Петрова