България реши да вземе мерки срещу хакерите. Това става ясно от внесени в самия край на миналата година предложения за промяна на Наказателния кодекс.
Още: Yettel отличи проект за квантови изчисления и платформа за стартъпи на TUES Fest 2025
Още: Победителите в Transform IT Awards 2025: Умна поточна линия, AI оглед на щети и роботи
За пръв път в нашето законодателство е предвидено криминализиране на създаването на т.нар. ботнети - установяване на контрол от разстояние върху значителен брой компютри посредством заразяването им със зловреден софтуер чрез целенасочени кибернетични атаки. С промените се криминализира използването на програми за хакване на информационни системи. Въвежда се и долна граница за провинението. Ако хакер бъде заловен и службите докажат, че той е пуснал даден вирус, той може да бъде лишен от свобода от 1 до 4 години и да бъде глобен до 6000 лева.
В сегашния вариант на НК хакерите са почти безнаказани, дори и да ударят някоя информационна система или да предизвикат спиране на метрото. В повечето случаи става въпрос за налагане на наказание от затвор до 2 години и глоба от няколко хиляди лева. Досега не е известно някой изобщо да бил е обвинен за хакерство, пише в. "Сега".
Макар и закъснели, мерките са отговор на поредицата от атаки срещу държавни сайтове в навечерието на местните избори през 2015 г. Тогава беше ударен сайтът на ЦИК и това доведе до блокирането му в изборния ден. Хакерска атака имаше и срещу сайта на МВР. Атаката е била осъществена по т. нар. DDoS технология. За да прикрият следите си, хакерите използваха именно "зомбирана" ботнет мрежа. Собствениците на самите компютри, осъществили милионите заявки в секунда, дори не са били наясно какво става. Сайтът на МВР например е бил атакуван от над 500 млн. заразени компютри.
Още: Решението за покупка вече се случва основно онлайн
Още: Военна тайна: Страна от НАТО иска да купи украинската бойна информационна система "Делта" (ВИДЕО)
По време на втория тур на същите избори имаше втора вълна от атаки срещу държавни сайтове. Хакерите тогава успяха да сринат интернет страниците на Народното събрание, ДАНС, "Информационно обслужване", НАП и Комисията за енергийно и водно регулиране, а сайтът на президентството работеше с големи затруднения. ДАНС започна разследване, чиито резултати така и не бяха огласени. На Консултативния съвет по национална сигурност при президента през април м.г. стана ясно, че атаката срещу сайтове е добре замаскирана и осъществена от правителствени агенти, които официално не са свързани с чужда държава. Източник от разследването, цитиран от Mediapool, каза, че има достатъчно основания да се правят обосновани предположения за връзка с Русия. Участниците в заседанието стигнаха до заключението, че у нас липсват минимални стандарти за киберсигурност.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: "Амазон" в конкуренция с Мъск: Първите му сателити вече са в орбита (ВИДЕО)
Още: Новите технологии са, за да помагат, а не да ни заместят
Въпреки че правителството бърза с промените, внасяйки ги в последния работен ден на миналата година, засега е под въпрос дали те ще бъдат приети от сегашното Народно събрание. "Съмнявам се, че ще успеем", каза пред "Сега" шефът на правната комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ). Той допълни, че до края на мандата си парламентът има едва 6 пленарни заседания. Предстоящите парламентарни избори също могат да стана обект на атаки, но новите текстове няма да са в сила.
Промените в НК идват и на фона на засилващия се дебат за създаване на звена за киберзащита в ЕС и НАТО. На последната среща на върха на алианса в Полша беше приета стратегия за киберзащита на НАТО. България също изготви стратегия за киберсигурност, където беше посочено, че държави и терористични групи развиват специални способи за създаване на киберкризи, които могат да бъдат използвани в хибридна война.
