Моника Белучи: Не огледалото, а любовта ни прави красиви

- Играли сте много иконични роли. Със сигурност външният ви вид ви е помагал винаги. Имало ли е обаче момент, в който красотата ви е пречила?

- Актьорът е като танцьор. Ние се изразяваме с тялото си. Аз винаги съм използвала тялото си като инструмент, с който да изразявам душите на персонажите, които играя. Понякога ползвам красотата си за най-ужасните неща: като в „Малена“, където хубостта присъства, за да бъде унищожена и да покаже насилието в света. Но както Волтер казва, без красотата животът е нищо. Налагало е да гледам на тялото си като на обект, понякога се чувствам много далече от този обект, няма да отрека, че съм го ползвала и просто като инструмент.

- През цялата си кариера сте работили със страхотни мъже. Имате ли някои запомнящи се истории с колегите си, които бихте искали да разкажете?

- Обичах много да работя с Даниел Крейг, много благороден мъж и страхотен актьор. Освен „Джеймс Бонд“ той направи страхотни интимни филми. Той е едновременно изключително мъжествен, но и много скромен, притеснителен. Това ми харесва страшно много.

- Как възпитавате дъщерите си?

- Живея в истинска любовна история с дъщерите си. Дала съм си обещание да не правя повече от два филма в годината, защото искам да бъда повече майка, отколкото актриса. Все още обичам работата си. Тя е голяма страст за мен. Щастлива съм да правя това, което правя, и знам, че имам да уча още много. Мисля, че е изключително важно да покажем на децата си какво означава да работиш със страст. Те трябва да разберат, че е хубаво да имаш нещо, което те кара да се събуждаш с радост рано сутрин и да го вършиш с удоволствие. Една от дъщерите ми обича много да пее. Веднъж каза: „Мамо, има толкова много певици...!“ Отвърнах й: Да, но ти си си ти. Това извира вътре от теб, това е част от душата ти“. Аз идвам от малка страна и това да пробия в киното изглеждаше в началото почти нереалистично. Като бях на 15 обаче изкупих всички книги на великите фотографи и през техните снимки научих как да се прехвърля от модата в киното. Оказа се, че Дино Риси и Франсис Форд Копола са видели мои фотоси и благодарение на тях направих първите си стъпки в киното.

- А какво беше вашето детство? Най-вероятно много по-различно от това на дъщерите ви, защото се е развивало по различно време и сте били едно дете. Какво си спомняте за онези години? Осъзнавахте ли например колко сте красива?

- Огледалото не е онова, което те кара да се чувстваш красива. Само любовта може да направи така. Мисля, че зависи и много от родителите. Ако те те обичат, се чувстваш красива. А моите родители ме обичаха много. Майка ми ме е родила едва на 20, винаги съм била много близка с нея. Когато напуснах семейното огнище тя ми каза: „Зная, че няма да се върнеш никога“. Така и стана. Радвам се, че е все още жива, и до днес имаме прекрасни отношения. Това е моята теза: човек е красив, ако е обичан. Понякога се притеснявам, виждайки колко много време дъщерите ми прекарват пред компютъра. Опасявам се, че заради този виртуален свят те няма да знаят как да се държат в реалността. Младите живеят само с фантазиите си, подхранвани от компютрите.

- Изглеждате като жена, която винаги е била обичана много.

- И мразена. Много мразена. Но омразата ти дава сили, ако знаеш как да се справиш с нея.

- Как разпознавате любовта?

- Понякога не я разпознавам. Разбрала съм, че има два типа хора: такива, които се подхранват от любовта и такива, които се подхранват от омразата. Вторият тип са много опасни, а впрочем, често и монго талантливи. Това е особено интересно. Но се иска много опит, за да се научиш как да ги разпознаваш.

- Как дефинирате успеха? Какво е той за вас?

- Не обичам да говоря за него. Може да ти даде много, може и да те унищожи. Зависи как го използваш.